В началото на Новата година моят собствен наследник е в поредната си тежка изпитна сесия.
Горкият, главата му пуши, защото изпитите му в нидерландския му университет са както винаги много трудни, а за съжаление семестърът му е изцяло онлайн и някои чисто практически тънкости са се изгубили в Облака.
За да успокоя оклюмалия се Първороден и да го надъхам, се изтъпанвам величествено пред него и му казвам.
„Никога не се предавай, защото животът е като битка“
Но тъй като това звучи прекалено общо и като партиен лозунг, добавям малко конкретика.
„Виж сега, представи си, че аз се бия с меч срещу много по-силен от мен съперник и той ме изтласква към крепостната стена, гърба ми опира до нея ...и всичко изглежда безнадежно, нали, но всъщност точно в този момент шансът ми за победа се е увеличил“
Не знам за него, ама аз направо си се представям. В очите на Джуниър започна да се заражда някакво любопитство. Зер тази клонка Красимирова, туй де клонка от рода Красимиров, играе професионално стотици и хиляди часове видеоигри и описаната от мен ситуация с опрян гръб в стената е интересна…
„Врагът ме е притиснал, аз съм вече опрян в стената, но точно в този момент имам шанс за победа, защото моят гръб е вече напълно защитен от стената и никой не може повече да ме нападне отзад, докато мощният тип пред мен вече трябва да внимава и за своя гръб, понеже някой може да го мушне, както се казва, изотзадзе"
Тук някъде в ушите ми гръмват мощни аплодисменти, десетки хиляди хора правят „мексиканска вълна“, а второто ми Аз възторжено крещи "Браво, бе...ей, че си умен, браво", но Джуниър изобщо не реагира на демонстрацията на грамадна бащина мъдрост.
Пък в погледа му се чете унищожителното "Тате, ти изобщо не можеш да въртиш меч, не можеш хич даже да се биеш с меч"
Знаех си аз, че трябва да дам по-приемлив и мотивиращ пример, но аз и нож за пържола не държа особено добре.
И ето, на. Синът вместо да се ентусиазира, пак си е един такъв оклюман насред изпитната сесия.
Язък, примерът ми с меча и аз като изпълнител на етюда „Смел войн върти меч, докато си масажира гърба върху крепостна стена“ , всичко това увисна в нищото.
Ама, тя майка му е виновна. Понеже знае колко съм обсебен от Рим, всеки път, когато сме били във Вечния град, с усмивка казва „В някой минал живот си живял тук, но не си бил велик пълководец или храбър войн, а наметнат с тога философ или сенатор, който е бърборел безспирно из Форума“
И ето, на. Клонката Красимирова сега не може да си ме представи с меч, опрян до стената от по-силен от мен съперник…сигурно по-скоро си представя как унищожавам врага като му надувам главата с моето говорене.
Честно казано, прав е. Аз и мечовете сме неочаквано недобра комбинация.
В древността брат ми и аз имахме пластмасови мечове. И в един ден, докато скиторехме из дебрите на миньорското селище, мина „Върли бряг“, към нас се спусна гневен петел с видимо намерение да ни накълве. Тогава аз смело, бързо и мощно развъртях меча и направих решителен и светкавичен маньовър…ъъъ…демек тактическо отстъпление към едно дърво, сигурно, за да си защитя гърба, а?
Ами, не знам какво съм целял, защото брат ми остана на място, размаха меча си и изгони тъпоумния петел от бойното поле.
Абе, какви крепостни стени, какви мечове. Отиваме с Джуниър да покараме малко дъртия семеен лимузин / да, да …знам, че се пише лимузина, но аз така си наричам нашия автомобил/, че да му се проветри главата от тия изпити.
Едно време се сещам, че букмейкърите даваха нищожен шанс аз да взема книжка за професионален шофьор, демек бях опрян до стената. С камиона бяхме два свята, единият беше излишен и това бях аз.
И знаете ли какво стана? От цялата наша група аз трябваше първи да се явя на изпита по кормуване в града и…ами взех го от раз. Защото …защото…защото винаги е така. Когато на човек не му остане нищо друго, той просто прави единственото възможно. Грабва единственият си шанс и побеждава.
Аналогичен случай с Първородния. И той си взима така победоносно изпитите до момента.
Уф, пак ми писнаха ушите. Второто ми „Аз“ пак закрещя, че съм много умен. Че да не е лъжа, я.
Ха, че то станало време за прогноза
Днес ще е мъглив, хладно и облачно. Максималните температури в Бургас и в региона ще достигнат 11 градуса. Задава се застудяване, което е хубава новина за складовете с ваксини.
Нека е хубав денят ви.
Автор: Красимир Калудов
