Няма нужда да чумосвате, проклинате, псувате и да скърцате със зъби, защото от НОЩ решили да направят отново задължително носенето на маски ден и нощ на закрито.
Налага се. Особено на закрито.
А иначе примерите за всемогъща и непобедима глупост на открито също са безбройни.
Сетих се за един такъв триумф на глупостта. Тогава наистина скърцахме със зъби и проклинахме. И до днес ми се струва, че имаше защо.
Накратко, веднъж през зимата в Плевен заваля и натрупа огромен сняг, който буквално покри НШЗО „Христо Ботев“.
През зимата в Плевен е нормално да вали много сняг, а в онези времена /беше през 80-те години на миналия век, демек някъде в древността/ в плевенската школа за запасни офицери школниците ринеха сняг с гребла като изоглавени.
Целта беше алеите и плацът да бъдат чисти дори и при най-големия снеговалеж.
Хубаво, ама Природата презрително се изсмя на нашите гребла и колкото и да ринехме, кажи речи до 2 часа след полунощ, снегът натрупваше.
Прибрахме се, после около 6 часа тръбата ни събуди, вместо физзарядка, демек вместо утринна гимнастика по цивилному, пак ринехме сняг, но всуе се морихме. Снегът натрупа и толкоз.
В края на сутрешния развод / тук трябва да поясня за младите читатели, а за древните като мен да припомня, че това беше време за проверка на личния състав/ командирът на школата нареди всички да се прибират по класните стаи или да отиват на занятия…
Всички изпълниха по една команда „Свободни сте!!! По стаите, ходом марш“…
Е, не всички. Нашият батальонен командир полковник Захариев гневно изрева „Стой“
И заповяда да минем в тържествен марш по плаца. А той, както вече обясних, беше затрупан с огромни преспи сняг.
Но офицерът застана на трибуната и издаде заповед да маршируваме пред него.
И ние като някакви ръждясали роботи закуцукахме, запрепъвахме се и почнахме да падаме по затрупания със сняг плац, да се пързаляме и да изглеждаме не като бойна единица, а като онези клетници, разбитите авари, който хан Крум попилял.
И нашият батальонен командир полудя от гняв, че сме толкова нелепи и комични.
Не искаше да приеме, че ние не можем да маршируваме, изпънати като конец в огромните преспи.
Не се получи. Нямаше нищо тържествено в нашия тържествен марш.
Командирът ни изгони мокри, измръзнали, вкочанясали и гневни.
Единствената ни утеха беше, че никой в Плевен не видя какви идиоти сме.
Е, ние си го знаехме.
Затова не ругайте по заповедите на НОЩ. Хубаво е да знаете или да си припомните старото армейско правило „Всяка заповед е …предпоследна“. Особено ако заповедите се дават от мъж със зелени чорапи. И с фуражка.
И не се заблуждавайте. Човешката глупост е непобедима.
Ха, ама то време за прогноза станало...
Днес ще има облаци и дъжд. Ако носите по-голяма маска на закрито, можете да я ползвате като дъждобран или чадър на открито, а?
Нека е хубав денят ви
автор: Красимир Калудов
Коментари
