Някъде в някакъв град в страната…
Сивокос е седнал и се ослушва. Като глуха свиня в тръстика. Слуша и пушек се вдига. Чак третото му ухо се е отворило. Или май не беше ухо, а око? Или чакра. Както и да е. Просто слуша. Край него е пълно с хора с различни пол, възраст и занятие. Ето на това му казват общество.
Всички са дошли, за да чуят и видят и да вземат участие в една от най-висшите форми на пряка демокрация…обществено обсъждане.
В помещението се мяркат общински служители, общински съветници от мнозинството, журналисти и пет шест души от обществото. Айде, осем да са.
Залата е пълна и общественото обсъждане на бюджета може да започне – казва водещият на общественото обсъждане и кинопрегледът, пардон…докладът започва в стил „Минават стройните редици на трудещите се…““
Цифрите се редуват с хубави думи, а хубавите думи са гарнирани с хубави цифри.
Сивокос е пълен с вяра, че доброто предстои. Пълен е и с надежда, че жена му, Миньон, ще направи баница със сирене довечера с ония, одринските кори.
Аниматорите, които представят бюджета са смирени и скромни. Никой не крещи като пийнал абитуриент „Едно, две, три, четирииии“… и така до „дванайййййсет!!!“…Тук се говори за приоритети и за милиони левове. Стотици милиони. От народа, за народа.
Водещият зачита, изчита и прочита информация от няколко листа, която започва в минало свършено пито платено време и завършва в бъдеще време…Е, сегиз тогиз има и бъдеще време в миналото, демек нещо като „щяхме да сме направили това или онова в предния бюджет, ако обаче международното положение не беше станало такова или онакова“. То, оправия с тази граматика няма. Пък в политиката се знае, че политиците са принудени да ползват само едно време „бъдеще хубаво“. Иначе не ги избират.
Доброто в туризма, образованието, здравеопазването, културата, спорта и инфраструктурата предстои. Винаги ще има утре. Винаги ще има бюджет и надежда. И приоритети.
От предния бюджет е останал и преходен остатък…е, има и дефицит, но какво тук значи някакъв си дефицит, щом през настоящата година ще завърши строителството на голямата спортна зала, която с няколко метра по-голяма или по-висока или по-дълбока от голямата спортна зала в столицата.
Залата е втрещена. И СивоКос е втрещен. Все пак не всеки ден се случва да шамаросаш ония надути столичани, нали. С цели седем метра???
СивоКос се опитва да си представи значението на тези седем метра, да ги изчисли като позитиви за родния си град, но…но някога в училище в часовете по математика имаше посредствени резултати и се отказва. Приема, че ползите ще са огромни. Седем метра разлика!!!
Общественото обсъждане продължава.
Думата тайно полека получават четирима посветени в тайните на бюджета на общината. И четиримата звучат като представители на ордена „Рогът на изобилието“ и разказват, не…по-точно споделят, какво говорим, те изживяват бюджета и рисуват светлите бъднини от своите ресори.
Но въпреки колосалните хубавини и приоритети, които са заложени в бюджетната рамка, и четиримата скромно споменават в своите експозета това, че през годината предстои да се изгради голямата спортна зала. Същата онази, която е по-голяма, по-висока или по-широка, а може би по-дълбока с цели седем метра от най-голямата спортна зала в столицата. Залата е нещо като Светият граал, като алфата и омегата, като фундамент, като крайъгълен камък в развитието на обществото…
А един от водещите, тъй между другото споменава „Нали знаете чии са заслугите всичко това да се случи“
Залата е ошеметена. Осмината от обществото имат поне осем мнения по въпроса, но отговорът е ясен или…не много, май. А портретът гледа от стената и очите му едни такива добри. Чии са всъщност заслугите??? Чии са слугите? Не тия, другите.
СивоКос изпитва неудобство от собствената си глупост. Признава си, че не знае на кого са заслугите. Все си мисли, че в обществото и общините е важна работата в екип, ама се оказва, че причината за успехите се крие само в един единствен човек. Нали знаете кой е той?
Никой не се сеща да пусне кратък сет от „Рипни Калинке, да се пукат през гърба душманите“. Пък, те душманите само това и чакат и изпълзяват.
Малко след като голямото литературно четене на проекта за бюджет приключва и финалните надписи изтичат, настроението в залата е още радостно. Думата обаче взима обществото, защото това му е работата да прави в едно обществено обсъждане. Дума дупка не прави.
Сивокос, патриотичният асфалт и жена му...не на асфалта, а на Сивокос
Една гражданка пита има ли в общината достатъчно компетентни специалисти по маркетинг и туризъм. Отговарят и, че има. Ето, дума дупка не прави.
Общественото обсъждане влиза в дух на взаимно разбирателство.
Изправя се един мъж и взима микрофона.
Очакванията са, че гражданинът общество ще попита в духа на общественото обсъждане „Моля, кажете ми, ей, така, кой нарисува тази дъга“ или най-много едно „Е, как е, как е…шегувайки се, ви питам“ но не би.
Гражданинът обаче демонстрира очеизвадно душманско отношение към бюджетната рамка. Замаскирал се е като общество на обществено обсъждане, но в скоро време маската му пада, защото отправя канонада от остри въпроси…
„Ама, от какво бил този преходен остатък, какво не било изпълнено, щом имало преходен остатък. Колко фирми на територията на общината имали персонал над 250 души, колко фирми, моля кажете ми, ей така, не на шега“ и сам си отговаря, че такива фирми според националната статистика били под половин процент, на което единият от водещите на общественото обсъждане му отговаря, че това не е вярно, но в същото време не казва колко са фирмите, но пък друг водещ споделя, че общинските служители за сметка на това са над 500 души, а заплатите за тях около 13 млн. лв.“.
СивоКос се сеща за поне две компании в града, които имат повече от 250 служители, но си мълчи, защото когато обществото говори и боговете мълчат.
Да, бе …мълчат. Дръжки.
Общински съветник от мнозинството порицава питащия, зле замаскиран като общество на обществено обсъждане, че много пита и му казва „моята фирма има над 250 души персонал“, на което гражданинът отвръща „Не е вярно“.
От всички страни политат тези три думи „Не е вярно“. Всеки казва нещо, а друг му отговаря „Не е вярно“. Атмосферата в залата става наострена и изпълнена с последователи на Тома Неверни. Всички започват дружно да бъркат с пръст в раната на бюджета, защото Тома Неверни прави само това. Не вярва в нищо, серсеминът му ниеден.
СивоКос обаче вярва в това, че Зинедин Зидан може да спечели титлата в Примера дивизион. Вярва и в това, че одринските кори за баница са по-вкусни от нашенските, но не споделя никъде това, защото патриотите само това чакат, за да го разпънат на кръст, защото не стига, че няма народна носия, не стига, че не играе ледено хоро на Йордановден, ами и харесва кори за баница от Одрин. Вероотстъпник!!! Пуста редовна казарма за такива като СивоКос.
Само че СивоКос за разлика от повечето пишман патриоти е изкарал редовна военна служба две години и вярва в разни неща. Но май дълбоко в себе си не вярва, че Кубрат Пулев може да спечели титлата срещу Антъни Джошуа. Но си мълчи, защото на кого му пука за неговата вяра. Иначе се моли за победата на Кубрат. Но народна носия не е носил от четвърти клас, когато другарката Люцканова от клуб „Млад атеист“ ги задължи да се облекат като коледари, за да разиграят обичая „Коледуване“ в някакъв пенсионерски клуб. Атеисти коледари??? Това ще да е някаква идиотщина или психично отклонение.
Общественото обсъждане продължава.
После питащият гражданин пита защо се обсъжда в обществено обсъждане бюджет без цифри, а един от водещите на общественото обсъждане му отговаря, че то, общественото обсъждане затова е обществено обсъждане, за да се обсъди с обществото проект за бюджет и едва след това обсъденото по време на общественото обсъждане да се добави към проекта под формата на цифри, а след това вече да се обсъди в комисиите на общинския съвет и да се гласува и приеме на сесията на общинския съвет.
Гражданинът душманин, замаскиран неумело като общество, обаче продължава да пита и да настоява за отговори. Интересува се защо никъде не е публикуван проектът за бюджет, за да може обществото да се запознае с него. Казват му, че ще бъде публикуват до дни.
На всичко отгоре пита и за индустриалните зони... какви инвестиции са били направени там и колко работни места били разкрити в тези зони.
Обясняват му, че всички парцели и терени в зоните са разпродадени и инвеститорите там са …са…как се казваше „името им е легион“, ама намусеното общество, туй де …гражданин, сърдито казва, че в един друг голям град индустриалните зони били огромни и работните места хиляди.
На това място един от общинските съветници, които не е съвсем от управляващата партия , но подкрепя с две ръце управлението и, обяснява, че инициативата за разкриване на работни места в индустриалните зони не е на общините, а на частния бизнес. И всички са съгласни с това, но настъпва неловка тишина, защото в онзи голям град наистина има огромни индустриални зони с хиляди работни места, а в града, в който се провежда обществено обсъждане на бюджета, работните места не са толкова. То, още малко и някой еретично ще си помисли, че там частният бизнес има по-добри условия за бизнес…
Господи помилуй, кириелейсум / на гръцки господи помилуй/ - казва си тихо СивоКос и се чуди дали за един бизнес е по-добре да си помогне сам, за да му помогне Господ или е по-добре да му помогне общината…с подходящи условия за бизнес в индустриалните зони.
Общественото обсъждане продължава.
Сърдитият гражданин извиква, че е изпратил питания, но никой не му е отговорил, на което човек от общината му отвръща "Аз ви отговорих", но сърдитият извиква "Нищо нямам на пощата, никой не ми е отговорил", заради което човекът от общината му казва "ами, според закона имам право да ви отговоря в едномесечен срок". Мда...политическа граматика. "Ще ви отговоря" срещу "щях да ви отговоря".
СивоКос си казва наум, че привържениците на теорията за паралелните вселени май ще излязат прави.
Друг общински съветник порицава питащия гражданин, че много пита и му обяснява, че на цялото общество му е омръзнало да му слуша въпросите, на което питащият отвръща, че в залата има предимно общински служители и общински съветници, а общество няма.
Глас зад кадър казва „Че общинските съветници не са ли общество“
Обществото отвръща „Тц“
СивоКос нервно си спомня за онзи филм „Война на световете“ и стига до извода, че май в града му има два свята, а единият е излишен. Опитва се да си спомни за какво всъщност се разказваше онзи филм „Изхвърлете мъртвото магаре“, но е забравил.
Пита обществото, пита ли, пита. Водещите на общественото обсъждане отговорят с изчерпателна информация и дори внимателно му обясняват на пустото му общество, внимателно защото не се знае как ще му понесе тази новина, та, внимателно му споделят информацията, че в града ще се построи голяма спортна зала със седем метра по-висока, по-дълбока, по-широка или по-дълга от най-голямата столична спортна зала.
Пак никой не се сеща да пусне сет на „Рипни Калинке, рипни, та, да се пукат през гърба столичаните“
Гражданинът общество обаче рипа душмански и пита, разпитва с какво ще се пълни тази зала, какви ще са разходите по поддръжката и и кой ще плаща. И дава пример с други зали, които трупат загуби.
Единият от водещите умело поема головия пас и отбелязва гол във вратата на обществото. Обяснява на обществото, че общината няма да даде една стотинка за тази зала, която ще е по-висока или по-широка или по-дълбока, а може би дори по-дълга със седем метра от най-голямата зала в столицата. Всичко щяла да даде държавата и държавата щяла да решава с какви събития ще пълни залата, а общината ,т.е обществото само щели да получават ползи.
Анадън му???
Ммммхмммм…става друг гражданин, неумело замаскиран като общество на обществено обсъждане и пита защо щом държавата ще плати всичко за строителството на спортната зала, която ще е по-висока или по-широка или по-дълбока, а може би дори по-дълга със седем метра от най-голямата зала в столицата, постоянно се говори за същата тази зала в бюджета.
Всички водещи на общественото обсъждане го гледат недружелюбно като инсект, който е пропълзял върху празнична торта. Съветниците от мнозинството също. Съветниците от немнозинството гледат на другата страна. То, пък тях кой ли ги брои за живи.
Обясняват му на питащия друг гражданин, ама той продължава да пита и му отговарят, но по други теми, защото това е обществено обсъждане и в него се обсъждат всички важни теми, част от които са и спортните зали.
А питащият пита защо никъде не е публикуват проектът на бюджета и настоява в протокола от общественото обсъждане да се напише, че е допуснато нарушение на съответната наредба…
До втория питащ се доближава служител на общината и мило му обяснява, че наредбата, която той цитира, не е правилната наредба и че това обществено обсъждане се провежда по съвсем друга. После отново мило му пояснява, че след два дни ще бъде публикуван официално проектът за бюджет, а вторият питащ вероломно пита дали тогава вече по онази баш наредба ще се проведе обществено обсъждане по вече публикувания проект за бюджет, на което служителката мило му отвръща, че не, няма да се проведе, а той намръщено и през зъби и казва, че тогава това, днешното обществено обсъждане не е изобщо обществено и …
…и в този момент поради изчерпване на дневния ред водещите на общественото обсъждане, което в известен смисъл не е точно обсъждане, слагат край на обсъждането.
Всички се разотиват и сенките им потъват в мрака на Готъм сити.
СивоКос върви рамо до рамо с приятел от обществото, който обяснява, че общинската администрация и общинските съветници са вредни за обществото. СивоКос мълчи като пън, но не защото е пън, а защото преди няколко месеца негови приятели са го избрали за общински съветник. Мълчи виновно, защото обществото го засипва с въпроси защо няма цифри в бюджета и защо безцифреният бюджет никъде не е публикуван.
СивоКос се сеща за богомилите и за апокрифната литература, ама не смее да каже, че проектът за бюджет на този етап е явно апокрифен. Мълчи си, а крачещото общество до него критикува общинската администрация и общинските съветници…и СивоКос. Не че обществото му го казва, но се подразбира, че би искало да му каже, че чеп за зеле не става от него...от СивоКос, де.
А той си мисли, блажени са ония, които стават за чеп за зеле.
Мисли си и, че на едно обществено обсъждане е задължително въпросите да са остри и критиките големи. Мисли си, че е най-хубаво никой да не бяга от отговори, но пък и че не е хубаво, когато някой обяснява на обществото, че обществото не разбира, не знае и не е наясно.
Крачи в нощта и му иде да каже на обществото, че не е хубаво и когато обществото отива на обществено обсъждане, единствено за да обясни, че общината или общинските съветници не вършат нищо за обществото. Защото ако ще е само за едно озъбено обществено осъждане на общественото обсъждане, това не води до нищо и не променя нищо. Нито в обществото нито в бюджета.
СивоКос въздъхва и признава вината си пред обществото. Виновен е. За това, че мълча. Но мълчи, защото не иска да говори наизуст. Мълчи, ама пък надеждата остава. Може би Миньон е приготвила баницата със сирене с одринските кори?
До откриването на голямата спортна зала, за чието строителство ще плати държавата, но тя присъства като голям успех в бюджета на града и общината, остават все по-малко дни.
Седем метра повече от залата в столицата са това, бе…
Картаген надмина, Спарта засрами.
Последно, чии са всъщност заслугите?
Автор: Красимир Калудов
Коментари
