пред олтара 01 авг. 2020 2020-08-01 2020-08-01 https://www.burgas-reporter.comhttps://www.burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBb2xwIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--b23b373ff8234eb86563bafc4517ed26307cb03b/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/116433770_582398085733716_945385625778726407_n.jpg

Burgas Reporter Ltd.

От днес започва Богородичният пост

Богородичният пост е утвърден от църковната традиция в чест на Успение на Пресвета Богородица (15 август).

Той започва на 1 август и продължава до 14 август.

Свързан е изключително с почитта, любовта и надеждата на православните към Пресветата Майка. Този пост има строг характер, подобно на Великия пост. Само на празника Преображение Господне - 6 август, се разрешава приемането на риба.

Най-строг е хранителният (телесният) пост в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и зеленчуци и неготвена храна (сухоежбина). Във вторник и четвъртък – варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се консумира риба.

Постът обаче не е само отказ от блажни храни. Телесният пост сам по себе си е недостатъчен, без духовния пост. 

История на поста

Непотвърдено предание свързва установяването на този пост със светите апостоли. Но като установена църковна практика е въведен сравнително по-късно от другите три основни поста.

В началото той бил разделен на два по-малки поста - пост за Преображение Господне, който продължавал пет дни и съответно на празника се разрешавало месо, и пост за Успение на Пресвета Богородица.

Император Леон Философ (V в.) повелил забрана за яденето на месо на Преображение в цялата Византийска империя и така свързал двата поста в един.

Император Маврикий (582-602) пък въвел с изрична заповед празнуването на Успение Богородично навсякъде по империята.

Въпреки това законността му дълго била оспорвана и подхвърляна на съмнение. Никон Черногорец съобщава, че по негово време едни почитали Богородичния пост като законно установен и го спазвали. Други считали, че за него липсват канонични основания и следователно не е задължителен. Трети го отхвърляли и осъждали.

Константинополският патриарх Николай ІІІ свикал събор, който решил, че постът преди Успение Богородично не е задължителен нито за монасите, нито за християните. Но на свикания от константинополския патриарх Лука Хрисоверг през 1166 г. събор много епископи застъпили становището, че този пост е част от апостолския пост (т. е. свързан с Петдесетница и Св. Дух). На този събор присъствал и византийският император Мануил І Комнин.

Така до края на ХІІ век Богородичният пост не бил задължителен и в Александрийската църква. Споровете около него продължили столетия и станали причина за сравнително късното му вписване в църковните устави - едва през ХІV-ХV век.

Коментари

пред олтара ...


време за прогноза ...


Минута за размисъл ...