различно 21 март 2020 2020-03-21 2020-03-26 https://www.burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBaE01IiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--0d915838782d3b2f4731fd57bb8d0f51f294e586/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9VWTI5dFltbHVaVjl2Y0hScGIyNXpld2s2RUdGMWRHOWZiM0pwWlc1MFZEb01aM0poZG1sMGVVa2lDMk5sYm5SbGNnWTZCa1ZVT2d0eVpYTnBlbVZKSWcwME1EQjROakF3WGdZN0NGUTZDV055YjNCSkloQTBNREI0TmpBd0t6QXJNQVk3Q0ZRPSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--203b1a8c9eed4377167cb2e98b44388b2b3a30a3/main_img_37307.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Бай Васко, заради когото се скараха осем разузнавания

Осем разузнавания се бяха вкопчили в люта битка с всички непозволени и още по-непозволени средства, за да се домогнат до бай Васко.

Пратеници на дванадесет свръхсекретни лаборатории също наобикаляха зоната около дома на бившия пазач на строителен обект и само чакаха да излезе навън, за да го приближат незабелязано и да се пробват по някакъв начин да вземат ако не негово ДНК, то самия него.

Истината беше, че бай Васко упорито отказваше да заболее не само от „коронавирус“, но дори от настинка и славата му дивна се носеше от урва на урва и от човек на човек, дори от век на век.

Часовникът едва отброяваше първите секунди след 8.30 часа сутринта, когато пенсионирания пазач излезе от скромната си обител и тръгна на пазар.

Дискретно на около двадесет метра от него го следваха близо четиридесет  и пет разузнавачи и микробиолози, преоблечени като пенсионери. Част от тях го снимаха с камери, други го скицираха, трети го обследваха с дронове, а четвърти замислено се хапеха за палците.

Бай Васко наближи зоната на кварталния магазин с леко тътрузене.

Извънредно положение по терасите

В този момент един от летящите дрон-термометри зави като карпатски вълк. Високотехнологичното устройство току що беше установило, че температурата на бай Васко е…абе, страшна работа…

Бившият пазач изобщо не разбра, че звуковите и светлини сигнали, включващи къси и дълги фарове, крясъци и заповеди по мегафон, полицейска сирена и четири предупредителни изстрела са посветени на него самия.

Човекът кротко си пристъпяше, загърнат в древната си, лъщяща от петна шуба и си мислеше за някакви глобални проблеми.

Затова наистина се постресна, когато ръката на закона, всъщност ръка, опакована в латексова ръкавица, се стовари върху рамото му.

Разузнавачите и микробиолозите, замаскирани като пазаруващи пенсионери застинаха по местата си на дистанция от епицентъра на събитието.

„Къде отиваш, бе дядо!!! – извика в ухото му гневен служител на закона. Гласът му гъгнеше през маската, а очите му бяха скрити зад изпотени очила. Същевременно тялото му се гърчеше под защитния костюм, защото го сърбеше гърба, ама не можеше да се почеше.

„Ами, аз да си пазарувам, отивам“ – хрисимо отвърна бай Васко.

Декларация имаш ли??? – изрева отново служителят на закона.

А, декларации имам, колкото искаш. Ей, сегинка да я намеря днешната…тук май е, не, не е тук, я тук, къде се е завряла тая пущина – говореше си под носа пенсионирания шосеен лъв, докато ръцете му тършуваха из безкрайната вътрешност на архаичната му шуба.

Бай Васко изкара едно тесте омачкани декларации и подаде снопа хартии на проверяващия орган.

Извънредното положение, описано с поговорки и народни умотворения

„Какво е това, бе дядо!!! Ами, те, всичките ти декларации са с един и същ текст, а??? Защо пазаруваш всеки ден едно и също???“ – извика олюляващият се служител.

Ами, едно и също е, защото е едно и също…пазарувам си само това, аз друго си имам, а тоалетна хартия не ми трябва, защото се подмивам, щото едно време се пазех от…таквоз …с извинение от маясъл,  затуй не се стържа като вас - обясни любезно бай Васко.

Добре, бе бай Васко, хайде тогава ми обясни защо дронът не те улавя- попита контролният орган. Не може нито да ти измери температурата, нито кръвното налягане, а?

Ами, не знам, господине…сигурно ви е повреден нещо – опита се да услужи с работна хипотеза старият пазач.

Я, дъхни тук в този уред – заповяда органът на закона и възрастният мъж с готовност духна.

Уредът запищя ужасно, започнаха да бляскат светлини и после уредът млъкна, а светлините угаснаха.

Ъ, какво направи, ти, бе дядо. Уредите не отчитат нищо, ама съвсем нищо!!! – изблещи се зад потните си стъкла проверяващият.

Наблизо замаскираните като пазаруващи пенсионери микробиолози и разузнавачи почти щяха да се сбият за по-добра видимост и …както се казваше, чуваемост.

Айде, тръгвай си…Пазарувай си и се връщай у дома – нареди опакованият в пълно защитно облекло служител, а бай Васко продължи по пътя си.

След малко излезе от магазина и пое по пътя към дома си.

Зад него, пред него, около него и дори над него се щураха замаскирани разузнавачи от няколко чуждестранни разузнавания и микробиолози от свръхсекретни лаборатории.

Един от тях видя опърпан лист на земята, грабна го и с треперещи ръце го прочете.

Половината тайна беше разкрита.

С крив почерк бай Васко беше попълнил в декларацията си като цел на излизането „Да си купя …“.

Три дни по-късно всички разузнавачи и микробиолози предадоха сходни доклади на своите шефове по света.

„Наблюдаваният феномен бай Васил основно пие ракия и яде чесън. Всеки ден си купува от магазина единствено тези продукти. Понякога и по едно яйце на закуска. Сутрин не си мие зъбите и лицето. Не си мие и краката. Не си сменя и чорапите, нито бельото. За последно, по непотвърдени данни, се е къпал преди осем години. Около наблюдавания обект няма признаци на живот на микроорганизми, бактерии или вируси. Препоръчваме като превенция срещу епидемията масираното въвеждане на „метода бай Васко“, но нека се вземат предвид  всички произтичащи  от това обществени катаклизми като бунтове и умирисване на населените места“

А някъде над махалата един отказващ да се подчини на заповедите за приземяване дрон-термометър летеше без цел и посока. Бай Васко беше издишал своя чесново-ракиен дъх именно в този уред.

P.S Между другото в дните на неопитната ми младост един от приятелите на баща ми, пазачът Въл. Нег., се къпеше само на Великден и понякога си миеше краката през годината. Появата му у дома водеше до сълзи в очите ни и отчаян повик за запушване на носовете ни. Въл Нег никога не боледуваше.

Автор: Красимир Калудов

Коментари

различно ...


култура ...


ориентири ...