различно 05 май 2020 2020-05-05 2020-05-06 https://www.burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBcHBsIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--23156363425959c99a02c372f5acb8a3fe5b78c0/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9VWTI5dFltbHVaVjl2Y0hScGIyNXpld2s2RUdGMWRHOWZiM0pwWlc1MFZEb01aM0poZG1sMGVVa2lDMk5sYm5SbGNnWTZCa1ZVT2d0eVpYTnBlbVZKSWcwME1EQjROakF3WGdZN0NGUTZDV055YjNCSkloQTBNREI0TmpBd0t6QXJNQVk3Q0ZRPSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--203b1a8c9eed4377167cb2e98b44388b2b3a30a3/th.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Филмовите супер герои на децата от 80-те години

Спомени от нафталина – част 5.0

Млади мой приятелю,

Хич не ми го хвали този филм „Вещерът“. Този, белокосият, който ми показваш като супер герой, е само някакъв мучащ нечленоразделно сумтялник.

А тези какви са…имай милост, ще ме умориш от смях. Прости ми, че се смея с глас на бутафорните Железният човек, Хълк, Черната пантера, Жената Чудо, Тор и брат му Локи, Капитан Америка, Спайдърмен и всички останали от цирковата трупа на Марвел. Добре де…само Тони Старк бива…и героинята на Гал Гадот и героинята на Скарлет Йохансон също. Другите са карикатури. А днес…поради изчерпването на всички истории за Супермен и  Супергърл се притеснявам, че ще се появят филми за Супердядо или Супербаба…Пази Боже.

Е, какво ми се смееш тъй подигравателно.  Питаш ме кои са филмовите супер герои на моето детство? Чакай сега да ти каже на тебе дядо ти, чичо ти или баща ти.

Ами, я да изтупам покритите с нафталин спомени.

Моите уважения, но в сравнение с твоя Вещер ранният Арнолд Шварценегер прави много по-добра роля в „Конан Варваринът“.

Да, настина нямаше много реплики, но мускулатурата му беше стряскаща и истинска…не, не…не ми го сравнявай със Скалата. Сравнявай ако искаш Дуейн Джонсън не с Арнолд, а с Киро Скалата.

Един от нашите супер герои беше „Спартак“, само че изигран от Кърк Дъглас. Битките на гладиаторите на арената бяха страховити, а бойните сцени на бойното поле мащабни.

Бях много, ама много малък, колкото и да не ти се вярва, че фосил като мен е бил малък, та, значи някъде много назад във времето вървяхме пеш с майка ми покрай двора на Строителния техникум в Бургас и мярнахме кино плакат, който осведомяваше, че на лятното кино същата вечер ще прожектират филма „Спартак“. И майка ми заведе мен и брат ми на прожекцията вечерта. Беше величествен филм…Гладиаторска история.

После ходех доста месеци с пръчка в ръка, която във фантазиите ми трябваше да представлява  меч. Беше си чист клон от дърво.  Останахме живи, но с някоя друга синина по ръцете и краката…всичките имитатори на Спартак.

Разбира се, че към списъка със супер герои от моето детство задължително трябва да вкарам „Зоро“…изигран от Ален Делон, обаче. Тогава Антонио Бандерас още беше много далече от тази култова роля. А Антонио  е по-стар дори от мен…Като Зоро Ален Делон беше харесван и от жени и от мъже. Жените искаха мъжете им да приличат на него, а мъжете искаха …ами, да приличат на него, за да ги харесват жените им.

Като ученици наш пример за подражание беше и Жан Пол Белмондо в онзи изкъртващ филм „Професионалистът“…Защо ли? Ами, гледай филма и ще разбереш защо момчетата от онези дни копираха в какво ли не френския таен агент от тази история.

И ще те помоля да не ми се фръцкаш с някакви серии на „Бързи и яростни“, защото по наше време хитът беше „Шофьорът“…предполагам, че бая  собственици на „Жигули“-та, „Лади“  и „Москвичи“ са правили ентусиазирани имитации на дрифт по онези времена с таратайките си, вдъхновени от този филм.

А сега млади мой приятелю, следват участниците от висшата лига  на нашите филмови супер герои от 80-те години.

Смятам, че не е грях да започнем с „Индиана Джоунс“…изигран от Харисън Форд.

Знаеш ли колко много момчета от началото на 80-те години искаха да приличат на неустрашимия археолог и учен? Ей, още се сещам за онази сцена от „Похитителите на изчезналия кивот“…Индиана Джоунс бяга по прашните улици на Кайро, изведнъж срещу него изскача бесен бедуин с огромен ятаган и започва да върти оръжието си с явното намерение да му отсече главата. А Индиана Джоунс с презрително изражение изкара пистолет и го гръмна с един изстрел…Киносалонът се разцепи от одобрителни ревове.

Когато родителите ви колекционираха картинки от дъвки и пластмасови фигурки

Историите с този герой на Харисън Форд бяха невероятни за нас. Бяхме луди по него и ние, момчетиите какво ли не бихме дали да имаме кожената му шапка, якето му и …екранните му партньорки, които във всяка серия от геройствата му бяха…с извинение  различни.

"Плочата", "Капута", "Балатума" и други легенди на нощния живот в Бургас

Но понеже съм се захванал с този актьор, би трябвало с религиозен плам и почитание да спомена участието му в една невероятна филмова епопея, която продължава и до днес. Героите от нея формираха мисленето ,поведението и характерите на не един от днешните бащи, чичовци и дядовци. На майки, лели и баби също.

Думата ми е за филмовия опус „Междузвездни войни“. Според моя приятел Веселин, който живее и диша с този филм, гадните социалистически преводачи у нас са превели името на филма „STAR WARS“ не като „Звездни войни“, за да не звучи като военната космическа програма на САЩ от онези дни, а като „Междузвездни войни“.

Както и да е. Супер героите от нашето детство носеха имената Люк Скайуокър, Хан Соло / в ролята на неконтролируемия и безстрашен капитан на космически кораб Харисън Форд/ , мъдрият учител на джедаите Йода и любимия на всички злодей Дарт Вейдър. За госпожиците пример за подражание и идеал беше принцеса Леа. И още много, много други супер герои. Естествено, тръбите от подочистачките и някакви други пръчки и клони трябваше спешно да бъдат превърнати в лазерни мечове, докато се опитвахме да пресъздаваме любими бойни сцени от отделните части на поредицата.

Общо взето това, което е за днешните деца „Игра на тронове“ или за батковците и каките им „Властелинът на пръстените“ , за нас беше филмът „Междузвездни войни“.

Но знаеш ли…ние имахме и други любими фентъзи поредици.

През лятото на 1983 год. родната телевизия незнайно как и незнайно защо благоволи да излъчи всички серии на „Седморката на Блейк“…тогава бях 9 клас, уж не бях дете, а полудях като всички останали по общо взето семплия сериал, чието действие сякаш вечно се развиваше в една стая…пардон…в командния център на космическия кораб „Либерейтър“, „Освободител“ демек.

Ами, вече изцяло съм забравил какво точно трябваше да направят в своята мисия Блейк и екипажът му, но още си спомням нашия мокър сън Джена, изкуствения интелект на борда на кораба и първия ни сблъсък с възможността за екологичен транспорт, т.е с възможностите човек да се движи чрез телепортация. Общо взето красивата Джена през цялото време телепортираше ту Блейк, ту някой друг насам натам, но моля те…млади мой приятелю, не оставай с погрешното впечатление, че Джена е била кондуктор в космическия„Бургасбус“…имаше по-важна роля, но поради напредналата ми възраст не помня каква. Всеки от нас искаше да се телепортира някъде с Джена.

Да, в някакъв момент в списъка на нашите филмови герои влизаха и излизаха и образи от родното кино. „Митко Бомбата“  и Майор Деянов от сериала „На всеки километър“ ни харесваха без дори да се замисляме за идеологическия момент…на всичкото отгоре всички бяхме страшно респектирани от „лошия“ герой Велински…Беше толкова гаден и лош, че всъщност изключително силен образ.

Никак не бяха малък брой и феновете на вечните битки между индианци и каубой във филмите от ГДР, в който Гойко Митич играеше някой индиански вожд, а Дийн Рийд съответен каубой…поне така беше в „Кръвни братя“, а във „Винету“ …шшшшт…тихо. Това е любимият герой на премиера.

Висшата асфалтова лига или една история на кварталния футбол в Бургас

Някъде в началото на 80-те години през кината мина руският филм…всъщност съветският филм „Пиратите на XX век“ . Ами, беше приличен екшън, но чак пък супер герой в колективната памет на момчетата не излъчи.

Но ако ще говорим за съветски екшън, нека ти припомня за „Неуловимите отмъстители“…поне аз си спомням, че се разказваше за Яшка Циганков и приятелите му, които правеха на луди белогвардейците в безкрайни битки.

Само че в онези дни пред касите за билети на киносалоните питахме „Филмът хубав ли е или съветски?“.
Не, китайски е…Китайски???

„Манастирът Шао Лин“ беше онзи спусък, който изстреля всенароден интерес сред момчета и момичета у нас към бойните изкуства…Това си беше нещо вирус от Китай, но културен и така „зарази“ младежите, че днес в България практикуващите източни бойни изкуства са хиляди. Така в онези дни се сдобихме не с един филмов супер герой, а поне с десетина. Еднакво изглеждащи и еднакво добре биещи.

Е, щом споменаваме супер герои, които бият лошите  под път и над път, с огромно преклонение ще ти представя, млади мой приятелю,  още един от нашите любимци…от нашето детство.

Роки. Роки Балбоа…превърнат в жив човек от Силвестър Сталоун. Е, какво да ти кажа, друже мой. В киносалона крещяхме от кеф, когато простря Аполо Крийд на пода на ринга в първа серия, скърцахме със зъби, когато накрая загуби мача за световната тила, дочакахме втората част, в която победи Аполо, после се би срещу Иван Драго…после…после няма значение. Роки беше наш герой.

Както и Рамбо…само, че Рамбо в нашите детски години така и не получи филмова виза за българските екрани. Беше забранен и толкоз. Запознахме се с неговите „подвизи“ чрез първите видеокасетофони, но много много късно, когато вече бяхме се разделили с детството си и бяхме поели по пътя на нашите юношески години.

Същата участ имаше и Брус Лий…неговите филми през 80-те така и не достигнаха до киносалоните у нас, защото…ами, защото партийните цензори нещо не го харесваха. Ами, да …току виж някой българин можеше да си въобрази, че може да победи въоръжен милиционер или партиен секретар с голи ръце.

Мисля, млади мой приятелю, да пусна финалните надписи на тази история. Все пак здравните служби не препоръчват на никого да стои дълго време край спомени, ухаещи на нафталин.

Но ако си много любопитен, питай баща си, майка си, леля си, чичо си, баба си и дядо си кои са техните филмови супер герои и с изумление ще видиш, че днешните сърдити старчета, които са твои роднини, по време на своето детство са се вживявали в доста щури филмови образи по време на игрите си.

Само питай дядо си или баща си…какво си спомня за „Арабела“…ама, моля ти се…не беше супер герой…супер мацка беше.

Край. Спускаме завесата пред 80-те години.

Всъщност…излъгах те. Можех да ти разказвам още много, но бързам да видя какви ще ги свърши Долорес във финалната осма серия от трети сезон на сериала „Западен свят“…

Ей, убиха я тия гадове…сценаристите.

Автор: Красимир Калудов

Коментари

различно ...


култура ...


ориентири ...