А всичко започна тъй хубаво. Препускането с кон, развяването на косите, неутрализирането на някакви гневни дракони пазачи, преодоляване на изпитания по висящи мостове, стълбищни площадки и задънени коридори.
Най-накрая я беше открил. И което си е истина, истина е. Вярно е, красива беше.
Да, нямаше тен, по-скоро беше млечно бяла и леко студена, но ...какво сега да му придиря човек. Иначе беше принцеса, откъдето и да я погледнеш. Принцеса, та дрънка.
Беше чакал този момент толкова време. Пък колко беше репетирал ключовата сцена, ум да ви зайде.
Надвеси се над принцесата, пък я целуна така, както пише по приказките. Силно, страстно. Като за красавица.
Пък зачака...Хм, нещо не се получи.
Целуна я. И пак, и пак, и пак...Направо му пресъхнаха устните. Язък за барута.
На четвъртия час и след около двеста несполучливи опита за събуждане чрез страстни целувки принцът най-сетне проумя, че Спящата красавица е всъщност мраморна. И хич даже не смяташе да се събужда. Спеше като пън. Като мрамор, де.
Аналоговата навигация го беше подвела.
Просто принцът беше объркал красавицата. Като че ли и стаята. Май и замъка. И приказката дори.
"Изприщих се да целувам този мрамор, защото никой не е сложил указателни табели къде е принцесата. Тия тук нямат една свястна навигация и електронно управление нямат!!! - изръмжа принцът, докато скиташе из безкрайните коридори със стотици врати на стаи, в една от които би трябвало да се намира Спящата красавица.
Пфу, направо да ти умре конят - процеди през зъби бесният принц пред поредната врата.
Някъде от двора на замъка се чу възмутено конско цвилене и последващ крясък "Без език на омразата, ей"
Ха, че то време за прогноза станало...
Времето ще е хладно, облачно и дъждовно. До въвеждането на електронно управление остава още...време.
автор: Красимир Калудов
