икономика 24 март 2020 2020-03-24 2020-03-27 https://www.burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBc2xpIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--c680513c298b76e4758e9cb9399d2537823b9c7a/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9VWTI5dFltbHVaVjl2Y0hScGIyNXpld2s2RUdGMWRHOWZiM0pwWlc1MFZEb01aM0poZG1sMGVVa2lDMk5sYm5SbGNnWTZCa1ZVT2d0eVpYTnBlbVZKSWcwME1EQjROakF3WGdZN0NGUTZDV055YjNCSkloQTBNREI0TmpBd0t6QXJNQVk3Q0ZRPSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--203b1a8c9eed4377167cb2e98b44388b2b3a30a3/90677837_222974598899633_8038902485630320640_n.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Любомир Дацов: Нека отсега да се мисли какво ще се прави след кризата

Любомир Дацов е макроикономист и един от най-авторитетните родни финансисти. Бил е два мандата зам. министър на финансите, отговарящ за бюджета.

Потърсихме го за коментар на случващото се у нас и с молба да посочи възможен икономически изход от задаващата се криза у нас

Според вас страната към какъв вариант на решение на икономическата ситуация би трябвало да се ориентира? Към раздаването на пари „на калпак“, към облекчаването на бизнеса или към пожеланието „Бъдете живи и здрави, оправяйте се“?

Говорим сериозно, нали. Защото във въпроса ви има и доза хумор, което е оправдано. Човек , ако стои прекалено дълго време вкъщи, няма как да не се опре на хумора…

Да, винаги трябва да има усмивки, дори и в такива ситуации, човек трябва да намира поводи дори да се самоиронизира, както и аз го правя често. Става въпрос за това, че в ситуация на криза, на световна пандемия няма много опит, т.е ако се върнем назад във времето, криза с такъв размер е имало два или три пъти през последните 150-200 години. Така че как се реагира ,какви са последствията, каква е механиката икономическа и здравна, трудно е да се каже. В края на краищата, ако не се лъжа, такава по размер пандемия е „Испанският грип“, след това е имало по-малки. Сегашната криза няма да е стандартна в икономически или финансов аспект, т.е такава, каквато традиционно през някакъв период се появява. Това е начинът, когато се натрупват дисбаланси в една система, не говорим само за икономиката, те да бъдат „изгорени“ или „стопени“, както се казва. И именно кризата е онзи механизъм, който изгаря тези дисбаланси, за да се започне отначало и да се продължи напред.

А сега в каква ситуация се намираме?

В случая имаме ситуация, която е доста по-различна. Все едно един организъм да спре да работи. След това настъпват тези проблеми, пред които ще се изправим в бъдеще, защото те още вървят по инерция. Най-малко периодът е относително малък, въздействието върху икономиката и върху обществения живот е малко.

Това за което мога да се моля, е нещата в следващите два месеца да се стабилизират, да отминат, макар и с известни поражения да продължим напред.

Това е идеалният механизъм спрямо момента. Онова, което е мой личен урок от кризата от 2009 – 2011 год, е „Трудно е да се каже, какво трябва да се прави в България, но знам какво не трябва да се прави“. Не трябва да се прави онова, което тогавашните управляващи правеха през 2009-2011 год.

За мен най-големият научен урок от тогава е, че в съвременния свят най-големият капитал е човекът. Това продължава да е основното. Особено, ако човек е висококвалифициран.

Затова ако се прави нещо, държавата трябва да положи всички усилия да запази капацитета, да помогне на бизнеса и на хората да направят мост. Ето защо крайностите за мен просто трябва да бъдат автоматично отстранени. И тези, в които да раздават пари на всеки по не знам колко си лева и тези, в които „за никой да не ти пука“. Остава една алтернатива, базирана на доста трудни решения, защото държавата няма как да раздаде на всеки средства, макар че вече се появиха съобщения как в САЩ раздават по 1000 долара на човек.

Факт е, че социалните служби трябва да работят. Да се постави акцент върху бизнесите, които в края на краищата дават заетост и хранят семействата. Ще пострадат по простата причина, че почти всичко е блокирано.

Икономиките в Европа са базирани на услугите, т.е имаме специфична сфера, която ще пострада страшно много. Ако не се лъжа, някъде около 60% от икономиката е базирана на услуги. А те ще бъдат ударени от кризата, особено такива като транспортните услуги. Гледах една графика на Евроконтрол, службата, която отговаря за въздушния контрол. Може да видите, че спадът на полетите е близо 70% средно за Европа, а някои страни са с напълно блокирани полети. Всички компании със своите огромни инвестиции са приземени на земята.
Погледнете към всички сфери на транспорта, дори в хранителния бизнес. Търговията също е ударена, макар че в момента има опашки, пазарува се и се запасяват много. Но и там има едно 10% намаляване.

Изправяме се пред едно забавяне в икономиката и пред едно източване на ресурс в системата, което няма как да не се отрази.

Затова в този момент смятам, че единствените правилни мерки, които между другото ЕК даде препоръки в тази сфера, са именно запазване на заетостта, подпомагане на бизнеса да направи мост.

Там, където може да бъде запазена основната част от работната ръка, т.е хората да имат достъп до заплати, това е много важно да стане. Всички останали мерки са някакви вторични в тази обстановка.

Правилен ли е според вас този консервативен подход на премиера и правителството, които отказват да се харчат пари от резерва, от „мазнинката“ във финансите, както я нарича Борисов? Докога този подход ще е адекватен?

Всъщност те изпитват вече намаление на приходите. Данните, които ще се появят след десетина  дни, ще покажат, че сигурно има един спад от 7-8% в приходната база на бюджета.

Като се вземе предвид това ,че очаквахме спад на БВП поне от около 3-4%, ако не овладеем нещата до месец май. Друг е въпросът, че това започва да изглежда пожелателно на фона на скоростта на загуба на работни места и свиване на бизнеса. Неофициални данни сочат 7-8% спад на БВП за еврозоната, което означава, че ако са верни оценките, за нас това може да означава спад на БВП от минимум 5-6 % на годишна база. Преди 2 дни щях да кажа, че оценките за 3 млрд. лева спад на данъчните приходи са реалистични, сега тази оценка дори неизглежда оптимистична.

Трябва да има ясно изразени антициклични мерки. Естествено трябва да бъдат преструктурирани разходи в бюджета, насочени към неща, които дават по-висока добавена стойност в условията на криза. Мисля, че общо буферите в бюджета са около 4-5% от БВП, но това е важно за стандартна криза, видимо вече се намираме в различна ситуация. Друг е въпросът, че кризата с коронавируса извади отново на показ онова, което си знаем, че публичните системи почти нямат капацитет да посрещнат големи предизвикателства по оптимален начин. Всъщност това е и причината хора като мен да предпочитат консервативния подход, просто защото като харчиш без ефект, това си е само скъпа имитация на дейност.

Тогава да се питаме пак същото. Какво да се прави?

Запазване на заетостта е най-важното, пък и „най-евтино“ и ефективно решение особено, ако се случи кризата да е V(ве) образна.

Преструктуриране на обществените поръчки и насочването им към малки фирми, също трябва да е научен урок. Да бъдат забравени такива, които нямат смисъл, ако щете и военните проекти. Някои от нещата като големи проекти, които гълтат много пари, но са с далечна възвращаемост, да бъдат отложени. Да бъдат насочени към обществени поръчки или променени условията умишлено, така че да има по-голяма заетост. Да бъде запазен по-широк кръг от фирми.

Засега виждаме сигнали, че държавата разбира необходимостта от такива мерки, за разлика от преди, когато действията не бяха много добри. Но въпроса не е само и до етикета на мерките, а и до същността им и да не закъснеем прекалено много с тях.

Мисля си, че всички правителства в Европа подцениха тази ситуация. Защото неподготвеността на властите боде очите. Ние сме обикновени хора и можеше да не преценим, че вирусът ще се пренесе в другите държави от Китай, но в края на краищата те имат разузнавания, имат цялата компетентност на света, в правителствата има хора, които отговорят за тези неща. Имат доклади или поне би трябвало да имат доклади, които да показват механизми и капацитет да направят необходимото. Интересното е, че в Европа бяхме изненадани от това, че този вирус дойде. Това говори за значителни проблеми. Или някой не си гледа работата, или нещата не работят по този начин.

 Големият проблем, поне в България, е този, че зад лозунгите се крият проблеми в самите системи. След толкова време продължава да има проблем с осигуряване на защитни облекла. С маски за населението, с ръкавици. Излезе информация, че в повечето областни болници няма един апарат за обдишване при критична ситуация. Не ви ли дразни за всичко важно да се събират дарения? Видимо има проблем със системата.

Не индивидуалните действия, а отговорността за това как системата функционира, това е отговорността на държавата.

 

Звучите страхотно неутрално като експерт, но това не е изненада, защото вие сте точно такъв…експерт и анализирате . И все пак какво добро можем да извлечем като опит, като поука, като възможност от тази криза?

Да спазваме правилата. Независимо от прекаляването на всякакви…“болтове“, както казваме в България, визирайки хората, които се показват по телевизията и държат да внушават определени неща. Честно казано, не са прави така. Гледам много телевизия от западните страни.  Трябва да ви кажа, че „културното“ измерение, на това как се държим в криза  и какви, как изпращаме послания на обществото са огромни. В България акцентите са точно обратното на онова, което излъчват медиите другаде. При нас акцента е върху ограниченията, нямаше почти никаква информация какво да се прави. Системна информация, какво да се прави, реагира  почна да се появява едва последните дни.  Здравните министерства, имат специални сайтове, които отправя инструкции към лекарите как да постъпват, не само заповеди. Тази информация е публична и се внушава доверие в капацитета на държавата да се справи. А в България ние ще правим блокади с КПП-та, а същевременно няма нито един уред за мерене на температура в тези точки. Какъв е смисълът тогава? Това е безсмислено. Едва ли някой тръгва от едно място към друго, защото няма работа или иска да се зарази.

Ще кажете, че така е навсякъде по света. Днес възрастните хора се чувстват най-притеснени от ситуацията. Този вирус удря по една или друга причина най-много тях. Факт е, че те имат най-много нужда от социални контакти и по тази причина най-много нарушават забраните.

Но е факт, че хората могат да стоят у дома си най-много няколко седмици в изолация. След това настъпват различни отклонения и те ще започнат масово да нарушават карантината.

Между другото… Когато постоят хората над две – три седмици у дома ,те масово ще започнат да нарушават забраните, защото свикват да живеят в условията на карантина. Те се приспособяват, подценяват вече рисковете. Непропорционалността на мерките  няма как да не започне да прави впечатление и няма как да не предизвика след време реакция, откоято точно искаме да избягаме.

Мерките за самоизолация са едни от най-правилните, от гледна точка на това което знаем засега, но това са главно политически мотивирани стъпки. Първо, защото политически е неприемливо едните държави да вземат мерки, а ти да невземаш, и второ защото оптимизацията на действията е политическа, мерките разсрочват събитията във времето, за да неличи толкова ограничения капацитет на системите.

Но какво ще правим след определен период от време, е доста съществен въпрос. Затова в този междинен период нека се мисли какво ще се прави после. Защото само по този начин със заповеди и с хора с униформи по телевизионния екран не става. Защото въпроса за баланса, е много деликатен, но е част от цената на власта да вземаш решения.

В чисто икономически план как би трябвало да звучат?

Би трябвало да има системност и мерките да не закъсняват прекалено. Както ви казах, за мен запазване и спасяване на работни места е първостепенно. Мисля че Германия показа как работят нещата, защото въпроса е и за доставката, механизма на прилагане на тези мерки. На второ място, всичко свързано, което би осигурило гъвкавост на бизнеса да оцелее, защото строгите мерки водят до блокаж на икономическите системи. Резервите, на повечето фирми не са много големи, много малко могат да издържат над 2 месеца, от това което се заформи около нас. Равноставеност на достъпа до мерките,би било израз на истинска солидарност.

Но ето нещо хубаво. Нали виждате как се дигитализира България. Това, че не искахме да признаем, че живеем в XXI век, изведнъж ни се наложи да го направим. Особено в образованието. Но в момента се наложи да се влезе много бързо в системата и се видя сблъсъка на кухите фрази и реалността на дигиталния свят. Но пък се вижда и какво прави „неволята“, лошото е че не се научихме да избягваме трудния начин да се научим.

Затова за мен едно от положителните неща в тази криза е, че ни се наложи реално да дигитализираме много сфери, услуги в държавата. Дано се възползваме от шанса!

автор: Красимир Калудов

Коментари

икономика ...


AutoDoc ...


политика ...