В магазина хората от опашката ме изгледаха особено. Усетих съмнението в погледите им. Носещите претоварени кошници и бутащи претоварени колички не можеха да проумеят дали имам някакви скрити помисли. Ами, да. То, да купуваш храна за папагали насред потребителска истерия в магазините е странно. Прави впечатление.
Хайде, да натовариш кафява захар и олио, бисквити и течен сапун иди, дойди. Ама, храна за папагали. Чудеха се какво ли ще я правя и как те не са сетили преди мен. Ей, един там купи кутия храна за папагали. Сигурно ще я ядат, а?
След мен двама аха, аха и те да купят. Тъй, за всеки случай. Нека има, защото от много глава не боли.
А всъщност кутията беше за двата кресливи и дрисливи, но много весели папагала на дъщеря ми. Рики и Ния. Дрисливи ли казах??? Само да не чуе дъщеря ми, че лошо ми се пише.
По време на извънредно положение главите на някои наши сънародници и съграждани отказват и те почват да мислят с...хм...с други части на телата си. Това донякъде обяснява защо в магазина в нашия блок истерични хора страстно пазаруваха смайващи количества тоалетна хартия. С такива огромни опаковки с двупластови и трипластови ролки явно всеки един от тези клетници смята да изкара кризата на заточение в тоалетната. Не знам. Сигурно във въображението им краят на света ще настъпи под формата на яростен дрисък. По време на извънредно положение хората отделят извънредно много ли? Парадокс.
Гъз глава затрива - казваха старите проктолози, ама кой да ги слуша.
Докато гледах беснеещите купувачи на двупластови /трипластовите свършиха, парфюмираните също/ ролки, ме обзе плах порив да им препоръчам, понеже тъй и тъй са на клозетна тема, да си купят и съответните бройки ароматизатори за тоалетна. Поне като видят под двете нули, да им мирише на хубаво.
Но пък кой съм аз, че да съветвам хора, които мислят с...други части на телата си, а не с главите си.
Важното е, че папагалите на дъщеря ми имат храна. Засега...защото може и на нея да посегнат ония с мозъците южно от гърба.
автор: Красимир Калудов
