СивоКос и полупечелившият лотариен билет

СивоКос отдавна вече беше изгубил бройката на заснетите дубли. Можеше да се каже, че отговаряше като автомат или по-скоро като автоматизиран идиот и си му личеше, а камерите немилостиво потвърждаваха това като снимаха в близък и далечен план мъките му. Имаше чувството, че стои пред тази забутана будка за вестници от години. То, в интерес на истината, долу горе така си и беше, защото снимките бяха започнали от ранни зори и с кратки прекъсвания вече продължаваха и следобед.

 
На всичкото отгоре на няколко пъти беше чул от разпенения режисьор да споменава някакво говедо, но не стана ясно какво точно говедо имаше предвид и защо е толкова обсебен от него.

 
- Камера!!! Работи!!! – извика наперена девойка и трясна оглушително клапата в ръцете си. Прожекторите светнаха. Музикалната заставка изтече и ...

 
...и той нервно примижа, трескаво прехапа устни, а до него за „енти” път се доближи красивата водеща на телевизионната лотария.

 
- Уважаеми зрители -каза тя възторжено и на лицето и грейна ослепително  искряща усмивка -това е г-н СивоКос, който преди дни стана 100 милионният участник в игрите на телевизионната лотария и го направи по впечатляващ начин, защото макар че неговият билет се оказа не толкова печеливш, той влезе в историята и ….

 
Три камери едновременно се завъртяха към СивоКос, а той погледна по начин, който всички дипломирани психолози по всички точки на света биха определили единодушно като малоумен.

 На всичкото отгоре имаше поне стотина кибици от квартала, които бяха опасали в обръч пространството около будката за цигари.
 
…и г-н СивоКос – усмихна се приветливо водещата – разкажете как се стигна дотук...

 
- Ъъъммммхмммъъмммххх – измуча СивоКос като бедно добиче, резултат от кръстоска между шарено искърско говедо и лилава швейцарска крава – ами, моята приятелка Цвета ни дойде на гости и подари на децата шоколади, бисквити и вафлички и лотарийни билети и когато ги изтрихме, се оказа, че печелят общо 9 лв. и...

 
- Стооооп!! Стоп камера!!! – изрева разгневен режисьорът и започна един истеричен монолог.

 
- Абе, обяснете на тоя тапирин, че никой не се интересува от неговите мизерни 9 лева, бе. Говедо да беше, щеше да разбере, че е важното това, че е 100 милионният участник, а не че е спечелил девет лева!!!  Цял  снимачен ден загубихме с тоя тип, какво съгреших, че Господ ме наказа с него!!! Какво говедо!!!

 
Всички мълчаха, а СивоКос почувства страхотно неудобство.

 
- Камера!!! Работи!!! – извика девойката със странното приспособление в ръка и даде начало на пореден дубъл.

 
- Уважаеми зрители – заприказва водещата с отрепетирана усмивка входните си реплики  -запознайте се с г-н СивоКос, който преди дни стана 100 милионният участник в игрите на телевизионната лотария. Г-н СивоКос завинаги ще запомни своето участие, но не защото неговият билет се оказа печеливш, а защото получи правото да играе за голямата награда, която е....- и каза някаква неразбираема цифра с много нули.

 
СивоКос потъна в тъжен размисъл и се опита да си спомни в детайли събитията, които предшестваха телевизионното му участие

 
...преди дни неговата добра приятелка Цвета им дойде на гости и зарадва сина му Тънкокрак и дъщеря му Мойта Ми с шоколади, бисквити и лотарийни билети. И всичко беше толкова невинно, весело и хубаво, толкова им беше приятно да я видят у дома си, но когато изтриха билетите се отприщи истински ад, който ...

 
- А сега нашият стомилионен участник ще ни разкаже как се стигна дотук...

 
Камерите пак се впиха отблизо в лицето му като в индийски филм, той преглътна неспокойно, изпръхтя, облиза с език пресъхналите си устни, погледна към ухилената до уши водеща и отрони...

 
- Мхмъъъммммхххмммх...ами, моята много добра приятелка Цвета ни дойде на гости и донесе за децата сладки неща и билети и ние ги изтрихме и....

 
- Колко деца имате г-н СивоКос – попита красивата водеща, за да изкара разговора от опасните подвижни пясъци на конкретните печалби...

 
- Ами, имам две деца, дъщеря и син – отвърна той и я погледна с благодарност, че му е задала най-сетне нормален въпрос.

 
- Браво,  аплодисменти за г-н СивоКос, да ви са живи и здрави децата. А какво ще направите за тях, ако получите голямата печала на стойност…? -.и красивата водеща пак в скоропоговорка избъбри някаква огромна сума с много нули.

 
. Хм...ъмммхххмм със спечелените 9 лева от онези билети, които изтрихме, не можем да направим много неща...

 
...Тряяяяяс!!! - трясъкът беше наистина драматичен, защото режисьорът на предаването беше хвърлил някаква бутилка с вода върху будката с вестници. Човекът явно изпитваше алергична непоносимост към сумата от 9 лева, защото всеки път, когато СивоКос я споменаваше и режисьорът пощръкляваше. Само че този път пропусна да изреве станалото традиция „Стоп камера”, като по чудо не спомена пак онова незнайно говедо и затова снимките продължиха, а СивоКос се възползва от дадената му възможност и продължи своята изповед.

 
- Сигурно ще си купим четири билета за автобуса и ще отидем на гости до тъщата, тя живее в съседния жилищен комплекс, ама е далече за ходене пеш, пък колата е малко развалена и няма технически преглед и затова ще си купим, както казах, четири билета по един лев...и ще купим по две вафли на децата, което прави още два лева, значи шест лева дотук, а останалите три лева ще помислим с жена ми в какво да ги инвестираме...

 
- Стооооооооооооооооп!!!! Стоп камераааааааааааааааа!!! – изрева или по-точно зави като карпатски вълк режисьорът. Чувате ли какви простотии говори този човек, бе!!!! Вас господине не ви ли е срам???  Цял екип сме дошли от столицата, за да ви снимаме, а вие от сутринта разказвате все една и съща идиотщина за тия пусти девет лева. Вие подигравате ли ми се, а? Щяли да решат с жена си в какво да инвестират три лева!!! Нещастници такива!!! И те инвеститори станаха.  Още малко и в акции на борсата ще ги вложите свободните три лева...на дълги левови позиции ще ми излизате. Разкарайте го от очите ми  и дайте продавачката от будката...

 
- Камера, работи!!! – извика невъзмутимата мома с клапата и прелестната водеща с приветлива усмивка призова продавачката на лотарийни билети от будката да разкаже своята версия. Тя само туй чакаше.

 
- Много съм щастлива, че точно този господин спечели, защото ми е направило впечатление, че от целия жилищен комплекс само той никога не беше играл в лотарията. Онази сутрин като го видях да ми носи билетите и му се зарадвах много и когато стана ясно, че печели девет лева, много му се зарадвах, беше голямо вълнение и всички много се зарадвахме и аз дори се обадих на сестра ми, за да й разкажа за печалбата на господина и тя също много се зарадва.Господинът е добър човек и нека си харчи деветте лева със здраве – разприказва се продавачката в състояние на еуфория, зер снимаха я от националната телевизия и жената наистина беше щастлива, дори сутринта си беше продухала косата и си беше направила прическа при Ленчето от махалата и беше турнала онази рокля, дето я уши преди четири години и дето я сложи за последно на сватбата на Галя.

 
- Ей, мизернициииииииииииииии!!!! Инфаркт ще ми докарате вие на мене, бе!!! Стига с тия девет лева, бе!!! – изцвили режисьорът. 

Писна ми от тази печалба. Край на снимките...Махайте го тоя...и без това нищо не печели., после в студиото ще се мъчим с него. Край на външните снимки, дано там в предаването да му дадат премията от 500 лв и да ми се маха завинаги от очите!!!
 
 СивоКос почувства смазваща вина. Почувства се жалък и безмислен. Съжаляваше, че ядоса телевизионния екип и не можа с нищо да допринесе за успешното снимане на поредната серия с поредния щастлив участник в игрите на късмета. След края на последния дубъл дори и нон стоп  усмихнатата телевизионна водеща го изгледа с ледено презрение и го подмина като малка гара. 

 
 СивоКос не разбираше защо не може да обясни какво може да се направи със спечелените девет лева. Не разбираше и как е възможно от 7 млн. население в държавата да има 100 млн. участници в лотарията. Нищо не разбираше, ама то си му и личеше.

 
 В интерес на истината отдавна беше похарчил деветте лева за бисквити, сладолед и вафли и си хапнаха сладко сладко с децата и жената, но никой не му разреши да спомене за това.  Всъщност за него печалбата нямаше абсолютно никакво значение, докато на гостуването на Цвета у дома всички наистина много се зарадваха..

 
автор: Красимир Калудов