пред олтара 01 ян. 2019 2019-01-01 2019-01-01 https://www.burgas-reporter.com/attachments/7fc7b19a12a8dbd16d0f23a629b41073c54ad272/store/fit/600/400/03e54ebe7a2e92dc560383a9189be78101b05985c79994dc09208d84ec01/article_image

Burgas Reporter Ltd.

Васильовден е! Днес позволете да ви сурвакат за здраве

В първия ден на новата година православната църква почита Св Василий, архиепископ на Кесария Кападокийска.

Той отдал целия си живот в служба на христовата вяра и благотворителност. На 1 януари е смъртта на архиепископ Василий, а пред паметта му се прекланят християни, юдеи и езичници, на които светецът е сторил много добрини през земния си път. 

Днес се отбелязва и Обрезание Господне.

Именден празнуват Васил, Василка,Василена, Весела, Веселина. 

Първият ден от Новата година в българския народен календар е известен като Васильовден. 

Празникът е наричан още Сурваки. Той има езически корени и бележи края на коледните празници, когато по традиция се прави третата кадена вечеря. Нощта срещу Васильовден във всеки дом се нарежда трапеза с обредни храни – варено жито, пача, обреден хляб – боговица. Домакинята по традиция прави и баница с късмети от дрянови пъпки, които се наричат за къщата, нивите, лозята, градините и всички домашни животни. В обредната баница се слага и медна пара за благополучие и късмет на цялото семейство. Вечерята винаги започва с прекадяване на трапезата от най-възрастната жена в дома. После домакинята завърта обредната баница три пъти, разчупва я и раздава по парче на всеки.

 В някои селища на страната след вечерята стопанката събира късметите и ги хвърля в огъня, като ги нарича на всеки един член от семейството. Старите хора вярвали, че ако дряновата пъпка „ цъфне” – човекът ще е здрав и пъргав през годината. В други краища се прави „сурвакане” на трапезата, като дряновите късмети, заедно с трохите от масата и парчета от хляба, се дават на домашните животни за здраве и плодовитост, или се хвърлят в реката, за да е берекетлия годината. На тази вечер се гадае за здраве и дълголетие.

Веднага след полунощ или около разсъмване по къщите тръгват сурвакари - момчета и момичета до 13-14 години. Те носят дрянови сурвачки, украсени с червени и бели вълнени конци, пуканки, ушав, кравайчета и пъстроцветни торбички, ушити от домашен вълнен плат.

 Сурвачките се правят от дрянови пръчки със здрави пъпки, за да е плодовита годината. Най-първо децата поздравяват своите близки, като ги удрят със сурвачките по гърбовете и наричат:

Сурва, сурва година,
 Весела Година,
 Златен клас на нива, 
 Зелен грозд на лозе,
 Жълт мамул на леса, 
 Червена ябълка в градина, 
 Пълна къща с коприна, 
 Живо-здраво догодина, 
 Догодина до амина!

След това сурвакарите обикалят всички къщи. Стопаните отварят портите на домовете си с усмивка, а децата ги сурвакат за здраве и благополучие. На тръгване стопанката на къщата ги дарява с дребни подаръци – малки колачета, краваи, орехи, ябълки, сушени плодове, бонбони и дребни парички. 

След като обиколят цялото село, сурвакарите хвърлят дряновите пръчки в реката и се разотиват по домовете си с пълни торбички. 

пред олтара ...


време за прогноза ...


Минута за размисъл ...