Жената стоеше в спалнята пред отворения гардероб като вцепенена...
Някъде от съседната стая мъжът и викаше притеснено „Хайде, ще закъснеем, докога ще те чакаме“. Синът и дъщерята не се чуваха. Бяха притихнали някъде из жилището.
Жената чуваше, но не виждаше, защото от очите и извираха сълзи.
Тощу що беше помогнала на мъжа си да си събере дрехите в раницата. Беше подредила и багажа на децата си.
Сега оставаше да подреди своя куфар с най-необходимото.
Той стоеше разтворен пред нея. Голям и същевременно нищожно малък.
За няколко минути съпругата, майка и жена трябваше да нареди вътре най-необходимото...
Зимно облекло??? Топли дрехи??? Бельо, пуловери, панталони? Чорапи, чорапогащници??? Не, за какво са ми чорапогащници на открито...Ами, като се стопли след няколко дни? За какво ще и са пуловери.
Жената, майка и съпруга гледаше към гардероба си...докосваше роклите си...
Ето с тази бях в Париж, с тази се разхождах по Виа дел Корсо в Рим...а, тази си я купих в Мадрид...не съм я слагала от години, но...си я пазя. Тази тук...мъжът ми каза, че съм красива в нея...После пихме вино на крайбрежния булевард в Солун.
Жената, майка и съпруга се задави от сълзи...Беше ясно, че нямаше да вземе нито една рокля. Под огледалото на тоалетката и стояха наредени кремове, парфюми, гримове козметика......В шкафа и стоеше бельото...Нейните си неща..., които я караха да се чувства жена...
Бяха много и никога дори не си беше представила, че тежат толкова много...Трябваше да вземе едно, две или най-много три неща.
Нямаше нищо за война. Само за мир.
Дори не искаше да влиза повече в кухнята, където всичко беше подредено до последната лъжица...Ах, да...трябваше да вземе и комплект прибори за хранене. Няма да ядат с ръце, я.
Не можеше, нямаше сили да влезе в хола, където бяха събираните с толкова любов картини...всъщност репродукции. И любимото и кресло, където вечер си отпочиваше от работа...
Хайде, бе жена, идвай най-после...трябва да тръгваме – извика пак мъжът и. Гласът му заглушаваше сирените навън.
Лесно му беше на него. Наблъска в две раници два три панталона, пуловери, фланелки, гащи, чорапи, втори чифт боти и каза, че е готов...Добре ,че беше тя, че да си вземе паста за зъби, четка за зъби и самобръсначка. Беше ги забравил естествено, пустият му заплес. Той и гащите си беше забравил дори.
С децата беше трудно...Едва ги убедиха да не си взимат играчките. Казаха им, че отиват временно на екскурзия, но...но децата усетиха...че това пътуване няма да е като другите. Децата винаги усещат...
Жената стоеше насред спалнята и плачеше пред разтворения гардероб и раззиналия се куфар.
Децата стояха в свои стаи и мълчаха притихнали.
А мъжът си мислеше...Няма как, ще изкарам от втората раница „Фондация“ на Айзък Азимов, „Тъмната кула“ на Стивън Кинг, книгите на Тери Пратчет, „Облакът Атлас“ и другите...тежат един тон. Ще ги оставя...
Изкара ги и ги подреди обратно в библиотеката. Запази си само "Към себе си" от Марк Аврелий. Срам не срам, изкара и футболните си обувки, но остави фланелката на "Реал" Мадрид.
Ръцете му трепереха. Цялото му перчене, че може да подреди раницата си за пет минути изчезна.
Мина през банята за последно, която беше странно оголена без четките за зъби, шампоаните, сапуните и принадлежностите му за бръснене. Заради разваленото кранче за топлата вода чешмата капеше тихо. Като сълзите му.
Майката, съпругата, жена и нейното семейство имаха още няколко минути, за да съберат най-необходимото и да избягат от дома си и от града си, преди в него да дойдат въоръжените освободители и миротворци, които бяха обявили...мир на държавата им и бяха я обсипали с бомби и снаряди.
След малко трябваше да тръгват. И да заключат вратата на дома си ...и да си отидат от него завинаги.
Жената, майка и съпруга се предаде. Плачът я потопи като във въртоп.
Сирените виеха.
Оставаше съвсем малко време, в което можеше да събере само най-необходимото. В един иначе голям, но всъщност толкова малък куфар, където трябваше да вземе един цял живот.
А сега е време за прогноза.
Днес е слънчев ден. Не много топъл, но слънчев и свободен. Да му се радваме такъв, какъвто е.
Нека е хубав и мирен денят ви.
автор: Красимир Калудов
Коментари
