Мене лъжа, вам истина...ама, вървя аз из някакъв коридор на голяма административна сграда. Вървя там, защото съм на някакво корпоративно събитие и трябва да се придвижа от една зала до друга. И изведнъж насред коридора се разминавам със Симеон Сакскобурготски, който е в компанията на някакъв възрастен интелектуалец с очила. И царят ме пита „Калудов, познавате ли проф. Еди кой си“.
Направо съм втрещен. Проблемът е, че аз дори не съм роялист, а по-скоро републиканец, не познавам царя и той не ме познава и никога не сме били представяни един на друг, тъй че няма откъде да знае името на Моя незначителност, но нали все пак е цар, заговорил ме е човекът, а аз не мога да мълча невъзпитано като простак, затуй отвръщам любезно
„Нямам удоволствието да познавам този млад човек“.
Пък царят се разсмива и казва „Гледайте го, Калудов, какви щуротии говори“ и отминава, придружен от възрастния професор, който аз незнайно защо съм нарекъл млад.
Пък аз влизам в някаква зала, където тече някакво корпоративно събитие и е пълно с някакви хора.
И изведнъж до мен застава онзи професор, когото срещнах в коридора, покашля се и ме уведомява, че царят ме призовава, демек вика ме извън залата.
Аз хептен се изблещвам, защото откъде накъде мен ще ме вика цар и точно понечвам да изразя учудването си и ...изведнъж става много светло, та чак дразнещо и чувам как дъщеря ми казва „Тате, ще ме закараш ли до училище с колата, че навън вали дъжд, пък мога да закъснея“
Бодро отвръщам „Ще те закарам, веднага“ и в този момент осъзнавам, че цялата тази царска история е била сън и се разхилвам, която кара дъщеря ми да ме изгледа учудено.
Тъй, де...Това е сън в зимна нощ, но не по Шакспир, защото човекът в своята комедия пише за лятна нощ и за някакви влюбени младежи и девойки, а в моя сън се прескачат професори, монарси и аз, въртоглавият.
Мдаааа...каква е поуката от съня ми ли?
Естествено, има възможност да кажете, че сънят ми е обезпокоително налудничав, защото нормалните мъже сънуват мокри сънища, пророчески сънища или поне шест числа от тотото, а аз сънувам някакви царски особи, но не...Съвсем друга е поуката.
У дома царят или поне царицата е дъщерята. Нахлува в спалнята, пуска лампата, буди ме от сън и аз верноподанически изпълнявам желанието и. Това е.
Децата са най-важни. По-важни дори от монарх. Децата са преди всичко и преди всеки. И са смисълът на живота ни.
Та, закарах дъщерята на училище и обещах да и направя супа топчета. Сега отивам за кайма и ви пожелавам хубав ден.
Той, денят ще бъде дъждовен и студен. Сутринта чух, че климатът у нас ставал средиземноморски, но честно казано калта ми изглежда съвсем като от руския север. Както и да е.
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
Коментари
