Хроники от Розовград 2.0
В Розовград всичко е розово. В това няма нищо изненадващо, защото всичките му жители носят розови очила. И заради това виждат всичко около себе си в такъв цвят.
В Розовград всичко е прекрасно. И винаги предстои да се случи нещо още по-прекрасно. Постоянно го обещават.
Всяка сутрин хора с розови бузки, розовинари, съобщават розови новини, които са предвестник на едно прекрасно розово бъдеще.
Ако случайно, ама съвсем случайно се е промъкнало нещо, което още не е придобило правилния цвят, това е така, защото е останка от сивото и гадно минало, когато розовото е липсвало. Но е въпрос на време да стане розово. Така казват.
В Розовград чудесата никога не спират.
Като по чудо в една и съща част на този благословен град има два или три елитни хотела. Притежава ги един и същ бизнесмен. Има няколко ресторанта. Притежава ги или ги отдава под наем същият предприемач. може да има две или три фирми. Или тридесет и три. Целият район постепенно става негов, нещо като малък розов град в града. Държавата и общината инвестират най-много на това място, но ако не могат да се справят сами, дават пари на фирми на предприемача, че той сам да оправи мястото си.
Но за да не сърдят другите предприемачи, дават поръчки на още двама трима. Така се прави розов бизнес.
А останалите? За останалите има пепел от рози.
Розово е и все по-розово ще става.
Но ако някой от жителите на Розовград само посмее да свали розовите си очила, веднага, моменталически го наобикалят розови доброволци и го призовават да се осъзнае, защото е опасно да види ужасно грозните цветове от нерозовата гама.
Ако е упорит и не иска да носи повече розови очила, му ги занитват за главата, за да не смущава розовия живот на останалите розови граждани.
Но тъй като няма пълно щастие, все се намират някакви гадни типове, които по някакъв незнаен начин проглеждат без очила и дрънкат по розовите площади, че животът не е розов, а по-скоро тъмен, защото тъмни субекти правят разни тъмни неща, от които на човек му причернява на очите, ако ги види. Говорят тия злобни хора на останалите, че това, което виждат, може да изглежда хубаво през очилата, ама всъщност е само една красива опаковка, но в нея е опаковано…
Тогава розовите стражи хич не си поплюват и връхлитат гневно. Заклеймяват „черните хора“, наричат ги мрънкалници, тролове и идиоти, които пречат на всички с мрънкането си.
Припомнят на всички основния закон, който гласи:
„КОЙТО НЕ ХАРЕСВА РОЗОВГРАД, Е ГАД“
И размахват розови знамена и розови плакати, на които с картинки са показани успехите в Розовград, а розовоновинарите по площадите четат и пеят красиво звучащи новини.
А животът в Розовград е тъй прекрасен и розов.
От сутрин до вечер се правят толкова хубави неща. Работници в розови работни дрехи правят ремонт на сграда или път, които са били ремонтирани само преди няколко месеца.
Защото розовият живот не търпи неремонтирани неща и макар да струва скъпо, розовите управници не пестят парите…на гражданите с розови очила.
Питате ме къде е този Розовград ли?
Навсякъде, където хората позволят да бъде създаден. Розовград е там, където хората доброволно са позволили някой да им сложи розови очила пред очите и дори са си сложили розови тапи за уши. Така дните им са розови.
Вие къде живеете? В розова държава? В розов град? В розово село? Розово ли ви е пред очите?
Автор: Красимир Калудов
Коментари
