На този ден преди колко години написахте първата новина в сайта „Бургаски репортер“?
Добре, де…всяка година все на този въпрос ли трябва да отговарям. Не вярвам, че изобщо този факт е необходим на някого…
Ще отговаряте, ще отговаряте на този въпрос и пушек ще се вдига…
Ако може да не се вдига пушек, защото нервни колеги ще вземат да напишат „първо при тях“, че има пожар в Бургас или в региона и ще се изплашат хората. Но за да не се стига до такива истерии, ще отговоря за пореден път на този омръзнал ми въпрос.
Първата новина я написах някъде през късната есен на 2011 год, публикувах я, но можех да я прочета само аз. Първата „видима“ новина, която вече и читателите можеха да прочетат, се появи на 1 март 2012 год. Това е цялата история.
Охо, имате претенции да останете в историята на Бургас и региона с този дребен сайт с оскъдно съдържание ли?
Не. Нямаме никакви претенции за нищо. Аз и колежката ми, която все още оре на нивата заедно с мен, се надяваме написаното от нас да накара хората да се позамислят, да се посмеят, да се зарадват на нещо, да получат някаква надежда…някакви такива са стремежите ни, но повтарям, нямаме никакви претенции и не ги предявяваме пред никого.
Колко хора работят в сайта „Бургаски репортер“?
Двама журналисти и един страшно щур уеб-дизайнер, който е нещо като сторъкия Шива, демек постоянно прави нещо по сайта. Хм,…замислих се дали шивач не произлиза от Шива…Простете, отплеснах се. Това е филологически порок някакъв.
Трима!!! Ха, че това е нищожна бройка. Вие нямате никакъв шанс срещу утвърдените бургаски медии с голям екип. Че те ще ви сложат в малкия си джоб. Не е ли тогава „Бургаски репортер“ един напълно излишен сайт?
Колегите ще ни сложат в малкия си джоб, казвате…Е, това не е чак толкова лошо положение. Ще ви обясня защо. Ако имате костюм или поне сако, макар че като ви гледам едва ли носите сако, ако си шиете панталон или хайде, ако имате дънков панталон, обърнете внимание на това, че някъде из тези дрехи има едни малки джобчета. Добре, тогава. Сайтът „Бургаски репортер“ е като малкото джобче на сакото, в което много, ама много малко от мъжете бургазлии или мъжете от Бургаска обалст слагат сгъната кърпичка. Наистина, малко са бургазлиите и изобщо мъжете в Бургаска област, които носят сака и костюми, още по-малко от тях слагат кърпички там, горе в ляво в малкото джобче, но…слава Богу, такива хора има. Е, ако ние сме малкият джоб на бургаската журналистика, тогава нас ни четат някакви чешити, особени хора, малко старомодни, консервативни, но интересни и…Басирам се, че доста от нашите читатели носят повече костюми и официални дрехи, отколкото анцузи, макар че в интерес на истината на немски език „анцуг“ означава точно костюм. Но по въпроса за бройката читатели. Няма смисъл да говорим за това, защото днес всеки читател е и автор на някаква информация. Или я пише сам или споделя вече написана информация от нас със своите приятели и те евентуално ни четат също.
Кой ви чете пък вас?
И този въпрос ми го задавате вече толкова години. Знаете ли, и на мен ми е интересен този факт, но колкото и странно да е, броят на жените читателки на „Бургаски репортер“ е по-голям от броя на мъжете читатели. Сигурно защото майка ми постоянно ни чете, а това е голяма отговорност за мен. Жена ми също отделя от времето си за някои наши новини. Но баща ми никога не чете нищо написано от мен и му се отразява много добре на здравето. Хм, прозвуча така, сякаш сме не информационен сайт, а някакъв семеен стенвестник.
А младите хора четат ли ви? Например децата ви?
Синът ми е на 19 години и изключително рядко чете нашия сайт. Е, ако напишем нещо за Илън Мъск, може и да хвърли някой поглед. Дъщеря ми скоро ще навърши 13 години и напълно игнорира нашето съдържание. Но ми прави впечатление, че и двамата следят какво публикуваме в профилите на „Бургаски репортер“ в социалните мрежи. Синът ми ни следи в Туитър, а дъщеря ми в Инстаграм. Иначе и двамата не са особено активни във Фейсбук и им е все едно какво публикуваме там.
Значи разчитате на социалните мрежи?
Не, на никакви мрежи не разчитаме. И на „арестувани“ рибарски мрежи на бракониери не разчитаме. Разчитаме първо и най-главно на себе си. Предпочитам днес в „Бургаски репортер“ да има две новини, създадени от нас, отколкото десет новини, написани от трудолюбиви колеги от някой пресцентър и преписани от нас. Иначе казано ако днес на редакционната ни поща е пристигнало известие, че някой кмет е предложил /първа новина/, призовал /втора новина/, наредил /трета новина/ нещо си, не благодаря. Тази информация не е интересна за нас, не е интересна и за нашите читатели. Но, на въпроса ви…Да, ние споделяме нашето съдържание в социалните мрежи. Понякога успяваме, друг път не успяваме да „стигнем“ до повече хора…
Какво значи „успявате“?
Един съсед от квартала при всяка наша среща се усмихва дяволито и ми казва „Охо, СивоКос“. Човекът със сигурност е прочел някоя от историите за измисления герой СивоКос, отъждествява този герой с мен и се шегува с мен. Е, в този случай съм успял да стигна до някого, нали. Онзи ден на общинската сесия един от много авторитетните общински съветници ми каза „Поздравления за материала“. Не го питах за кой материал става въпрос, а просто му казах „Благодаря“. Но пък под една статия по важен за Бургас проблем, свързан с евентуалното разрушавате на стара сграда в центъра на града, един читател беше писал във профила ми във Фейсбук едни не много хубави неща за мен, лично. И жена ми разстроена ме призова да изтрия тези коментари. Аз и казах, че това не е честно. Не може когато ме хвалят да припърхвам въодушевено с мигли, а когато ме критикуват, да се ядосвам. Това са двете страни на монетата. По-страшно би било, ако изобщо не ни забелязваха. Така че по някакъв начин и с нещо…“успяваме“ да стигнем до читателите. Майка ми, например, постоянно ми звъни, за да ми направи забележка, че в някое заглавие има изтървана буква или че в някой текст има грешка. И аз поправям сгрешеното. А това също е успех, ако питате мен. Успех е и това, че един човек с огромни познания върху процесите в Близкия изток ми призна, че телефонът му е прегрял от обаждания, след като публикувахме интервю с него.
Уф, че безлично и беззъбо звучите, ама щом така ви харесва. Споменахте общинския съвет. Вие нали от октомври месец сте общински съветник. Как се отразява този статут на работата ви като журналист?
Лично аз започнах да пиша по-малко политически новини.
Искате да кажете, че в „Бургаски репортер“ не пишете нищо за вашите активности в общинския съвет ли? Кой ще ви повярва?
Не, не пиша в сайта за себе си и за битието ми на общински съветник. Ако правя това, ако тормозя хората с личните си изяви в местната политика, хвалбите за мен ще звучат като някаква некадърна версия на „Възхвала на глупостта“ на Еразъм Ротердамски. Веднъж само написах, че съм предложил една докладна записка в полза на определен спорт и общинска администрация и мнозинството в общинския съвет са я подкрепили и им благодарих за това. Това беше всичко. Исках да благодаря за подкрепата за наглед безнадеждна инициатива, за да споделя с читателите ни радостта си от това, че различни политически сили могат да се обединят окола някаква идея. Хм, сега се сещам, че в една публикация иронизирах себе си и участието си в едно обществено обсъждане. Иронизирах и самото обществено обсъждане.
А не пишете ли във вашия сайт материали, посветени на групата общински съветници, от която сте част?
Със сигурност „Бургаски репортер“ не е ничий партиен орган. Но споменаваме почти всички партии по един или друг начин с еднакво уважение. Въпреки че всички знаят, че имам „десни“ политически убеждения, но пиша с уважение за левицата. И за всички общини в областта.
Хич даже не споменавате управляващите с уважение начин в онази идиотска рубрика „Артшега“…Защо?
Тъй и тъй съдържанието ни е в сайта. Върнете се назад в масива от информация и ще видите, че всички правителства са ставали „музи“ на някаква наша политическа сатира. Е, през последните девет години един премиер и неговите правителства са управлявали повече от другите, но какво да се прави. Шегуваме се с всички и с всеки. Но наистина за политика вече излизат по-малко материали в „Бургаски репортер“. Но шегите са повече. Смятам, че така и трябва да бъде. Трябва да се шегуваме с всички управляващи. Това показва, че все още сме свободни. "Артшега" е един от начините да го правим.
Някъде горе споменахте нещо за политическа сатира…вие наистина ли си вярвате, че постигате нещо с коментарите си в онази рубрика „Време за прогноза“?
Вярвам, че човек трябва да има позиция. Това, че заявявам моята през смях, не прави позицията ми слаба. А историята и без това е доказала, че когато царят е гол, винаги се намира едно момче, което вижда това и го изкрещява на хората. Е, после Андерсен не казва какво е станало с момчето, но вероятно след края на приказката родителите са му издърпали ушите за смелостта да каже истината. Само че Царят е станал за смях и мисията е била изпълнена. Затова я има "Време за прогноза"
Ама, много обичате май да украсявате написаното от вас с чужди мисли. На умен ли се правите?
Не, украсата е в рубриката „Домашна разкрасителница“ . Там има прекрасни съвети за личната ви красота. Възползвайте се.
Какво бихте искали да знаят читателите за вас?
Бих искал читателите да знаят най-вече защо ни четат. А за мен лично...ами, да потърсят с търсачката ключовата дума "Сивокос" или "да поровят рубриката "Време за прогноза" и вероятно ще узнаят нещо за мен.
Тези хиперлинкове върху имената на рубриките защо ги слагате сега? Не е ли малко нахално да рекламирате така явно сайта в интервюто?
Защо да е нахално. Току виж някой читател може да кликне върху хиперлинковете и да прочете нещо от рубриките.
Къде ще празнувате рождения ден на „Бургаски репортер“?
Не, без никакви тържества. Аз лично съм ужасно скучен тип. Отивам след малко да играя традиционния футболен мач в неделя. Предпочитам това пред всичко останало.
А сега, във философския смисъл, а сега, накъде?
Сега ли…днес е неделя. Почивен ден. Начало на месец март. Значи отиваме най-малкото към пролетта, към нещо ново и хубаво. Остава ни само да го разкажем ….с новини. Стига да е достатъчно хубаво.
Ще прощавате Калудов, но изобщо не ви благодаря за отделеното време, защото докато ви задавах въпросите, през цялото време усещах, че си губех времето с вас…
Простено да ви е и честита Баба Марта и на вас. Живот и здраве, догодина по същото време пак ще си губим времето заедно. А на читателите, които прочетоха това и всичко останало до днес…
Благодарим ви от сърце за подкрепата. И тъй като освен всичко е и ден за прошка, простете ни за случаите, когато сме ви опъвали нервите с някоя наша публикация. Но да знаете, че докато ви има вас, ще ни има и нас.
Коментари
