Какво е всъщност стадион „Черноморец“
Ще кажете, че въпросът е безсмислен, защото е повече от ясно, че е място за спорт. Да, прави сте, само че има и други отговори.
За много бургазлии този стадион е легенда, храм, история, спомени, любов, страдание и щастие. Място, където са сърцата на хиляди по трибуните са биели в един ритъм. Стадион, на който децата и юношите са ставали мъже.
Има хора, които ще отговорят по друг начин на въпроса ми. За тях това е само някакъв терен или по-скоро парцел. Един урегулиран поземлен имот с потенциал за доста разгърната площ и застрояване. за тях това не е място за спорт или легенда...
Легенда ли!!! О, я не се излагайте!!! Та, колко струва една легенда...ама, че идиотщина!!! - презрително се кискат те и подготвят необходимата документация за придобиване на парцела.
И искат да го вземат. Пък после да го разпарчетосат и разпродадат.
Много бургазлии обичат стадион „Черноморец“, защото това място е свързано с живота им, а други свързват тази част от града само с възможността за печалба.
Както се казва, два свята, единият излишен.
Ще ви кажа какво е за мен това място.
Днес стъпих на терена, погледнах към трибуните и си спомних как…
…дори не знам защо се сетих точно за този мач.
Ей, така в мислите ми се появи онзи ден, когато в плейофите за оставане в „А“ група великият Христо Бонев в залеза на своята кариера дойде в Бургас, за да победи „акулите“ със своя „Локомотив“ Пловдив. Всички в страната очакваха да се случи точно това, защото от пловдивското Юве малко преди това бяха спечелили Купата на Съветската армия срещу сензацията Чирпан, само че…
…само че на стадион „Черноморец“ играчите в сини фланелки победиха с 2-1. Адски трудно, но го направиха, а в сектора за гости имаше поне 4000 души от Пловдив, които се заканиха, че на реванша ще стане страшно, защото са вкарали гол на чужд терен. Тогава гледах с ококорени очи агитката на гостите и бях смаян.
На реванша беше страшно наистина. В ответния мач Бонев , Садъков и Ераносян разнищиха „Черноморец“, удариха и греди, но какво от това. Мачът завърши 0-0 и хиляди бургазлии, нахлуха на терена на „Лаута“, за да празнуват. Мач за оставане в „А“ група, заради когото хиляди хора от Бургас тръгват към Пловдив. Как ви звучи?
/ Един читател ме разкритикува, че преувеличавам и ми обясни, че тогава отишлите до Пловдив бургазлии са били стотина, но заради еуфорията на мен ми изглеждаха поне хиляда след края на мача/
Всеки може да ви разкаже за такива мачове, за голове, задни ножици, за победи и загуби. Просто мястото е такова. Препълнено е със спомени, дори когато трибуните са празни.
Това не е парцел за застряване. Съвсем друго е.
Ако застанете на за момент на терена и се заслушате, ще чуете някакъв шум. Ще чуете как трибуните скандират имената на легендите. Крещят на Пано Костов да запали мотора, на Георги Маджаров да скъса мрежите след рейд по десния фланг, на Георги Илиев -Креката или на Николай Русев- Джангъра да опънат по един 40 метров пас, на Тотко Дремсизов, Иван Притъргов и Владо Стоянов да вкарат поредния си гол, на Дражо Стоянов или на Любомир Шейтанов да спасят вратата си с цената на всичко, на елегантния Цвятко Мутафчиев -Цуньо, които играше толкова чисто и елегантно, че чак не беше за вярване , че е защитник, но пък Пазачев го компенсираше със здрави влизания…Ще чуете от трибуните или ако се вгледате, ще видите как по терена летят Иван Йовчев, Валентин Делиминков, Красимир Димитров Херо, Тошко Райков, Ивайло Коцев, Христо Гоцков, Николай Калушев и още и още и още толкова много легендарни играчи в онези стари времена от 70 и 80 –те години.
Те играеха пред хиляди по трибуните. Във всеки мач, срещу всеки…а бургазлии ги обичаха и искаха невъзможното от тях. Бяха с тях и при победи и при загуби.
Днес това са спомени. Черно бели хартиени снимки.
Ей, ти...ти да нямаш шум в ушите, бе??? Я, се дръпни оттам, че да измерим парцела и да видим какво проектче за офис сграда да врътнем - ще извика някой ликвидатор с папка в ръце.
Така е. Появиха се подли душици, които протягат потни и мазни ръчици, за да заграбят историческия дом на „акулите“.
Казват, че „Черноморец“ трябва да бъде обявен в несъстоятелност. Законът е такъв.
Искат един съдия да му сложи край. Дори не крият, че мечтаят някой да положи подпис и печат върху смъртния акт на „Черноморец“.
За тях стадион „Черноморец“ е само разгърната площ, терен, парцел и имот за купуване и продаване.
И имат все повече помощници в своя замисъл.
Странно. Един и същ стадион, а означава толкова различни неща за различните хора, а?
Питам се. Питам ви.
Какво е за вас това място. Легенда, история и любов или просто квадратни метри разгърната площ.
Какво искате да бъде?
Изобщо искате ли да го има стадион "Черноморец"?
Знаете ли. Ако се върнете само един път по трибуните, само за един мач, без значение на съперника, то тогава вие ще присъствате на нещо безценно. Ще видите и ще чуете как легендата се изпълва отново с живот.
Но ако не го направите, онези политици с мръсни ръчици и подли душици заедно с техните помагачи ще отидат там вместо вас и …ще сложат край на историята. Край на стадион "Черноморец"
автор: Красимир Калудов
Коментари
