Емил Янев е на 36 години от Бургас, по професия е компютърен специалист. Това обаче, което му носи истинско удоволствие, е работата сред кошерите. Той е член на Управителния съвет на Пчеларско сдружение – Бургас и всичките му усилия са насочени към това да върне някогашната слава на качествения български мед.
- Вашата професия е свързана с компютрите, но същевременно с това се занимавате с пчеларство. Лесно ли се съвместяват двете дейности и защо решихте да имате кошери?
- Двете дейности са напълно несъвместими, до известна степен може би могат да се интегрират технологиите в дадено стопанство. Но с това всичко приключва .
Пчеларството за мен е призвание и един вид отдушник, чрез който разпускам от натовареното ежедневие, свързано с компютрите. Понякога работата, свързана с хора, може да е доста натоварваща. Срещал съм какви ли не клиенти, докато се занимавам с интернет. Ще ви дам за пример една реална история: звъни жена и се оплаква, че няма интернет. Решавам да отида на място, а тя настоятелно твърди, че няма проблем при нея. Отивам и я изслушвам отново как няма интернет. Решава дори да ми докаже, че всичко при нея е изрядно и ми посочва монитора, клавиатурата и мишката… но се оказа, че всъщност няма компютър. След подобни случки и напрегнати дни, пчелите ми дават нужната глътка въздух, от която имам нужда.
- С какво българският мед превъзхожда вносния?
- Знаете ли, че България е страната с най-голямо разнообразие на растения и билки в Европа. Затова и медът, добит у нас, е уникален! Отделно липсва всякакъв контрол какъв мед влиза у нас. Вкарват се различни "чорби", които се представят като мед, смесват се с нашия и се изнасят като Български пчелен мед. Но в крайна сметка европейците разбраха какви измами се вършат у нас. За това в момента нашият мед залежава и никой не го иска. Всичко е заради подобни схеми! Но те не се правят от нас пчеларите и държавата много лесно може да се справи с този наистина голям проблем. Само трябва да си влезе в ролята и контролира преработвателите и износителите! Ако нашият мед се изнасяше директно без никакви манипулации, това количество, което се произвежда у нас, нямаше да ни стига. За жалост някогашната слава на българския мед вече е изгубена и много трудно ще се върне!
- Какво правите, за да популяризирате родната продукция?
- Аз съм член на управителния съвет на Пчеларско сдружение „Бургас” и за нас това е кауза, особено сред подрастващите. На възрастните е малко трудно да им се повлияе, но благодарение на някои здравни предавания и те разбраха колко полезни са пчелните продукти. Защото от пчелите не се добива само мед, а също и прашец, прополис, пчелно млечице, перга и т.н. Миналата година стартирахме кампания за всяко дете бурканче мед. Заедно с колегите от сдружението посещаваме училища, детски градини, говорим с децата за ползата от пчелните продукти, за ползата от пчелите и колко много правят за нашето съществуване, при това го правят абсолютно безплатно. От нас се иска само да ги пазим и те ще ни се отблагодарят с разнообразието от плодове и зеленчуци. Знаете ли че 90% от културите се опрашват от пчелите! Това е техния най-голям дар за човечеството! Пчеларско сдружение „Бургас” и Общинска служба Земеделие – Бургас организирахме конкурс за детска рисунка на тема „Земята, пчелите и хората”. Благодарение на тази инициатива в Бургас беше открит детски кът, където главният герой са пчелите!
- Какви промени в законодателството трябва да има според Вас, за да се подпомогнат българските пчелари? Има ли реално подпомагане в сектор „Пчеларство”.
- Такова подпомагане в момента няма! Ако не броим въпросния de minimis (минимална помощ) и той не е всяка година. Навсякъде се посочва НПП (Националната пчеларска програма) като някаква помощ в сектора. А реално никаква помощ не е и само изкривява сектора, защото се отчита като един успешен проект на държавата, какъвто той не е. Толкова е „успешна”, че от година на година интересът към нея спада драстично и миналата година се наложи да я отворят два пъти, за да се усвоят средствата. А тази година ще се наложи поне три или четири пъти да бъде отворена, но пак силно се съмнявам да се усвоят парите. Много колеги, в това число и аз, не виждаме смисъл да участваме в нея. За мен най-удачният вариант е тези средства да отиват директно при пчеларите под формата на подпомагане и всеки да си купува това, от което има нужда. Много ми се иска да има субсидия на пчелно семейство, но както се е получавало в други браншове и тук ще се напълни с празни кошери и хора, които са в сектора само заради субсидията. Няма да си поглеждат кошерите, ще тръгнат болести и губещи ще бъдем пак пчеларите. Трябва да има подпомагане, защото няма ли такова, секторът върви към закриване. Най-удачният вариант е на добит килограм мед, а в районите с по-ниски добиви да бъдат компенсирани допълнително. Защото са различни добивите в полето и в горите. И проблемите са различни, но това е друга тема…
- Колко мед на година консумира българинът?
- Българинът не консумира много истински мед. Средната консумация на едно семейство в България е 400 - 500 грама. Няма я тази култура на хранене, която се изграждаше у децата навремето. Така че очаквам след време тази консумация да падне още. Това безспорно е голям проблем. Не разбирам защо хората, които и без това не ядат много мед, си купуват от големите хранителни вериги някакво подобие на пчелен продукт, което е по-скоро сготвено сладко с подвеждащи имена и етикети с мечета, пчелички, бръмбари и .т.н. Такъв продукт могат да си приготвят и сами на котлона у дома. Ако си направят труда да прочетат етикета, ще видят, че съдържанието на мед там е едва 5%. Наистина не го разбирам това – едно семейство изяжда максимум 2 буркана мед на година и не предпочита да си ги купи директно от производителя (пчеларя), а си взема някакъв имитиращ продукт.
- Защо е така?
- Всъщност мисля, че имам отговор на този си въпрос. Аз съм сменял три квартири и където съм живял, не съм продал нито един буркан мед (изключвам сега само една клиентка). Сякаш сме така устроени, че няма да си купим от съседа, за да не го направим богат. Но аз богат пчелар не познавам. Няма да обяснявам колко е трудна работата на пчелините и колко коства. Но това вече съм го превъзмогнал и не му обръщам внимание. Всички са патриоти по празници, но аз апелирам да станат патриоти и в ежедневието си. Давам пример със Сърбия. Там населението купува предимно от производителите. Това не важи само за меда, а за абсолютно всички стоки, произвеждани в земеделието. Там факторът прекупвач не играе никаква роля!
- Какво мислите за цифровизацията в пчеларството и широко рекламираната система за известяване?
- Тази система за известяване е само, за да се измъкват по-лесно зърнопроизводителите – „видите ли ние ги известихме”. Но нали се сещате, че има арендатори, които обработват хиляди декари в даденото землище, а в същото време нямат достатъчно техника. И докато третират площите, минава седмица или 10 дни. Та в този ред на мисли - те ще ме известят, че ще пръскат седмица или 10 дни, но аз пчелите не мога да ги държа затворени 10 дни. Това да не са крави или овце?! Най-добре е да се пръска вечер. Ако трябва нека да бъдат стимулирани по някакъв начин, за да го правят вечер. Така и ние ще сме доволни, и те ще бъдат доволни. В крайна сметка интересът е взаимен и всеки би имал полза от добрата работа между арендатори и пчелари. Трябва по-качествен и ефективен контрол. Колкото до цифровизацията в пчеларството – това е поредната глупост, която има за цел само да отвлича вниманието от основните проблеми в бранша, а както знаете те не са един и два.
- Не сте особен оптимист за пчеларството у нас?
- Болно ми е, защото пчеларството върви към закриване. Разговарям постоянно с колеги и такава апатия е налегнала сектора, а светлина в тунела не се вижда. Аз съм в същото положение и не знам как ще продължа в бъдеще. Няма реализация на продукцията, ниска едрова цена. Това е подигравка с нашия труд. Както се казва батакът е пълен. На този етап спирам всякакви инвестиции с надеждата до две-три години положението да се нормализира.
- Как можем да разпознаем истинският мед?
- За жалост единственият начин, по който може да се разбере дали един мед е истински, е лабораторен анализ. Всичко друго е несериозно. Чувал съм много методи за проверка на мед – да го сложиш на салфетка или когато обърнеш буркана, да се образува капка във формата на круша. Но това може да направи и някой имитиращ продукт. Затова най-сигурният начин е да се купува мед направо от пчелар. Първо, защото всеки производител държи на името си и не би подвел клиентите си. И второ, купувайки от него, Вие директно подкрепяте родното производство.
- В навечерието на светлите Коледни празници Вие подемате за втора година една благородна инициатива, която има за цел да помогне на възрастните хора. Разкажете малко повече за нея?
- Не ми се говори много за това, защото има хора, които ще кажат че си правя реклама. А в това няма нищо вярно. Тези, които го правят с рекламна цел, организират разни мероприятия (партита), обличат се в костюми и рокли за хиляди левове... Аз съм възпитан да уважавам възрастните хората. Болно ми е да гледам до какво положение са докарани, едва оцеляват! Организирам тази инициатива за втора година, включват се няколко приятели, за което мога да им кажа едно огромно „Благодаря”! И тази година ще процедираме както миналата година – ще набавим продукти за цялата коледна трапеза. Решили сме да помогнем на дванадесет или петнадесет възрастни семейства. Лично ще посетим всяко едно от тях. За мен това е най-тежкият момент – да видиш тези хора изоставени от държава и близки. Миналата година ми беше много трудно да сдържам емоцията си след всяка една среща. Но като видиш усмивките по лицата им, това те зарежда и виждаш, че наистина си помогнал за една по различна Коледна нощ!
Коментари
