Те са обичани от поколения бургазлии, обвеяни са със слава и са карали хиляди по трибуните да се радват. През различните години са били част от футболния „Черноморец“ и са писали историята му със своите изяви на терена. А днес дядовци разказват за тях на внуци или бащи на синове. Защото, повярвайте ми, има какво да се разказва и то много.
Е, нека днес поразгледаме заедно малко черно-бели спомени.
Това са едни от най-славните играчи, носили някога синьобялата фланелка на „Черноморец“. Ето и някои от по-старата генерация.
Сигурно ще познаете на снимките...Георги Илиев - Креката, Дражо Стоянов, Георги Маджаров, Ивайло Коцев, Тошко Райков, Иван Йовчев, Калушев...много, мого младият Иван Притъргов, Руси Гочев...Красимир Димитров - Херо, невръстните тук Алекси Желязков и Иван Александров...
Още кадри от времената, когато снимките бяха черно-бели, но пък сърцата по трибуните и терена бяха синьо бели.
Познахте ли ги...Начело с винаги верния водач на всяка генерация Тома Томов. Тук можете да видите младите Владо Стоянов, Валентин Делиминков, Стоян Пумпалов, Пазачев, Цвятко Мутафчиев. Разпознаваме Димитър Димитров- Херо, Георги Дамянов, Росен Кавръков и Тотко Дремсизов.
Но начело на тези славни играчи от миналото на "акулите" са заставали прочути треньори и ръководители. Или просто скромни и отдадени служители в клуба. Снимките показват малка част от тях.
Кои от тях разпознавате? А те са наистина легенди.
В началото на 90-те години в „Черноморец“ рамо до рамо с майсторите заиграха представители на нова генерация талантливи юноши от Бургас и региона. В архивите са оцелели снимки на някои от тях.
Вратарят Костенски, Симеон Чилибонов, Диян Петков, Красимир Костов, талантливият юноша на клуба Илиян Банев, Владо Моравов, гордостта на Айтос Валентин Иванов - Чалъма, невероятният талант Михаил Ганев, Миро Кралев, Стоян Пумпалов, Росен Петров, единият братята Ненови...
Но както казваше един от най-големите мислители на нашето съвремие „Историята няма задна скорост“. Е, днес „Черноморец 1919“ посреща на стадиона хората, които го обичат, с нови имена.
След години някой дядо ще разказва на своето внуче или някой баща на своя син „Ееее, бяхме девет души на терена и в 92 мин. изравнихме за 4-4 срещу „Нефтохимик“, но съдията отмени гола…и какво от това…беше страхотен мач“
Но понеже споменаваме историята, ето нещо важно от нея. Тази година "Черноморец" навършва 100 години. Малко са българските клубове, които са стигнали до тази страница на своята история.
Бургаските "акули" го направиха. Не само заради себе си, но и заради легендите със синьо-бели фланелки.
автор: Красимир Калудов
Коментари
