На запад от изтока и на изток от запада

Мястото, за което ще ви разкажа е разположено с лице към изтока и с гръб към запада и е разположено на плажа, на брега на морето в Бургас.

Или ако държите да бъда точен, то се намира на запад от изтока и на изток от запада, да ме прощават почитателите на Харуки Мураками за заигравката с един негов шедьовър.

Днес ще ви разкажа за това място, защото то е събрало в себе си много символи, много послания и е плод на усилията на един човек или на група човеци…нямам представа, наистина, но това няма никакво значение.

Важното е това, че всеки божи ден един човек или различни хора отиват на това място и сътворяват нещо с ръцете си.

Няма значение дали утрото е горещо, ветровито, ледено , буреносно или тихо, независимо от това дали се лее дъжд или сняг, дали грее слънце това творение е винаги там и чака да бъде светлината на Изтока, защото без изгрева то няма смисъл.

Почти съм сигурен, че създателят на тази творба, работи коленичил.

Защо е на колене ли?

Първо, защото така е по-удобно и второ …защото сътвореното от него остава във времето, но същевременно и отминава във времето.

Историята, която ви разказвам,  е посветена точно на това. На времето. На настъпващото и на отминаващото време, което всеки ден ни носи нещо и всеки ден ни отнема нещо.

Знаете ли, от много години бягам рано сутрин край плажа. Има дни, в които вероятно бягам към себе си. В други утрини без да знам може би бягам от себе си. 

Бягам и от време на време гледам изгрева, само че колкото и да са красиви изгревите, колкото и да е красиво морето, това място винаги грабва погледа ми, защото всяка сутрин някой мъж или жена отива там, на около двадесет крачки от морето и с ръцете си изписва датата от календара. 

Този непознат човек прекосява града, взима миди и раковини от брега, после коленичи  и изписва, изрисува или подрежда като в някаква мозайка цифри и думи, а те са винаги едни и същи.

Бургас, ЧРД , денят, месецът, годината, а до тях пак чрез миди изобразява една малка платноходка.

Защо освен датата, някой търпеливо изписва и подрежда поздравлението ЧРД, името на нашия град и изобразява платноходка?

Опитвам се да разтълкувам идеята и единственото, което ми идва на ум е това, че в края на краищата всеки ден някой има рожден ден. 

Всеки ден някой някъде се ражда. Всеки ден се ражда нещо ново в Бургас. Човек, надежда или начало. 

Сигурно и затова и авторът на тази леко наивна творба изписва ЧРД с миди и с раковини, за да поздрави всеки един от нас.

А изобразената с миди платноходка? Дали не означава това, че всеки ден може да ни донесе  попътен вятър в платната, но само ако знаем къде отиваме, защото иначе вятърът ще е винаги насрещен.

Признавам си, че има сутрини, в които бягам и се чудя дали няма да видя, че нещо е попречило на непознатия мъж или на непознатата жена и те не са могли да отидат до това място и да сътворят поредното си творение.

Макар и рядко, е имало такива дни. Бягал съм, минавал съм оттам и съм виждал, че датата е от предния ден, само че на другото утро календарът е отново е поправен и пак е верен.

Знаете ли кое ми вдъхва най-голяма надежда и ми носи радост от цялата тази история.

Нито веднъж през тези години не съм видял някой човек да стъпче, разруши или засипе с пясък и да унищожи този импровизиран мидено пясъчен календар на запад от изтока и на изток от запада, на брега на морето в Бургас.

Календарът е всеки ден там. И имам подозрения, че отдавна в съграждането му участват много хора и че когато неговият автор по една или друга причина не може да отиде на това място и да подреди датата, някой друг бегач спира своя крос, приближава се, коленичи и с ръцете си  поставя нужния щрих в цялата картина и всъщност подрежда света.

Може би тези десетки, стотици или хиляди хора, които през годините рано сутрин по брега бягат към себе си или бягат от себе си са разбрали, че това творение е много важно за всички, защото докато  продължава да отмерва времето, нас ще ни има и Бургас ще го има, че колкото и лошо да изглеждат нещата, някой , някъде празнува своя рожден ден, че колкото и да е бурно морето, винаги има бряг и залив, където да изчакаме да отмине бурята и че всеки вятър може да издуе платната ни и да ни отведе на по-хубаво място.

А може пък този календар, инсталация или просто някаква творба да казва на всеки един от нас „Добро утро, виж изгрева, вдишай солена глътка въздух и направи твоя ден и денят на другите празник“

Не знам дали е правилно или не, но тази сутрин, когато датата още беше вчерашна, аз отидох до този календар, коленичих и с леко треперещи ръце изрисувах с миди и с раковини днешната дата и сякаш светът наистина се подреди.

Дано не съм засегнал автора на този календар.

Беше странно усещане. Там на метри от брега за момент се почувствах като създател на новия ден.

Беше толкова хубаво чувство, че реших да го споделя с вас.

А сега е време за прогноза.

Днес ще бъде слънчево и облачно и ветровито, а максималните температури в Бургас и в региона ще достигнат стойности от 9 градуса.

Нека е хубав денят ви

Автор: Красимир Калудов