пред олтара 23 фев. 2020 2020-02-23 2020-03-26 https://www.burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBdDQvIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--fdefb4f84e21f24f5277d24d49497df1ae70f25a/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9VWTI5dFltbHVaVjl2Y0hScGIyNXpld2s2RUdGMWRHOWZiM0pwWlc1MFZEb01aM0poZG1sMGVVa2lDMk5sYm5SbGNnWTZCa1ZVT2d0eVpYTnBlbVZKSWcwME1EQjROakF3WGdZN0NGUTZDV055YjNCSkloQTBNREI0TmpBd0t6QXJNQVk3Q0ZRPSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--203b1a8c9eed4377167cb2e98b44388b2b3a30a3/main_img_37047.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Почитаме Св. мъченик Поликарп

Православният свят почита днес – 23 февруари, Св. мъченик Поликарп.

За детството му се знае малко. В апостолските времена в гр. Смирна живяла вдовица, на име Калиста. Тя била преизпълнена с вяра към Иисус Христос и щедро помагала на бедни и болни хора, но нямала деца и затова започнала да се грижи за сирачето Поликарп. На него поверила своя дом и имот.

Поликарп обаче не бил привлечен от земния живот и раздал всичко на бедните си събратя. Отдал се на въздържание и молитви към Бог.

Така спечелил обичта на смирненския епископ Вукил, който го ръкоположил за свещеник. Поликарп чул проповедите на апостолите Павел и Йоан Богослов и станал техен добър ученик, а по-късно – и епископ на Смирна. Скоро Бог го прославил, като го надарил със силата да лекува, да предпазва от беди и опасности.

Св. Поликарп изпращал много послания до съседните църковни общини. От тях е запазено в цялост до днес неговото Послание до филипийците. В Древността посланието било високо ценено, а по свидетелството на блажени Йероним, в някои църковни общини било четено и по време на богослуженията. По настроение и време на написване то е близко до посланията на св. Игнатий Богоносец.

Във времето на Марк Аврелий Св. Поликарп напуснал Смирна по молба на своите братя по вяра. Когато враговете му го открили в едно тайно място, светецът вече знаел за мъченичество, което го очаква.

Заклеймен от езичници и юдеи, той бил осъден на смърт. Но когато го сложили на кладата, станало чудо – дърветата изгорели, а тялото му останала живо. Тогава го проболи с копието на един войник и изгорили мъртъв оня, който жив не могли да изгорят. Това станало на Велика събота през 167 година.

На днешната дата църквата почита още Преподобни Александър, първоначалник на обителта на незаспиващите.

Коментари

пред олтара ...


време за прогноза ...


Минута за размисъл ...