различно 19 окт. 2019 2019-10-19 2019-10-19 https://www.burgas-reporter.com/attachments/a6fa195645d7a26e9b8cd275147382a1043e4e05/store/fit/600/400/3ce0aeead695a2459406458eea996c4a688e1a459d4642b424642f47dfaa/article_image

Burgas Reporter Ltd.

Когато родителите ви колекционираха картинки от дъвки и пластмасови фигурки

Хилиш ми се сине, мой, смееш се и ти дъще, но трябва да знаете, че баща ви и майка ви също са били някога деца.

И ако сега ти, дъще имаш стотина фигурки на животни и петдесетина плюшени играчки, ако  искаш още и още и още, ами напълно те разбирам. Това е колекционерската страст.

Защото и аз в прастарите времена на моето детство също имах разни колекции.

Може да не ви се вярва, но и ние колекционирахме това онова…Само че наричахме тази мания по друг начин.

„Събирахме“…

Сега ще ви разкажа какво събирахме в онези времена, когато ние бяхме деца.

Ние момчетата събирахме естествено пластмасови фигурки на каубои и индианци. Купувахме си ги от стрелбищата, които за нас бяха безкраен извор на съкровища.

Самите фигурки бяха доста грозновати, но си ги трупахме и си играехме с тях. Аз си спомням, че дядо ми Начко, лека му пръст, ми рисуваше всякакви каубои и индианци, които бяха много реалистични, но кажете ми как можеш да разиграеш битки с такива тънки хартиени герои…Затова всеки от нас искаше пластмасови фигурки.

За да разигравам своите битки между добрите и лошите, аз ползвах фигурки от шахмат. Защото исках да имам колкото се може повече страховити войни  на бойното поле, а не пет шест фигурки.

Значително елитна бойна част в света на фигурките бяха бойците от шоколадовите яйца, но едно дете можеше да разполага в най-добрия случай с една, две или три фигурки. В онези времена не всеки родител можеше да купи шоколадово яйце със скрита във вътрешността му малка играчка. Носеха ги от чужбина или ги купуваха от онези невероятни за нас магазини „Кореком“-и. Спомням си само колко прекрасно ухаеха тези магазини. На дъвки, на шоколади, на парфюми…

Момчетата събирахме още и картинки от дъвки. Имам неясен спомен за някакви дъвки „Типи тип“, в които картинките бяха на автомобили. Лепяхме ги в тетрадки и всеки се фукаше, че има определени модели в колекцията си. Разбира се притежанието на картинки с историите на „Патокът Доналд“ изстрелваше собственика на колекцията високо високо в кварталната класация на колекционерите. Купувахме си дъвките с картинки пак от стрелбищата.  Поне аз тогава за първи пък открих историята на „човекът паяк“, демек Спайдърмен. Но се сещам, че дъвките бяха турски и съответно надписите бяха на турски.

Не се хилете така идиотски. В процеса на събиране на картинки от дъвки лично аз преживях две тежки разочарования.  Ще ви ги разкажа.

Първо баща ми ми донесе една огромна кутия с дъвки от Кувейт или от Иран, нямам ясен спомен от къде точно. Грабнах аз една дъвка, отворих я, сдъвках я и …що да видя…Ужас. От картинката ме гледаше някакъв мъж с огромни черни мустаци. После грабнах друга дъвка, разопаковах я, сдъвках я и …проклятие, от картинката ме закова с поглед някаква леля с розова рокля и бухнала прическа. Е, поне беше без мустаци. Оказа се, че всичките стотина дъвки имат картинки, показващи в близък план певци и артисти от Иран или Кувейт. Мъжете бяха мустакати, жените бяха, ами…бяха си лелки за мен, защото аз тогава да съм бил втори трети клас и не се вълнувах от света на големите хора.

Сещам се за второто ми колекционерско разочарование. Вуйчо ми, весел морски вълк, се върна от рейс, май от Шотландия или от Нигерия и ми донесе цяла кутия дъвки „Риглис“. Подаде ми ги, аз с треперещи ръце отворих кутията, разопаковах една дъвка, втора, трета, четвърта и се молех да не изскочи пак някой мустакат чичак или жена с прическа тип торта, пък то…

Ъъъ, ами дъвките нямаха никакви картинки. Вуйчо ме убеждаваше, че това са страхотни дъвки и като се замисля, те наистина бяха много вкусни, ама нямаха картинки, да му се не види.

Събирахме и билички, демек топчета. „Листенцата“  бяха прозрачни топчета от стъкло, с две три шарки вътре. Големите едноцветни топчета, топузи, бяха по непрестижни, а най-грозни бяха естествено пластмасовите топчета.

Колекционерска страст се вихреше около футболните отбори във вестник „Старт“. Ставахме в 6 часа сутринта, за да се наредим на опашка за вестници. От гарата идваше някаква малка камионетка и от нея хвърляха пред будката два три топа вестници, между които двайсетина бройки „Старт“…Струваше 50 стотинки брой, което си беше доста пари за един ученик, но изрязвахме снимката  от последната страница и я лепяхме в албуми. Е, имаше сутрини, когато отборите бяха по водна топка, борба или художествена гимнастика и за нас футболните фенове това беше …ъъъ….нехубаво, но какво да се прави. Рисковете на колекционерството.

В някакъв момент минахме през фазата на „аквариумните рибки“. Хелери, гупи, сомчета, скаларии, зебри, барбуси…май това бяха основните. На един наивник от махалата му продадоха попови лъжички вместо сомчета. Той с удивление видя, че след дни на рибките му израснаха крака, демек отглеждаше си жаби. Кьорав карти не играе.

Децата, чиито бащи бяха моряци или международни шофьори колекционираха монети от цял свят.  След серия от странни сделки с натурална размяна, аз пласирах разни фигурки и получавах от децата монети за моята колекция. Беше си честна размяна, честна търговия и всичко ставаше след преговори, ама един ден у дома пристигна гневен баща и разказа на моя баща, че незнайно как монетите му от цял свят са се превърнали в грозни пластмасови каубои и индианци, демек аз съм дал пластмасовите грозилища на сина му, пък съм взел монетите.

Баща ми пощръкля. Накара ме да върна монетите до една, аз не си получих изобщо фигурките и стана тя каквато стана. Хитрата сврака, с двата крака. Хвърли ми такъв възпитателен бой, че по краката ми, и по двата,  имаше бая време синини от дръжката на подочистачката. От тогава не правя натурална размяна. Така и не станах нумизмат.

Ние момчетата събирахме и оловни тежести за риболов. Режехме някакви парчета оловна обшивка от кабели, палехме огън и в стари консервни кутии топяхме оловото и го отливахме в хартиени фунийки. После се получаваше нещо като оловна фуния, чийто връх режехме и ето ви на вас тежест…умирисвахме се като леяри от „Кремиковци“. От мен не излезе рибар.

Разбира се, не сме били само такива диваци. Имаше и интелектуални колекции. Например, списание „Пиф“ с комикси в него. Или списание „Браво“…Накрая родното илюстровано списание „Дъга“…

Като говоря за интелектуалци, някъде бях чел за колекционери на пощенски марки. Отидох в някаква будка за вестници и си купих един лист пощенски марки по 1 стотинка всяка. Прибрах се гордо у дома и казах, че вече имам колекция. Вуйчо ми, онзи стар морски вълк, се смя до сълзи. Каза ми, че хората събират по една марка от различни серии, а не по сто от една серия. В този момент, изпълнен със срам, чух как главата ми дрънчи като ламарина. Тъп, тъп, тъп…След това вече разбрах, че в Бургас има филателен магазин, където се продават марки, но цените им бяха непосилни за ученик с няколко стотинки в джоба като мен. Затова не станах колекционер филателист.

Имаше и странници, които събираха календарчета. Малки и красиви. Но да събираш отдавна отминали дни, ами...нещо, не ми харесваше идеята.

Момичета събираха..ами, жена ми ми разказа, че те са колекционирали опаковки от шоколад. Колкото по-разноцветни, толкова по-ценни. Жени, бе…на шарено се радват.

Малките дами колекционираха и предтечите на „3D картичките“, т.е картички със сменящи се образи. Те изрязваха и ликовете на актьори и актриси от списания и си ги лепяха в някакви албуми. Но общо взето нямам поглед върху момичешките колекции от едно време.

Разпитайте майките си и бабите си. Те ще ви разкажат за своите съкровища от онези времена.

Но ще спирам с този разказ, защото си представям колко скучно изглеждат съкровищата от нашето детство.

А играчките на дъщеря ми са вече толкова много, че за тях трябва отделна стая. А тя дори вече не играе с тях.

Е, деца…наслаждавайте се на детството си и играйте. Колекционирайте, събирайте и трупайте…спомени.

Автор: Красимир Калудов

 

P.S - фигурките на снимката са от стара колекция на сина ми...а нашите бяха къде къде по очукани и грозни

различно ...


култура ...


ориентири ...