пред олтара 11 март 2020 2020-03-11 2020-03-26 https://www.burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBbzlXIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--17f53ecd0b853cb53f149e613f3e07d7ff917e72/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9VWTI5dFltbHVaVjl2Y0hScGIyNXpld2s2RUdGMWRHOWZiM0pwWlc1MFZEb01aM0poZG1sMGVVa2lDMk5sYm5SbGNnWTZCa1ZVT2d0eVpYTnBlbVZKSWcwME1EQjROakF3WGdZN0NGUTZDV055YjNCSkloQTBNREI0TmpBd0t6QXJNQVk3Q0ZRPSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--203b1a8c9eed4377167cb2e98b44388b2b3a30a3/main_img_37193.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Почитаме св. Софроний, патриарх Йерусалимски и св. Софроний Врачански

Християнският свят почита днес – 11 март, свети Софроний, патриарх Йерусалимски.

Той се родим в Дамаск в знатно и богато семейство. Още от младини се прочул със своето красноречие и мъдрост. Привлечен от местата, на които е проповядвал Иисус, дълго време митарствал из Йерусалим, неговите околности и в манастир.

Там срещнал инока Йоан Мосх. Станал негов ученик и последовател. Двамата предприели далечни странствания, по време на които Софроний написал книгата „Лиманар” (Духовна градина).

По-късно се установили да живеят в град Александрия. Тук Софроний получил монашески сан от патриарх Йоан Милостиви. А Бог го възмездил с чудото болните му очи да бъдат изцелени.

 През това време Йерусалим бил в ръцете на персите, врагове на правата вяра. Много различни лъжеучения смущавали християните. Прочул се със своята мъдрост и добродетелност, св.Софроний бил избран за патриарх на Йерусалим през 634 г. За да сложи ред в живота на своите съграждани, той свикал събор. На него ревностно защитавал православните канони, разобличавал идеите на монотелитите. Йерусалимският патриарх успял да се справи и с арабите през 636 г., склонявайки техния предводител Омар да запази града и помилва неговите жители.

 Две години по-късно св. Софроний Йерусалимски се поминал. На света патриархът оставил поучителни слова, съборно послание и обяснения на литургия, няколко жития и много църковни песни.

На днешната дата почитаме още св. Софроний, епископ Врачански.

Свети Софроний Врачански (със светско име Стойко Владиславов) е роден през 1739 г. в старопланинския град Котел. Той прави първия препис на „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски. Известен е и като автор на първата българска автобиографична творба “Житие и страдание грешнаго Софрония“, с която полага основите на съвременната българска литература.

Израства в семейство на търговец на добитък. Учи в килийно училище по славянски и гръцки черковни книги. Работи като абаджия, по-късно е учител и книжовник в родния си град. Още тогава се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 г. е ръкоположен за духовник.

Три години по-късно се среща с Паисий Хилендарский, което до голяма степен предопределя и променя живота му. Тогава създава прочутия т.н. Софрониев препис - първият на "История славянобългарска".

През септември 1794 г. е ръкоположен за епископ във Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. След случили се размирици във Враца (от войските на видинския паша Осман Пазвантоглу - 1797) напуска града и се скита из Северозападна България. За три години се задържа във Видин - този период е важен за изясняване на целите му като писател. През 1803 г. заминава за Букурещ, където активно се включва в дейността за освобождение на България. Там продължава да служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански.

В периода 1806 г. - 1812 г. е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след руско-турската война. През последните години се оттегля в манастир край Букурещ. Тогава книжовникът пише най-добрите си творби. "Кириакодрумион, сиреч неделник" е сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на славянски и гръцки източници - единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Сборникът има историческо значение - поставя началото на новобългарската печатна книга - и налага говоримата реч като език на книжнината. Тя е широко популярна сред народа под името "Софроние". Пише и друг сборник "Неделное евангелское толкование" (1805 - археологически музей Шумен). "Житие и страдания грешнаго Софрония" и "Възвание към българския народ" превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на XIX век.

Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 г. от Българската православна църква.

 

Коментари

пред олтара ...


време за прогноза ...


Минута за размисъл ...