Вълчо не беше виждал жена си от два дни. Знаеше, че е там някъде, но не я виждаше. Стоеше в кухнята, пиеше гореща вода и смути от джинджифил с лимонов сок и три капки ракия и си разтриваше ушите за подобряване на оросяването на мозъка.
По същото време жена му, сърцатата продавачка на килими Милица, наричана галено от всички в махалата Милинка, стоеше на терасата и ръкопляскаше. Магазинът и беше затворен, ама сърцето и не траеше да стои ей тъй без работа.
Затова жената ръкопляскаше за лекарите, ръкопляскаше за транспортните работници, ръкопляскаше на изявленията на Кризисния щаб, ръкопляскаше и на ония съседи, които пееха по терасите.
Милинка, така да се каже, живееше вече на терасата. А Вълчо си беше както преди на дивана, пред телевизора.
Вълчо смяташе, че основното и изначално предназначение на терасите е човек да изхвърли под прикритието на нощта торбичка с отпадъци и евентуално през зимата да позиционира върху тях бидон с кисело зеле, прът със суджук или със сушена риба. Или кротко да изпуши една цигара и да хвърли угарката в мрака, па да се изкашля и да изплюе насъбраната горчилка. Хубави времена бяха преди епидемията…
А сега на терасите беше Содом и Гомор. Бяха пълни с хора.
Ей, го на жена му пак започна да ръкопляска. Чуваше я, но не я виждаше. И нямаше кой да му разтрие врата и да му донесе нова бутилка с ракия от хладилника в кухнята.
Клетникът изпъшка, включи телевизора и веднага изпсува, защото оттам уекаща репортерка правеше пряко включване от някакъв жилищен комплекс, по терасите на чиито блокове хората пееха изключително фалшиво „Македонско девойче, пиле шарено“
В следващия момент и Милинка запя…
Извънредното положение вече започна да става страшно. А така щеше да бъде най-малко до края на месеца.
В следващия момент Вълчо с ужас чу как самият той започна да вие..."Македонско девойче".
Коментари
