Макар лятото още да е далече туроператори, хотелиери и ресторантьори по Черноморието вече се подготвят за новия сезон.
От бранша се притесняват обаче, че за поредна година ще бъдат изправени пред редица пречки, които ще затруднят работата им в активните летни месеци. Кои са основните проблеми, за които бизнесът алармира и какви са възможните решения? Отговорите на тези въпроси "Бургаски репортер" потърси от Иван Иванов – председател на Регионалната бургаска туристическа камара.
Наредба Н-18. Представителите на туристическия бранш настояват тя да бъде отложена поне до 30 септември 2020 г. (а в най-добрия случай до 1 януари 2021 г.), за да се изчистят всички неясноти и спорни текстове в нея и за да може Сезон 2020 да протече спокойно.
Припомняме, че вчера премиерът Бойко Борисов „замрази” въвеждането на спорната наредба, докато не се постигне консенсус с бранша.
Промените по Наредба Н-18 засягат всички фирми, опериращи на територията на България, които приемат плащане в брой и използват касови апарати, софтуер за управление на продажбите и интегрирани автоматизирани системи за продажба. Става въпрос за около 440 000 регистрирани фискални устройства, като половината от тях вероятно ще трябва да се подменят, а на останалите да бъде актуализиран софтуерът, за да отговарят на новите изисквания.
„Текстовете в тази наредба трябва да се прецизират, и то от водещи фирми в туризма и от счетоводни къщи. Всички детайли трябва да бъдат прецизирани и чак тогава да се отиде към прилагането ѝ.”, коментира Иван Иванов.
Намаляване на ДДС за определени видове стоки, е вторият проблем, който бизнесът посочва. Представителите на бранша искат намалението да е от 20 на 5%, както е в много европейски страни.
„Изучавал съм в детайли с какво ДДС се облагат хранителните продукти, детските храни, книги и учебници и др. В Малта например тези стоки не се облагат с ДДС. В Люксембург, където минималната работна заплата е над 1800 евро, ДДС-то е 3%. Толкова е и в Полша. В Северна Македония то е 5%, Чехия - 5%, Франция – 5,5%, Германия – 6%, Белгия – 6%, Австрия – 10%, Румъния – 9%, Гърция – 9%”, каза още председателят на РБТК.
По думите му България е единствената страна в ЕС, която не се е възползвала от правото си на две намалени ДДС ставки. Страната ни е намалила ДДС ставката на 9% само за хотелското настаняване.
Туристическият данък. Според бизнеса туристическият данък трябва да бъде изключен от цената на нощувката. От бранша настояват да се следва примерът на много европейски страни, където туристическият данък за нощувка се начислява на всеки гост допълнително, отделно от цената на нощувката. По този начин данъкът ще бъде събран на място и ще се изплаща на съответната община.
„Трябва да се намери законово основание как туристическият данък да се заплаща отделно. Имаме увеличение на минималната заплата, има увеличение на тока, очаква се увеличение на водата, постоянно скачат цените на хранителните продукти и на суровините. Тогава какво остава за самия хотелиер или ресторантьор?!”, коментира Иванов.
Промяна в реда за запечатване на търговски обекти от страна на НАП е друго искане на туристическия бранш. Според бизнеса трябва да важи правилото „невинен до доказване на противното”, когато се инспектират обекти от служители на НАП.
„Много често служители на НАП влизат на проверка в хотелите и ресторантите, без да се съобразяват кое е времето – по време на обяд или вечеря, по време на посрещане или изпращане на туристическа група, когато има най-много работа. Никъде не се постъпва по този начин. Има много подобни оплаквания, постъпили при мен.”, заяви председателят на РБТК.
Освен това собствениците на търговски обекти и заведения настояват данъчните да приемат допустима разлика от 10-15% между касовата наличност и отчетеното в касовия апарат.
„Това значи да не се допуска запечатването на обекти, заради наличието на бакшиш.”, уточни Иванов.
Единната система за туристическа информация (ЕСТИ) е друг проблем, който притеснява туристическия бранш. Според бизнеса има лоша координация между общините и Министерството на туризма.
„Бизнесът няма яснота как да приложи ЕСТИ относно определянето и заплащането на туристическия данък, поради лоша информираност и липса на насоки от общините. Има много неизяснени моменти за мястото и ролята на Общината и Министерството на туризма. Системата не е обработена в детайли. Администрацията на отделните общини е неподготвена да работи по този нов режим. Бях в много малки общини от областта, те не знаят какво да правят.”, каза Иванов.
Промяна на Наредбата за категоризация на обектите за хранене и настаняване. Представителите на бранша настояват тя да бъде прецизирана и осъвременена.
„Изучавал съм какво правят в Гърция, Италия, Испания, Франция, Португалия. Там всичко това се осъществява от съответните общини и НПО, тъй като те са запознати най-добре. При нас категоризацията за 1 и 2 звезди се прави от общините, а 3,4 и 5 звезди се категоризират от Министерството на туризма, което отнема много време.”, посочи Иван Иванов.
Според представителите на туристическия бранш в категоризацията на обектите трябва да участват различни експерти – от Министерството на туризма, общините и браншовите организации.
Въвеждане на патенти по общини за места за настаняване и хранене. Бизнесът иска да се контролира броят на местата за настаняване и хранене, както и те да се обвържат патентите с издадените удостоверения за категоризация.
Борба със „сивата икономика”.
„По неточни данни делът на „сивата икономика” в туристическия бранш варира между 47 и 50%. В туроператорската и турагентска дейност това се среща много често. Има много шофьори на малки микробусчета, които през летния сезон са туроператори, но реално не предлагат туристическа услуга, нямат и екскурзоводи, а само транспортират пътниците. Трябва да има засилен контрол на граничните пунктове. Възможно ли е гранична полиция да проверява удостоверенията за туроператор и дали екскурзоводът има сертификат? В Турция, например, ако не си лицензиран туроператор и осъществяваш туристическа дейност, глобите са огромни.”, каза Иван Иванов.
Според него трябва да се създаде и туристическа полиция, която да следи за спокойствието в курортите.
„Намаляха кражбите по алеите на нашите курорти, но се увеличиха тези в хотелите. Туристическата полиция в Гърция, например, участва и в запечатването на обекти.”, коментира председателят на РБТК.
Промяна на геополитическата среда в туризма.
От бизнеса смятат, че би било полезно да се назначат туристически аташета на местата, които представляват големи туристически пазари.
„В момента няма кой да каже какво е състоянието на пазара в Англия, Чехия и Словакия, Скандинавските страни и т.н. – все големи туристически пазари. Ако няма възможност да се назначат туристически аташета, нека с тази дейност да се натоварят икономическите аташета. Освен това ние нямаме разкрити чартърни полети от държавите от Близкия Изток и бившето ОНД. Техните граждани кацат в Истанбул и от там се придвижват до Слънчев бряг или някъде другаде. Освен това, за да получат виза за България, трябва да пропътуват разстояния от над 1000 км. Като сложим цената на визата, разходите за път и нощувка, докато си я получат, почивката им се оскъпява много. Не е ли по-добре на някои места да се разкрият генерални консулства, които да улесняват този процес. При мен този въпрос са поставяли фирми от Сирия, Иран и Ирак.”, коментира Иван Иванов.
Конкретна Наредба, която да определи какъв да бъде процентът на бакшиша – за това настояват част от представителите на туристическия бранш.
От туристическия бранш посочиха още редица проблеми, за които се търси адекватно решение с помощта на държавата. Сред тях са липсата на добра инфраструктура, недостатъчната реклама на България като туристическа дестинация, липсата на добре подготвени кадри и т.н.
Коментари
.JPG)