Православната църква почита днес – 23 април, св. мъченица Александра.
Императрица Александра, съпруга на Диоклетиан, като свидетел на мъченията, на които бил подложен св. Георги и чудото на изцеряването на мъченика, познала истината и искала пред всички да изповяда вярата си в Христа.
Когато Диоклетиан, който все още се надявал да склони Георги да се отрече от Христа, мъченикът предложил да отидат в храма на Аполон. Императорът помислил, че Георги се е вслушал в съвета му. Когато, обаче дошли в езическия храм, пред многочислено събрание светецът изобличил езическите заблуди и чрез молитва строшил идолите.
Като чула за това, жената на императора – Александра, не могла повече да скрива своите християнски убеждения. Тя отишла в храма и високо заявила: ‘‘Боже на Георги, помогни ми, защото единствено Ти си всемогъщ!” След това се хвърлила в краката на мъченика.
Диоклетиан не могъл повече да сдържа гнева си. Веднага издал смъртна присъда: главата на собствената му жена и на великомъченика Георги да бъдат отсечени с меч.
Докато отивали към мястото на наказанието, императрица Александра вървяла с вдигнати към небето очи и усърдно се молела. По пътя, капнала от умора, тя помолила войниците да ѝ разрешат да си почине. Като се опряла на една стена, тя тихо предала Богу душата си. При вида на такава блажена смърт свети великомъченик Георги прославил Бога и бодро продължил пътя към своята Голгота.
На днешната дата Църква та почита още св. мъченик Лазар Български.
Свети Лазар бил българин от село Дебел дял, което е на 14 километра от гр. Габрово.
Още като момче той оставил родното си място и отишъл в Мала Азия. В селото Соми младежът бил нает за овчар, но като християнин предизвикал омразата на турците против себе си и местен големец го хвърлил в тъмница.
След дълги изтезания и жестоки мъчения, които Лазар мъжествено понасял поради голяма любов към Христа, той бил обесен на 23 април 1802 г. на 28-годишна възраст.
Господ го приел във вечните Свои обители и го прославил на небето и на земята: над мощите на св. Лазар ставали много чудеса.
За него било написано житие и била съставена служба в негова чест, които според описа на проф. Иван Шишманов се намирали в частна библиотека на приснопаметния йеромонах Неофит Рилски, но които сега се намират в неизвестност. Образът му е изписан в цял ръст в параклиса на Рилския манастир “Свети Архангели”, където е означено и родното му село Дебелдял.
Коментари
