Тайно полека сайтът „Бургаски репортер“ навърши седем години точно в деня на Баба Марта. По наложила се във времето традиция и на този първи март пред лицето на основателя на медията Красимир Калудов ще бъде забучен микрофон и ще му бъдат зададени неудобни въпроси, а несвързаните му отговори ще бъдат подредени в едно интервю.
Седем години ли станаха вече?
Ами, да видим…от първи март 2012, толкова са май…седем години. Точно на този ден публикувахме официално първата ни новина
(статиите от 01 Март 2012: [2798, 2826, 2827, 2828, 2829, 2830, 2831, 2832, 2833, 2893]
["Радостин Кишишев: Твърдо оставам в сферата на футбола",
"Зияд Ел Масри: Конкуренцията плаши само слабите",
"Бургаски репортер - има такъв сайт",
"Зияд Ел Масри започва медицински туризъм в Бургас",
"Приморско въведе данъчни облекчения",
"Онлайн записване за детски градини в Бургас",
"В Царево дават торта срещу данъци",
"66 млн. души облъчени от българска рекламна кампания",
"Черноморец ще търси победата срещу ЦСКА",
"Баба Марта изпълни Бургас с настроение"])
и се хванахме на хорото.
Хората казват, че първите седем години в живота са изключително важни. Съгласен ли сте в това?
Хората казват, значи. Хм, има хора, които казват, че Елвис Пресли е още жив, а други хора са абсолютно убедени в това, че Иван Костов е намалил пенсиите в България. Познавам и хора, които и до днес вярват, че пълният със стабилност телевизор е по-силен от празния хладилник. Така че „хората казват“ е доста рисков и ненадежден източник на информация, но в този случай ще се съглася с вас. Първите седем години са наистина важни и за хората и за информационните сайтове.
Откъде накъде пък са важни за сайтовете?
Е, ако една медия е просъществувала седем години, без да смени редакционната си политика и собствеността си, сигурно това в някакъв момент придобива някаква важност и значение за медията и за читателите и.
Хайде сега…не на нас тия купешки изрази. Не сте си били сменяли редакционната политика. Че нали в началото имахте и страница на „Бургаски репортер“ на руски език. Сега защо я нямате? Руското енергийно лоби спря да ви плаща ли?
О, това с руското енергийно лоби е любимата ми мълва, пусната от един мой приятел и колега сред широките народни маси в Бургас. В началото с него обмисляхме какъв слух да разпространим, за да предизвикаме ефект „Въйййй“. По традиция в нашите медийни кръгове май е невъзможно да се обясни нечий успех или някаква добра идея със способностите и личните качества на някой. Обикновено свързваме чуждия успех с нечий вуйчо владика или нещо друго от този сорт.
Прав сте, в началото на „Бургаски репортер“ имахме и страница на руски език, с идеята да осведомяваме новите ни руски съседи на техния език какво и кога и как се случва по Черноморието, както и и те самите да ни разказват за себе си. Но това време отмина още преди три години. Оттеглихме се от този …хм…пазар. Сега чувам, че и самите руснаци се оттеглят от Черноморието. В кръга на шегата, може пък една от причините за техния отлив да е това, че нашата руска страница вече не съществува. За съжаление аз така и не научих добре руския език и в редките ми разговори с представители на руската общност издевателствам жестоко върху падежната система.
Честно казано беше интересно предизвикателство за нас. Но пък така се срещнах с някои наистина прекрасни хора, между които прекрасната бургазлийка и специалист по руски език Роза Максимова , с невероятно забавния и способен музикант Рулан, с психоаналитика Борис …страшно много са и са хубави хора.
Значи сайтът ви е русофилски, така ли?
Преди време един руски читател определи нашата медия като фашистка, защото сме дали думата на един украинец. Не съм „фил“ или „фоб“. Българин съм. Русия няма някакво по-специално значение за нас в сайта. Тя е просто една от всичките страни извън България. Част от глобуса на изток от нас. Но ако трябва да кажа коя страна освен нашата харесвам много, това е Италия. Испания също. Някой ден се надявам да придобия впечатления от Португалия. Само че в тези страни никой не ни чете.
Вашите предпочитания към отделни държави нямат нищо общо с темата на интервюто. Кажете какво постигнахте през тези седем години в „Бургаски репортер“? С какво можете да се похвалите?
Накарахте ме да се замисля за постигнатото. Поне до момента няма информация някой да си е татуирал името на сайта върху глезена, бицепса или задницата. Което означава, че читателите ни са нормални и спокойни хора. И ние в „Бургаски репортер“ сме нормални и спокойни. Има ни, оцеляваме, тук сме и се развиваме в един много сложен медиен пазар, какъвто е в Бургас. Преминахме през много трудни моменти през седемте години след появата ни. Имало е мигове на трудности, на спадове, но …никога не ни е било скучно. Все сме си същите.
Уффф, от това лъха на ужасна скука…че тогава кой изобщо ви чете?
Човекът, който от три години работи по поддръжката и обновяването на сайта все ми казва, че около 60% от читателите ни са жени. И мен малко ме озадачава този факт, но сигурно намират нещо интересно за себе си в потока от информация, който протича през „Бургаски репортер“. Тук трябва да кажа, че един от авторите ни, Марина Костова е страхотна жена и вероятно привлича други страхотни жени сред читателите ни. А може читателките да са виждали моя снимка и това също да ги привлича, знам ли.
А онази безумна редакционна политика да игнорирате напълно всякакви сензационни, катастрофични, криминални и земетръсни новини, привличащи обществения интерес, продължавате ли да я следвате?
Да. Ние сме нормални и спокойни…нали това ви казах преди малко. Така е от седем години, така и ще бъде, докато ни има. Предпочитам да публикуваме текст на бургазлийката Соня Кехлибарева с някаква нейна страхотна история за миналото на Бургас, вместо да пишем, че някакво местно селебрити е „изригнало“ в своя фейсбук профил. Общо взето, не изригваме с нищо и заради нищо.
Нормални и спокойни безинтересни ли ще рече? Все едно боб със зеле без боб и зеле. Направо гола вода. Що за бизнес риск е това?
Не, не. Изобщо не става въпрос за риск, а за начин на живот. Много е хубаво да живееш и работиш с нулеви нива на истеричност. Веднъж видях един умислен и много мрачен колега. Попитах го накъде отива с тия потънали гемии и той процеди през зъби, че е тръгнал към някакво „безумно“ дело. Така каза. Безумно. Попитах го дали изходът от това дело лично него го интересува, а той отвърна „Не, не ми пука за изхода на делото“. Попитах го дали мисли, че читателите и слушателите на медията, която представлява, се интересуват от това дело, а той се позамисли и ми каза, че най-вероятно и на тях абсолютно не им пука. Тогава му казах „Значи отиваш на място, където ще се случи нещо, от което никой не се интересува, ще пишеш и ще говориш за това събитие и никой няма да му обърне внимание, така ли?“ Колегата ми потвърди, че е така и още по-мрачно и тъжно продължи да върви по своята голгота към безсмислието. А можеше да дойде с мен, за да изпием по един чай. Току виж му беше хрумнало нещо по-интересно. На всичко отгоре въпросният колега е прекрасен човек и много талантлив журналист, но тръгнал да отразява безумно дело, моля ви се. Ако мога така да кажа, препоръчвам големи дневни дози от ниски нива на истеричност. Това май беше тъп опит за оригиналност.
Не се правете на светец. Кого заблуждавате. Нали видяхме, че писахте миналото лято за катаклизмите с винарската индустрия в Карнобат…май и вие залитате по сензациите за няколко клика в повече, а?
Има и такива дни. Но това не беше сензация, а един лош момент в живота на хората от Карнобат. Тогава мнозина от тях изпитаха страх, че ще останат на улицата без работа. За това основно писахме. За да им дадем някаква подредена информация в момент на хаос, да дадем гласност на притесненията им и на надеждите им, че ще продължат да работят. Но нямаше как. Споменахме арестите от онези дни. Но Карнобат и хората му са много по-силни от един лош момент и предпочитаме да пишем за успехите им, а не за временните им трудности, които те така или иначе преодоляват заедно. Преди няколко дни публикувахме една новина, свързана с това, че хората от Карнобат са се обединили, за да помогнат на едно болно дете и събират средства за лечението му. Е, това беше най-четената новина в онзи ден. Това се опитваме да правим в нашата работа. Да показваме и разказваме за такива хубави примери, а не за някакви шокиращи и ужасяващи психози.
Мълчахте като пукали за връщането на известния Димитър Желязков от затвора в Истанбул. А хората се интересуваха много от това. Истинските и авторитетни медии го чакаха на летището, правеха директни включвания, пишеха през десетина минути информация по темата, а вие нищо?
Не ни беше интересна темата. Героите в нашите материали са съвсем други. Избягваме да пишем по теми, които не са интересни за самите нас. Насила хубост не става.
Как се издържате тогава без злободневност в публикациите ви, без да улавяте пулса на времето, така да се каже. Не ви е чиста работата? Сигурно някой политик или някой бизнес кръг ви поддържа скришом.
Издържаме се с приходи от реклами, макар че маркетинговият ни отдел е малко скромен. Не се оплакваме. Знам само това, че когато Бургас и регионът около него са в икономически възход, ние сме добре. Ако има икономически регрес или стагнация, ние сме обратното на „добре“. Не е лесно, но е интересно. Справяме се. А за поддръжката от бизнес кръгове и политици…скоро една читателка много ме разсмя. Писа ми, че съм връзкар и изрази предположение, че работя моята работа с връзки. Горката. Тя мисли, че съм назначен с връзки в собствената си фирма, която създадох преди 15 години. Звучи …налудничаво, ама то цялата ситуация в страната е налудничава. Нали ви казах. В Бургас трудно можем да приемем, че зад нечий успех или зад някаква успешна идея стоят само труд, кръв, пот и сълзи.
Вие опозиционна или проправителствена медия сте последно…, май, май много хвалите определени политици и кметове?
Управляващите си имат пресцентрове и едва ли са опрели до нас или пък ние до тях. Аз лично с удоволствие се пробвам сегиз тогиз на полето на политическата сатира, където обръщам внимание на всички от всички партии. А колкото да „хваленето“ на определени кметове, нито една медия не може да замъгли съзнанието на хората в градовете и селата. Ако някой вярва в това, значи не познава хората. Един кмет или работи в полза на хората или не. Ако работи в тяхна вреда, рано или късно те му показват къде зимуват раците и го изритват. Това тук значи някаква си личност, кмет или политик. От тях се очаква да работят и да променят съдби, а не да се хвалят през медиите.
Брей, брей, ама вие големи светци ще се изкарате в тоя „Бургаски репортер“, а?
Какви светци. Предполагам, че за нас журналистите в ада са обзавели специален кръг с всички екстри на възмездието. Наскоро ми счупиха носа по време на футболен мач, но в болницата отказаха да повярват, че не съм бил бит, а съм бил само контузен на игрището. В Отечеството любезно хората смятат, че журналистите или ги нахранват или ги бият. Тъп стереотип, но ние сами сме си виновни. За хубаво или за лошо сме част от тази професия.
Две поредни години печелихте наградата за най-глупашка визия на сайт. Тази година как сте?
Е, през тази година имаме страхотно направена мобилна версия на „Бургаски репортер“. Сигурно и затова над 80% от читателите ни стигат до нас през своите смартфони и таблети. Нашият уеб майстор постоянно ровичка и поправя нещо и скоро ни е обещал още промени.
Честно казано, интервюто с вас беше страшно отегчително и безумно. Какво ще кажете в неговия край на вашите читатели?
Един Господ знае защо ни четете, но да знаете, че сме щастливи от това, че ви има.
Честит рожден ден.
Благодаря, ела да пийнем по един зелен чай.
Чай ли??? Каква скръндза е тоя Красимир…с чай ще ме черпи. Едно уиски да беше налял, простакът му с простак …оп…чакай да изключа диктофона, че записва…
Коментари
