време за прогноза 07 ян. 2019

И докато се усетим, разни хитреци превърнаха живота ни в морфичен резонанс

От древните времена на моето студентство из аулите на Шуменския университет съм запомнил, че създателите на театралното течение „гражданска драма“  имали гадния навик да стряскат доста гадно зрителите на своите театрални постановки.

Нещо повече, те твърдели, че само един не много интелигентен  зрител не може да проумее, че случващото се на сцената е просто игра. 

И за да не позволят на тъповатия човечец и другите около него да повярват, че случващото се в представлението е истина,  от време на време прекъсвали постановката, пускали осветлението в залата, между редовете нахлували вестникарчета и крещели „Купете си вестник, купете си вестник“ или търговци, които крещели „Купете си кренвирши“ , а на самата сцена имало плакати с надпис „Маса“, „Стол“ , но там нямало нито маса нито стол.

И зрителите трябвало да си представят всичко. За актьорите оставало само да изиграят ролите си.

Мда…сещам се за един такъв момент на прекъсване и събуждане от съня, в който ни беше потопило изкуството.

Гледахме с жена ми операта „Дон Карлос“, а около нас имаше само възхитени и възторжени почитатели на оперното изкуство. Честно казано между тях аз бях нелеп като на свиня звънец, като лъжица катран в меда. Ама, да ви призная честно, аз изначално съм нелеп.

Защото докато хората гледаха едно, аз като пълен идиот виждах съвсем друго. Например това, че синът Дон Карлос /прекрасен тенор/ беше значително по-възрастен от баща си Филип II / страхотен бас/ . Също така по едно време един от главните герои се прости с живота си мъченически в края на някакво действие и над него се спусна някаква желязна ограда. Хубаво, ама той лежеше точно под нея и се наложи с енергично припълзяване да се отмести, защото иначе рискуваше тежко нараняване или втора мъченическа смърт в рамките на две минути. Е, изпълзя на безопасно място, желязната ограда се спусна с дрънчене на сцената и действието свърши.

И аз простакът видях това, което никой друг не видя, защото хората в залата се прехласваха по великолепното пеене на артистите и никой не видя инцидента с оградата …Лошо е да се събудиш от красив сън, защото виждаш истината.

Да, играта на актьорите беше великолепна, но …все пак да видиш как току що загинал герой от оперна постановка пъргаво премества тленните си останки на прибежки и припълзявания, ами…все едно се пробуждаш от сън.

Гласовете ви чувам как ме наричате „ти си пълен простак и кретен“. Чувам ви…

Така и е у нас. Не само в изкуството. В политиката също. 

Някои политици са като приспивна песен. Действието им е такова и те правят всичко възможно нищо да не наруши сънищата ни.

От телевизора се леят красиви слова, всичко е любов, навсякъде е магия и вълшебство, задават се едни хубавини, едни красоти, тук ще се стои завод, там ще се строи път, ще, ще ,ще, ще, ще…винаги всичко хубаво в бъдеще време. У нас винаги хубавите неща ЩЕ се случат, предстои да се случат, но все още не са се случили, защото са виновни някакви хора, които вече не са на власт и те никога повече не трябва да се върнат на власт, защото са калпазани и ЩЕ развалят всичко хубаво, което не се е случило, но то ЩЕ се случи съвсем скоро.

Великолепна е играта на нашите сънотворни политици, които живеят явно в бъдеще време. Е, някаква част от тях много обичат, докато ние сме в сегашното не много хубаво време, те да ни говорят за едно отдавна минало свършено време, изпълнено с величие. И ние сънуваме ли, сънуваме сънища за великото минало и за прекрасното бъдеще, ама животът ни преминава сега и тук, докато го проспиваме.

Стоим и спим ние в залата, някакви странни особи тичат по сцената, говорят нелепости, а на огромни плакати пише „Магистрали“, „Стабилност“, „Икономически растеж“, „Визия за  еди какво си“, „Евроатлантически ценности“ , „Кохезионни фондове“, „Морфичен резонанс на българския етнически модел“ и още куп неща, които …звучат толкова безсмислено…

Май е време да се събудим и да видим, че всичко това е само …думата ми е, че колкото и гадно да звучи, колкото и гадно да изглежда, всичко е само една игра. И проблемът е не в играта, а в калпавите актьори, които играят на сцената на политиката.

И какво ни остава. Да престанем да бъдем нискоинтелигентни зрители в залата , да се събудим и да видим, че „гражданската драма“, която ни сервират,е нелепа като текста, който четете, пък да решим най-сетне какво да правим, защото желязната ограда се спуска и …

…стига, бе!!! Ами, че тя се спуска над нас и ще ни набучи с острите си шипове.

Ще ме прощавате, ама на мен това представление ми писна. 

Време е за прогноза.

Днес максималните температури в Бургас и в региона ще достигнат до около 1 градус над нулата. Е, това е истински растеж. Ще бъде и слънчево сегиз тогиз.

Ще духа слаб вятър, не се очаква ни дъжд ни сняг, така че радвайте се на  началото на седмицата и не разчитайте  на слаби актьори да ви оправят живота.

Нека е хубав денят ви.

автор: :Красимир Калудов

Още от: време за прогноза


Още от: ориентири


Още от: пред олтара