13.03
Петък. Тринадесети. Точно днес обявиха извънредно положение. Снощи го обяви премиерът, днес народните представители и те. Дори в Парламента всички депутати от всички партии гласуваха като един човек. Какъв петък, а?
И като влязохме в извънредно положение, в магазините започна такава блъсканица, че…изкупиха тоалетната хартия. Дори не съм подозирал, че толкова много хора мислят със задниците си.
Аз пък купих храна за папагали. Двамина в магазина ме изгледаха продължително, пък после май и те купиха след мен. Не че им е потрябвала храна за папагали, ама да си имат.
Синът ми звънна от Холандия, за да сподели, че и там, в града, където учи, също свършила тоалетната хартия.
Догодина сигурно в Холивуд ще снимат филм за битката за тоалетна хартия.
Трипластова истерия за тоалетна хартия и храна за папагали по време на криза
Свиквам с мисълта, че аз влизам в онази рискова възрастова група от хора, които могат да бъдат ощастливени с притежание на личен „корона вирус“.
14.04
Събота.
Половинката ме събуди и ме накара да пия прополис с малко гореща вода. Отвратително беше. Зажужах като пияна пчела.
Майка ми най-сетне се съгласи да и напазарувам нещо. Досега все казваше „Имам си всичко, майче“, ама се оказа, че не е така.
Редих се пред месарския магазин. Беше поопразнен. Имаше повече хора пред него, отколкото пържоли вътре в него.
Баща ми гневно ми извика в телефона, че не е престарял и не се нуждае от нищо да му купувам. После сподели, че продължава да бори „корона вируса“ с ракия и с чесън. Ако питат мен, този човек яде толкова много чесън, че може да бъде коронясан за водач на кръстоносен поход срещу вируса.
В магазините със сигурност има някакво изместване на земните полюси. Тълпите се блъскат и на север и на юг, най-вече пред определени щандове. Срам не срам, купих на майка ми четири ролки тоалетна хартия. Мляко също. Прах за пране и олио. И ориз, боб, леща и …добре де…как е карала досега без тези неща и защо сега и потрябваха. Порица ме, че прахът за пране бил малка кутия. Ходих и за голяма кутия. Само не ми стана ясно за цветно пране ли беше или за бяло.
Пред този щанд беше празно. Купих си брашно от рожков. Знам какво да правя с него. Малко ябълки и кокосово брашно и става невероятен сладкиш. Правил съм го много пъти.
Жена ми ме накара да ям хапка хляб, напоена с витамин Д. Бавно да съм преживял като крава. Ужасен вкус.
15.03
Неделя.
Жена ми каза, че епидемията била начин на природата да се очисти от нас. Накара ме да пия чаша с гореща вода.
Медиите започнаха да препращат от урва на урва и от човек на човек благата вест, че премиер и президент се срещнали, след като снощи си говорили по телефона. Ами, хубаво. Те, горките дали са успели да си купят тоалетна хартия? Пресцентровете им мълчат по темата.
Вали дъжд. Аз тръгвам на турне за хляб. Хлябовете бяха повече от хората в магазина. С един приятел от детските ми години се видяхме и си говорихме през фризера със сладолед. От разстояние. Кажи речи на два метра един от друг. Все едно, че си крещяхме като овчари от баир на баир.
После ходих до аптеката. И до тото пункта. В тотото хората разчитат най-вече на късмета. Затова не си сложих предпазна маска, ама си намазах ноздрите с дезифектант. Под носа ми се разтече някаква блестяща влажна зона. Хората си мислят, че съм сополив. А аз съм само дезинфекциран. Но пък на кого да обяснявам. Хората ме подминават тъй бързо и ме гледат уплашено. А мократа ивица под носа ми съвсем се разтече. Вари го,печи го, на сопол мяза тоя дезинфектант.
Вицепремиер и министри обявиха през телевизора куп мерки в полза на бизнеса. Слушах, слушах, но стимул за моя бизнес не чух. Ъффф, през следващата седмица имам да плащам толкова много сметки, че ми се вие свят. Но преди това някой клиент дано плати на мен.
16.03
Понеделник
Бягах на плажа и вятърът ми продухва ушите немилостиво. Издуха ми ушната кал, пък какво остава за някакъв си вирус.
По социалните мрежи бясно спорят дали трябва на входовете на града да има КПП-та, в които да измерват температурата на влизащите пътници и шофьори в автомобили, автобуси и камиони. Дори някои писа, че имало протестиращи пътници. Дано властите не са направили опит да им измерят температурата ректално.
Политикът Сидеров заяви, че е открил още преди години лекарство против СПИН и против корона вируса. Сигурно в мирни дни става и за почистване на стъкла. Лекарството, бе, не Сидеров.
Но фирмите от фармацевтичния бранш не искали да го патентоват. Бягат от няколко милиарда печалба, тия.
Дистанционното онлайн обучение на дъщеря ми започна с …фалстарт. Не можаха да и изпратят задачите сутринта. Системата беше офлайн. Пратиха и ги по обяд, само че тя в това време хапваше лазанята, която сготвих. Замислих се дали вместо отговор на задачите по математика да не взема да изпратя моята рецепта за сос бешамел. Ами, да…то, в приготовлението му има толкова математика. 400 гр. мляко, три супени лъжици брашно и т.н
Всички масово вече снимат какво са сготвили и сервират снимките в социалните мрежи. И добавят снимки на ракия. И свои снимки.
Наблюдава се един феномен. Някои хора изглеждат учудващо добре, когато върху лицата им има маски. Сигурно няма да ги свалят повече. То, аслъ кой бяга от хубавото.
Хм, жена ми нещо много започна да чисти около мен с прахосмукачката. Чувствам се като вирус.
В Бургас махнаха „синята зона“. Алелуя, братя и сестри.
Извънредно положение по терасите
17.03 Вторник
От Кризисния щаб предупредиха, че мнозина пътували към Бургас, защото тук нямало корона вирус. Че, като ревнаха по социалните мрежи. Да сме ги държали пришълците отвън крепостните стени на града. Питате какви крепостни стени ли? Ами, от ролки тоалетна хартия, разбира се. И по бойните кули ще се качат бургазлии и с голи гърди ще бранят града. Мисля си, че има доста голи гърди, при чиято гледка бая народ ще избяга с писъци към вътрешността на страната. Да, пробваме, а?
следва продължение
Коментари
