време за прогноза 29 ян. 2020 2020-01-29 2020-03-26 https://www.burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBa2MvIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--f5f2f46a40c1a4c4b2ac75894824ba5b7b606a73/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9VWTI5dFltbHVaVjl2Y0hScGIyNXpld2s2RUdGMWRHOWZiM0pwWlc1MFZEb01aM0poZG1sMGVVa2lDMk5sYm5SbGNnWTZCa1ZVT2d0eVpYTnBlbVZKSWcwME1EQjROakF3WGdZN0NGUTZDV055YjNCSkloQTBNREI0TmpBd0t6QXJNQVk3Q0ZRPSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--203b1a8c9eed4377167cb2e98b44388b2b3a30a3/main_img_36816.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Недей дочаква и зори, върви слухти, слухти, слухти

Нали сте чували онова старо, отлежало, българско и родно "И стените имат уши…“

Не, бе, това не го е казал някой лекар с дългогодишна практика в кабинет „Уши ,нос гърло“ или строител от фирма, печелеща поголовно обществени поръчки за саниране.  

"И стените имат уши" го казват хората и сигурно има защо да го казват.

Как бихте превел и как бихте обяснили на някой чужденец този израз? Ще ви разбере ли? Е, ако е чел Оруел, може и да му стане ясно, с тази разлика, че 1984 за едни е роман, а за други начин на живот.

Някога в началото в страната на тишината хората суеверно казвали „Тихо, да не чуй дяволът“, а после тайно полека страховете им преминали във фазата „И стените имат уши“.

Спомняте ли си, че героите,  които населяваха онзи  красив фантастичен филм „Аватар“ , си казваха „Виждам те“.

Спомняте ли си? А сега се сетете какво ни казват на нас, които живеем в мрачната си антиутопия.  

Казват ни „Слушаме те“.

Всъщност, да бъдем честни. Не ни казват нищо, но ние знаем, че е така. Че ни слушат и все някога ще настъпи денят, когато записите ще бъдат пуснати.

Стоят някъде там със слушалки на ушите и слушат. И после изписват с потните си, мазни ръчички ситен текст с чутото. За да го обнародват, когато му дойде времето.

Слушат ни. И не само това. И ни гледат и ни описват. Прошнуроват ни и пронумероват. Защото сме заплаха за националната сигурност? Кой? Аз, ти, тя, ние, вие, те?

Недей дочаква и зори, върви слухти, слухти, слухти…е записано на ковьорчето на стената зад всеки слухар със слушалки на ушите.

Да, хубаво е да знаем, че всички сме равни. Но когато стане ясно, че някакви тайни слухари подслушват премиера или президента, когато стане ясно, че тези тайни слухари са толкова тайни, че е абсолютна тайна, кой стои зад тях и на кого докладват чутото, ами…

Ами, как тогава да не повярваш, че стените имат уши.

Тихо да не чуе дяволът. И да не те види.

Сещам се за един приятел, чиито камери на смартфона са облепени с черно тиксо. И камерата на лаптопа му.  Няма какво да крие, но го прави.  Не ще да го виждат, най-малкото.

Помнете ми думата. Понеже все повече  се превръщаме в страната на тишината, в която и стените имат уши, масово ще почне да се ползва жестомимичен език или телепатия.

Сещате ли се как в епохата ЦвъЦвъ хората пак започнаха да си казват „Абе, дай да се видим на четири очи, че това не е за телефон“.  Защото се опасяваха, че някой ги слуша.

Тя и майка ми тъй ми е казвала. "Това не е за телефон" Майка ми, бе. Казва го най-миролюбивият човек на света. Тя конспиратор ли е? Не, бе…тя вярва, че стените имат уши. Мамка им на тия стени.

А в настоящата епоха знаете ли кои са най-подозрителни за слухарите? Ами, глухонемите. И онези, които се разбират с една дума или с един поглед.

Охо, телепатия ще ми ползвате, а? Съмнителни ми се чините. Тук се крие нещо – казва си слухарят и изписва с потните си ръце един лист.Или два или сто и два.

„Наблюдаваният обект мълча през целия ден. На другия ден също“ – пише със ситен шрифт. Горкият...да слушаш тишина е проклятие за всеки слухар.

Аз слушам, ти слушаш, той слуша, тя слуша, то слуша, ние слушаме, вие слушате, те слушат. И все по-малко се чува, защото хората мълчат. Аз мълча, ти мълчиш, тя мълчи, ние мълчим, вие мълчите, те мълчат. Абе, те мълчат, ама слушат и записват.

Но не винаги мълчанието е мълчанието на агнетата. Ей, слухарите…Нали сте чували, че когато в джунглата стане тихо, тази тишина не е на хубаво.

Държава, в която някой подслушва премиера или президента, ами пиши я бегала, защото историята е доказала, че там, където стените имат уши, не остават да живеят хора. Остават само стените, ушите и вързаните към тях слухари.

А тишината покрива държавата, после тревите обвиват всичко и последният да затвори вратата.

Защото хората са си тръгнали и са отишли там, където могат да говорят свободно.

Ха, ама то станало време за прогноза, а?

Ей, слушащите...да ви кажа, че днес ще има променлива облачност, променлива слънчевост /няма такъв термин "слънчевост", не се научихте, ей/ максимални температури около 14 градуса и краткотрайни превалявания от дъжд.

Нека е хубав денят ви. 

автор: Красимир Калудов

 

 

Коментари

време за прогноза ...


ориентири ...


пред олтара ...