Осъзнавам, че в тези дни без надежда, с гръмогласна истерия и с бликаща отвсякъде омраза, със закани и с разделение всеки срещу всеки ще бъде безсмислено да ви разказвам някаква си там история за ливански сладкиш.
Още повече, че дори и не запомних името на сладкиша. Но ще поема риска да изглеждам отново глупав в очите ви и ще споделя тази история с вас.
Вчера с жена ми се разхождахме в центъра на Бургас. И там, срещу Археологическия музей, се спряхме до малката ливанска закусвалня, за да си вземем сандвичи.
Единственото, което си казахме с майстора, беше „Искам този сандвич и този сандвич“, „Люто?“, Не, без люто, моля“.
И човекът сръчно приготви сандвичите, ароматите на подправки, фалафели, хумус и суджук ни обвиха, платих, взех сандвичите и си тръгнахме.
Седнахме с жена ми срещу закусвалнята, върху една пейка до музея. И както си хапвахме сандвичите, майсторът излезе от закусвалнята, прекоси улицата и дойде до нас.
Подаде ми две салфетки, в които имаше нещо и ми каза „Това е ливански традиционен сладкиш с шам фъстък. Опитайте го“
Благодарих му. Остави ми двете парченца от сладкиша и си замина.
Беше ни направил подарък, ей, така...от себе си за нас. За благодарност, че от цялата улица сме избрали да си купим нещо от неговата закусвалничка или може ли просто защото е добър човек.
Хапнах моето парче сладкиш.
И си казах, че в този момент мирът за мен има вкус на канела, на шам фъстък и че дори в дни на върховно разделение и всеобща омраза животът винаги намира начин да ни поднесе някакви омиротворяващи моменти.
Не знам как се казва този майстор на сладкиши и ястия от ливанската кухня. Това е без значение. Важното е, че неговият жест беше мил и сторен просто ето така. Направи добро, без да иска нищо в замяна.
Това ли е всичко? – ви чувам да казвате разочаровано. – Затова ли четохме твоите брътвежи дотук? – сигурно се питате.
Да, това е всичко. Нищо повече от едни малък ливански сладкиш, чието има дори не запомних. Запомних само хубавото усещане, че един непознат е направил нещо за мен и ми е дарил нещо от себе си. И осъзнах, че добрите човеци никога не свършват.
Да бъде жив и здрав този майстор.
Сандвичите ли? Какво за тях? Ах, да...бяха много вкусни.
Ха, че то, докато ви дрънкам такива нелепости, станало време за прогноза.
Ами, добре. Не е хубаво, но ще ви кажа, че според всички дългокраки синоптички предстои застудяване, вятър, дъждове и дори сняг.
И все пак, нека е хубав денят ви.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
