Като заваляха предизборни обещания за увеличения на заплати и пенсии, за данъчни стимули и за зелена икономика, за реформи на всички обществени системи, та цяла неделя.
Боне Крайненеца гледа, слуша и чете, пък изпсува и изкара Сивушка и Белчо на нивата.
Малко по-късно поради изобилието от мерки в подкрепа на малкия и среден бизнес Сивушка подгъна нозе и умря. Това беше така защото някакви чиновници шестдесет пъти обясниха на Боне, че за да получи помощ за своето стопанство, трябва да отговаря на четиридесет условия, а той не отговаря на нито едно.
Накрая Сивушка умря на нивата, ама не в съотношение 60/40 или 80/20, а направо на 100%.
Всъщност то, всичко около Боне беше стопроцентово. Човекът отдавна на 100% беше осъзнал, че за ония, които измислят мерките в помощ на малкия бизнес, той е кръгла нула. Да, те имаха благородни подбуди и искаха да укрепват капацитета и да повишат неговата конкурентноспособност, но все така ставаше, че мерките бяха в помощ на някой друг, но не и за него. Никога не стигаха до него и вечно не отговаряше на някакво условие. Затова Боне имаше крава, но не пиеше мляко. От доста време насам пиеше по една студена вода. И добичетата му също.
Боне понякога си мислеше да отиде да протестира в столицата със Сивушка и Белчо, но докато се накани, ей, го на. Сивушка умря от глад и болести. На 100%, а не 60/40. Всъщност по някои свои характеристики, бизнесът на Боне беше на 60% мъртъв и на 40% полумъртъв. Но данъците си ги дължеше на 100%. И сметките за ток, за вода, за отопление, за дрехи на децата и за какво ли още не.
Боне трябваше пак да пие една студена вода.
Много студена вода пия, къде ще му излезе краят, мама му стара - помисли си Боне.
Предизборните обещания обаче продължаваха да валят. За нови увеличения, за нови благини и хубавини. От обещанията ставаше ясно, че изобщо не беше нужно да имаш крава, за да пиеш мляко. Беше нужно само да гласуваш и те ти тебе крава, те ти тебе мляко. И дигитализация на животновъдството. Плюс зелена икономика . И зелена енергия. Плюс зелен хайвер.
На, затова значи пия много студена вода. Заради зеления хайвер, дето всеки ден ми го сипват с черпака тия идиоти - процеди през зъби Боне.
Край него Белчо тъжно измуча, сякаш предчувстваше, че съвсем скоро експертите от три министерства ще го определят като добиче, болно от антарктическа чума и ще го анихилират. В интерес на истината мнозина от тези експерти не бяха по-умни от Белчо, но за разлика от него имаха дипломи. И правилна партийност. Затова Белчо беше на нивата , а те по кабинетите.
Боне се сепна. Лицето му беше леко позеленяло.
Той беше отруден и кротък човек, но усети в себе си едно стопроцентово желание да ошамари здраво всичките тези типове и типеси, които му обещаваха рай от началото на април. Защото знаеше, че раят е винаги там, където той не е.
А предизборните обещания за големи и още по-големи хубавини не спираха да валят вече цяла неделя. И нови и нови мерки в подкрепа на малкия бизнес.
В структурата на малкия бизнес на Боне обаче Сивушка вече я нямаше. На 100%. Нея вече не я ловеше нито една мярка. Нито пък болест. Сивушка вече беше в кравешкия рай, където нямаше хора.
А Боне беше още тук. В страната на стабилността и дигиталното управление на къщите за гости с виртуални гости. Стоеше насред нивата и се чудеше какво да прави с всичкия този зелен хайвер в живота си, който заливаше всичко и всеки.
Ха, че то време за прогноза станало, бре. Днес ще е облачно и дъждовно. Значи и кално. Ако някъде, недей си Боже, се срути скала върху ремонтиран път, виновен е дъждът, а не майсторите на пътя. Максималните температури в Бургас и региона ще достигнат до 8 градуса.
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
