С приятеля Веселин имаме една наша шега….Когато искаме да илюстрираме някаква недъгава пропаганда или похвално слово тип „партийно фелацио“ той или аз казваме с апломб „Минават стройните редици на трудещите се“
И тъй като едва ли намирате нещо смешно в това, дори е възможно да ви се стори като плоска шега, ще се наложи да ви дам обяснение.
Историята е следната. Приятелят Веселин и негови силно почерпени съученици абитуриенти от Строителния техникум някъде през 80-те години на миналия век манифестирали из централната бургаска улица „Първи май“ по време на тържествата по случай 24 май. Получило се конфузно. По радиоуредбата един другар с апломб обявил „минават стройните редици на трудещите се от АПК Бургас“, а то всъщност баш тогава се изнизали тридесетина зрелостници в състояние на видим главоцеп и силен махмурлук. Иначе казано...кьоркютук пияни. Демек хората чули едно, а с очите си видяли съвсем друго.
В последно време все повече си мисля, че колелото на историята, което …както казваше великият вожд и учител Димитров се върти до пълната победа на комунизма, се е завъртяло и ни е върнало пак в онези времена.
Мисля тъй, защото и днес новините от средствата за масово осведомяване са едни такива все помпозни. Някакви хора с телешки възторг и овчи плам в очите, с задъхан от вълнение глас ни осведомяват за всекидневните, несекващи и непресъхващи успехи на партията майка за нейните непрестанни грижи за все по-пълното задоволяване на потребностите на трудещите се.
От своя страна работниците и селяните си чешат изумено ушите и си търкат очите друг път не видели в едно да им хортуват новини и врели некипели.
Че какво се е променило от онези времена?
И днес имаме вожд и учител. Всички го цитират. Нима не сте чували разни партийци от партията майка да изричат името Му с преклонение „Както Той каза, както Той нареди, както Той препоръча, както Той реши….“Тези партийци явно не могат нищо да кажат сами и затова цитират словото Му. Медиите и те същото. Препредават думите Му.
Ами, не прилича ли на едновремешните времена и тоя съвпадък…Всеки ден научаваме за нови огромни успехи на ръководителите в столицата и по места. Всеки час чуваме, че по света изпадат възнак или удрят чело в пода, смаяни от напредъка ни. То, не остана световен лидер, който да не ни е похвалил…също като едно време.
Минават стройните редици на трудещите се, а…
От ранно утро до късна вечер ни убеждават, че тук е земен рай и човек трябва да е пълен идиот или черногледец, ако не се съгласи. Наскоро точно така ме заклеймиха, че съм черногледец и явно много лош човек, защото не съм виждал бодящите очите ми успехи и постижения. И ме хвана срам от мен самия. Как пък тъй всички други виждат тия пусти успехи, за които всеки ден ни разказва един вожд от своята джипка, а аз не мога. Гледам, гледам, пък погледът мрачен, умът не види добро и зло насреща иде.
Ей, го на. От тонколоните гърми поредното похвално слово за поредните страховити успехи. А в социалните мрежи един монах, пардон един трол приведен пише и брише коментар след коментар във възхвала на глупостта…на туй де…на успехите.
Ей, работниците от пропагандата!!! И вашата не е никак лесна. Да, плащат ви затова, за да казвате с апломб „Минават стройните редици на трудещите се“, ама всуе се морите.
Защото ако във всеки град, във всяко село, в цялата държава успехите са толкова големи, толкова ярки, толкова невероятни, така видими, защо се налага на някакви клетници всяка секунда да ни убеждават, че тези успехи …ги има.
Някой нуждае ли се от доказателство, че слънцето изгрява от изток? Не, нали. Всеки знае този факт.
Е, същата работа е и с новините за икономическия растеж, високите заплати, стотиците хиляди нови работни места, милионите завръщащи се българи от таз тежка чужбина, прииждащите тълпи от инвеститори. Ако ги има резултатите, ще ги видим и сами. Ще ги усетим. Не ни е нужно някой да ни казва денонощно „Да се живее у нас стана хубаво, да се живее у нас стана весело. Навсякъде има такъв простор за ума и ръцете. Навсякъде намираш другари и приятели“
Следват дълги и нестихващи, преминаващи в екстаз овации…а, как иначе. Нали думите принадлежат на вожда и учителя Сталин. Казал ги на някакъв си там комунистически конгрес и дори ето ТУК можете да си гледате речта му на видео.
В оригинал звучат така „Жить стало лучше, жить стало веселей. Всюду простор для ума и для рук. Всюду находиш друзей и подруги“
Пичове. Не ни трябва български Сталин. Не ни трябва и нов култ към личността. Гарантирано няма да свърши добре тази работа. Стига с тия ръкопляскания.
Защото, да не ми се обиждат комунистите, ама другарят им Сталин е аматьор. Днес един истински вожд и учител изрича своите слова от джипката си…и думите му ехтят от урва на урва и от век на век, пък през социалните мрежи до всеки човек.
Защо не поразмърдате умовете си и не се огледате около вас. Каквото видите, това е, а не онова, с което ви облъчват от политотдел „Пропаганда и агитация“ или от поредното издание на "Приказки под джипковия храст"
Да, де…то такъв отдел и такъв храст няма няма, ама с туй колело на историята, което се върти, няма да се учудя, ако пак официално го открият.
И пак ви се чудя на акъла. Вие за какво изобщо прочетохте този тъп текст чак дотук? Да не би да сте черногледци, а?
Я, бързо отидете на терасата и погледнете към улицата. Няма начин да не видите как минават стройните редици на трудещите се...поне така казват ония от новините.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
