За какво си мисля ли?
Цяло чудо е, че се опитвам да мисля, докато тежкото ми дишане цепи простора...със страшния си хрип тъй лош, тъй лош.
На всичкото отгоре не съм чак толкова самотен, защото сегиз тогиз край мен профучава някой млад господин или млада госпожица, устремени към поредния си личен рекорд в дългото бягане. Колкото да подчертаят статута ми на пълзящо създание или на спрял часовник.
Часовник ли казах?
Смартчасовникът неумолимо изчислява крачки, изминати киометри, калории, брой крачки в минута, пулс, кръвно налягане, дишане и какво ли още не...направо цяла поема за наднорменото тегло. Нещо като стихове в паласките. Но без стихове. Само паласки.
Какво ще ми говорите за мен, щом този свят от памтивека грешен, ще наследи от мене подир мен...две плюн...да, бе...де, да бяха две.
Плюя не два пъти, а двеста двадесет и два пъти като преуморена или поне като силно изнервена едногърба камила.
Но продължавам да мисля.
Мисля за това, че преди десет, дванадесет години бягах в някои сутрини със сина ми.
И колкото да се опитвах тогава да бягам бавно, той изоставаше далеч зад мен. Толкова далече, че чак на моменти се губеше от погледа ми.
Но се радвах, че бяга, не се отказва и се стреми да ме настигне и дори задмине.
А днес?
Днес бягахме и колкото и да се опитвах да бягам бързо, той беше далеееече пред мен и чак се губеше от погледа ми. И аз от неговия, стига да се беше обърнал да види тътрузещата се едногърба камила, туй де...тейко си.
Но се радвах, че ме е настигнал, задминал ме е и аз не мога да го стигна. Но пък не се отказах и пробягах цялото разстояние от около 4 км.
И после кажете, че бягането сутрин не носело радост. Радваш се, та чак ти става и малко тъжно заради това, че не можеш да бягаш като едно време, защото времето...времето ти изтича като от пясъчен часовник.
Всъщност хубавото на пясъчния часовник е това, че можеш да го обърнеш и всичко започва отначало. В моя случай времето тече като от лейка. Барем напоявам нещо, а?
Спортът за един мирен свят. Важи за онези бегачи, които стоят на мястото си и пресъздават урокът по физика, посветен на чудото „триене при покой“.
Но вятърът немилостиво издува платната ми, туй де ...ушите ми и трябва да тръгвам към автомобила.
Някой ден, технологичната революция може да стигне и до мен. Тогава ще бягам към хоризонта, а когато се уморя, ще извикам смарт автомобила си, той послушно ще дойде да ме вземе и ще се прибера у дома.
Но докато стигна до този момент, ще трябва със скърцане на коленете да се обръщам и да поемам по пътя обратно.
Без шанс да стигна сина ми, но със цел да се добера някак до колата, преди да съм се разпаднал на съставните си части.
Този свят от памтивека грешен ще наследи от мене подир мен две плюн... повече са, много повече, но само когато бягам.
Мисля си, че е хубаво вятърът да е попътен, но още по-хубаво е после когато простра изпрания си екип за бягане, да не излети от терасата заради вятъра.
Бягам и мисля. Мисля си, че бягам. И плюя ли, плюя като издухана камила.
Ха, че вие нима издържахте чак до тук? Чудя ви се на акъла, какво ви кара да четете мислите на някакъв плюещ, сивокос, едногърб камил. Иначе е време за прогноза...
Днес ще е ветровито, облачно и хладно, с максимални температури в Бургас и в региона около 8 -10 градуса. Не се цупете, утре може и да вали дъжд.
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
Коментари
