Конниците общо взето гледаха сурово и заплашително.
Може да се каже, че изглеждаха направо страшно, както би се очаквало да изглеждат конници, чиято задача е да известят настъпващия апокалипсис.
Те и точно затова бяха пристигнали в Земята, Колкото Една Човешка Длан, за да обявят, че идва Денят на страшния съд…, само че…, само че…им се наложи да изживеят истински кошмар.
Улучиха усилно време. Малко преди началото на Третата вълна, малко преди края на Третия мандат на Онзи, чиято Глава Трима Папи Галили Са я. Вредом се чуваше рев, вой и скърцане със зъби, а човек за човека бе враг.
Четиримата бяха буквално втрещени.
На границата някакви хора им поискаха злато, пък после им казаха да се наредят на опашка за обработка на документите. После ги накараха да преминат през една мътна локва и пак им поискаха злато. Това се правело за дезинфекция.
После им бъркаха в носовете, бъркаха и в носовете на конете. Пак им поискаха злато за бъркането в носовете. Наричаха това писиар тест.
Задължиха ги да си купят електронни винетки, за да могат да пътуват по пътищата, но преди това трябваше да попълват някакви хартиени листа.
Конниците не проумяваха защо плащат за електронна услуга, но удостоверяват това на хартия.
Никой не им обясни.
Конниците на Апокалипсиса пак стиснаха зъби и с Божията воля тръгнаха по пътя си, за да изпълнят мисията си.
Дори не предполагаха какво ги чака.
Дни наред кръстосваха по пътищата на страната и все нещо се объркваше.
Ту пътните знаци водеха на никъде, ту се озоваваха някъде, където нямаше пътни знаци, ту пътищата пропадаха заради втечнени пясъци.
Четири пъти ги заляха реки, а три пъти върху тях се изсипаха скали, защото се оказа, че минават не по прясно ремонтиран път, а покрай старо срутище, което е решило да се срути баш сега.
Отклониха се с километри, защото мостът, по който трябваше да минат беше се сринал в реката и го ремонтираха.
Конете на конниците едновременно окуцяха заради дупки по пътищата.
Бледият конник стисна зъби и процеди „Прости ми Господи, но тук е такъв ужас, че …направо да ти умре конят“
Червеният конник, предвестник на войната, изрева гневно…, когато видя по телевизора в една крайпътна станция, че водачите на този народ са се хванали гуша за гуша и воюват помежду си. Всеки обвиняваше другия във всички смъртни грехове и крещеше, че другите са истински ад.
Черният конник не можеше да разбере защо на всяко кръстовище някакви хора с бели якички и мръсни ръце му предлагаха злато под формата на обществени поръчки, за да отсъди с везните си в тяхна полза срещу други. Той не разбираше какви са тези нрави.
Белият конник пък с ужас видя как някакви чиновници му убиват коня, защото уж бил болен от конска чума, а после заради калта по пътищата белият цвят на дрехите му стана мръсно бял, а накрая черен.
Взеха му още злато за данък добавено чекмедже.
Дните минаваха, четиримата конници се лутаха и тотално се бяха загубили.
Минаха покрай безлюдни села, порутени градове, минаха покрай бунища и замърсени реки.
Покрай тях минаваха автомобили, от които излизаха задушливи газове.
Конниците постоянно се разминаваха с тръбачи и глашатаи, които четяха от името на местния владетел на глас някакви пергаменти с хубави обещания и красиви обяснения на случващото се.
Конете на конниците си нямаха друга работа, ами вече окуцяха окончателно.
Една вечер някакви мургави хора откраднаха конете и изчезнаха с тях.
Объркани, грохнали и уморени до безкрайност белият, черният, червеният и бледият конник се спряха на едно кръстовище. От някакъв билборд човек с ножици в ръка режеше лента и казваше „Гласувайте за райски живот и за незабавна промяна с партия „Още един мандат от същото“
Конниците унило замълчаха.
Един от тях промълви
Закъснели сме. Тук Апокалипсисът е настъпил много преди нашата поява. Господ да им е на помощ.
Да ви се чуди на акъла човек, защо изобщо прочетохте всичко това дотук.
А идеята ми беше да ви кажа нещо за времето, пък се отплеснах…
Днес ще бъде облачно, но ще има и слънчеви часове. Максималните температури в Бургас и в региона ще надхвърлят 13 градуса.
Нека е хубав денят ви
Автор: Красимир Калудов
P.S Понеже е напълно възможно този текст да ви е отвратил със своята безнадеждност, прочетете за тонус и оживяване малко правителствена пропаганда. Тогава ще повярвате, че живеете в рай.
