пред олтара 26 фев. 2020 2020-02-26 2020-03-26 https://www.burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBdVUvIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--9881db9525be31b77a7db9be521db73cd16fe782/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9VWTI5dFltbHVaVjl2Y0hScGIyNXpld2s2RUdGMWRHOWZiM0pwWlc1MFZEb01aM0poZG1sMGVVa2lDMk5sYm5SbGNnWTZCa1ZVT2d0eVpYTnBlbVZKSWcwME1EQjROakF3WGdZN0NGUTZDV055YjNCSkloQTBNREI0TmpBd0t6QXJNQVk3Q0ZRPSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--203b1a8c9eed4377167cb2e98b44388b2b3a30a3/main_img_37070.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Почитаме св. Серафим Софийски Чудотворец

Църквата почита днес - 26 февруари, един от новоканонизираните светци в християнския свят – св. Серафим Софийски Чудотворец.

Неговата канонизация беше обявена през 2016 г., в резултат на много свидетелства за чудеса, случили се след молитва на гроба му, който се намира в Руската църква в София. Вярващите са убедени, че ако подходят със силна вяра към светеца, молитвите им ще бъдат чути. Много от тях отправят горещите си желания, пишейки ги на листчета, които поставят в специална урна, монтирана в криптата на храма.

Бъдещият архиепископ е роден в руския град Рязан със светското име Николай. Той е единадесетото дете на Мария Николаевна, която го ражда след страшни мъки на 1 декември 1881 година. Горещото желание на благочестивата му майка е той да стане свещеник, пише epicenter.bg.

Младежът получава теологическо образование, отличава се със смирение и доброта, но в същото време и с необикновена твърдост по въпросите за вярата.

Като студент в четвърти курс през 1908 г. той приема монашество с името Серафим в чест на прославения преподобен Серафим Саровски. Младият монах се предава на строг пост и непрестанна молитва. От деня на своето подстрижение до самата си смърт той не вкусва месо, а в продължение на много години приема храна само веднъж на ден. Следват 10 години, в които отец Серафим преподава в различни духовни училища. После става ректор на Воронежката духовна семинария.

През 1919 г. руският патриарх Тихон благославя ръкополагането му за втори викарий във Воронежката епархия. През май 1920 г. Архимандрит Серафим е назначен за ректор на духовната семинария в столицата на Крим Симферопол. През октомври същата година, на празнично богослужение е ръкоположен за архиерей - обявен е за Лубенски епископ, викарий на Полтавска епархия. След месец Крим пада под ударите на Червената армия и владика Серафим заминава зад граница. През май 1921-а е назначен за предстоятел на Руската църква в София.

Освен за руснаците в България, той се грижи и за българите, за бедните и слабите.

В 1934 г. с решение на Руската задгранична църква владиката Серафим е издигнат в архиерейски сан с титул Богучарски.

До края на живота си той обитава малка квартира на ул. „Велико Търново“ № 30, в която липсват и най-елементарни удобства. Няма никакво пристрастие към вещите и когато някой бедняк го помоли за дреха, той му подарявал с радост първата, попаднала му подръка.

Година преди своята кончина светителят започва да говори за смъртта, а няколко дни преди да си отиде от тоя свят, известява деня на своето преселване във вечността. И то на какъв ден - в Неделята на светото Православие, на 26 февруари (13 февруари стар стил) 1950 г. Три дни продължава поклонението пред блажено починалия владика.

Приживе архиепископ Серафим успява да осъществи и едно свое желание - да създаде девически манастир, в който да остави заветите си. То се забавя с почти десет години заради избухналата война. Началото на обителта е положено през 1948 г., когато подстригва в монашество Олга Ливен (дъщеря на руския княз Андрей Ливен) и Надежда Ястребова, като и на двете дава името Серафима в чест на преподобния Серафим Саровски.

Православната църква почита днес още св. Порфирий, епископ Газки и св. мъченик Севастиан.

Коментари

пред олтара ...


време за прогноза ...


Минута за размисъл ...