От дните на моето детство, а тези дни бяха някъде около Великите географски открития, си спомням как с баба ми бяхме на почивка в Хисаря и една сутрин докато чакахме на опашка за билети за банята с минерална вода, преди всички мина някакъв възрастен човек, показа някаква карта и си купи билет преди всички.
Проблемът се състоеше в това, че имаше много чакаше и малко кабинки с вани, където се провеждаха лечебните процедури и затова от чакащите на опашката се чу глух ропот от тази явна несправедливост.
Малко по-късно, когато чакащите бяха все така много, а кабинките в банята все така малко, се появи някаква възрастна жена, която невъзмутимо пререди всички, отиде на гишето, показа някаква карта и поиска да си купи билет.
Тогава баба ми гневно извика
„Каква сте вие, другарко / в онези времена обръщението беше другарко и другарю/ , не ви ли е срам да пререждате толкова хора, а???
А другарката размаха някаква карта и каза, че е активен борец против фашизма и толкоз.
Само че хората от цялата опашка закрещяха.
„Не ви е срам!!! Какъв борец си ти, ма!!! Изчезвай оттам!!! Нахалница!!! Аман от антифашисти!!! Уууу!!!
И може да не ви се вярва, но другарката активен борец гневно се фръцна и изчезна някъде, а опашката я възнагради с нова порция дюдюкания. После чакането след тази малка победа стана някак по-лесно.
Айде сега…хич не ми казвайте, че това е било само тогава.
Ами днес?
Привилегията е всичко. Тя ти позволява да си купиш общински парцел в жилищен комплекс много под пазарната му стойност и да си построиш голяма жилищна кооперация и печалбата от тази сделка да е царска.
Или да замениш храсталаци някъде из Видинско с парцел на първа линия по Черноморието.
Или да замениш храсталаци някъде из Видинско с парцел на първа линия по Черноморието.
Привилегията е дъщеря ти да завърши и веднага от студентската скамейка да започне работа в международна институция, където шефът е твой съпартиец.
Да, не е морално, но е законно и причината да се възползваш от това е, че си привилегирован. Няма никакво значение дали си антифашист или фашист, щом си от управляващите.
Привилегията е мечтата, маслото върху филията, хлябът и ножът в ръцете ти, мокрият сън, „Солунската митница“, алфата и омегата на всеки партиен кариерист. За нея той направил би всичко.
Само е важно да е на правилната страна, правилната партия в правилния момент.
Нали това препоръчваше и успешният български треньор Станимир Стоилов. Да се играе „правилен футбол“, за да се печели.
Но…проблемът на привилегированите се състои в това, че те забравят една доказана във времето си истина. В България няма нищо сигурно и животът те върти като центрофуга, пък накрая те изхвърля на пода смачкан и мокър и скъсан.
Един моя приятел ми разказва как дядо му дошъл в Бургас от Александруполис и буквално с шутове влязъл в къщата на някакъв богат грък и го изхвърлил от там по силата на двустранната спогодба „Моллов –Кандафарис“
Накратко, по това споразумение приятелят на дядо ми получил златен имот в центъра на Бургас, а нещастният грък взел камениста нива край Александруполис.
Минало време и след няколко години български окупационен корпус поел властта в тази част на Гърция. Дядото на приятеля ми отишъл при онзи многострадален грък и му казал „Вън от земята на дедите ми, гад мръсен“
Гъркът проплакал „Но как така, нали ти оставих моя имот в Бургас по силата на спогодбата“, а нашият го напсувал и му казал, че и ножът и хлябът са в неговите ръце и да се пръждосва от очите му.
И двамата заживели …единият щастливо и богато, а другият…не съвсем така. Единият имал привилегии, а другият не.
Минали години и в България и съответно в Бургас дошли на власт комунистите. Нахлули в къщата в центъра на Бургас някакви другари и изритали дядото на моя приятел на улицата. Казали му „Ти гад, мръсен капиталистически, ти мършо богаташка, ще ми се шириш в триетажна къща, а !!!
И му оставили две стаи за цялото семейство, а по етажите настанили заслужили другари и другарки.
Мдаа…дядото на моя приятел загубил привилегированото си положение, а с него къщата в Бургас и нивата в Александруполис.
Според моя приятел винаги в живота идва онзи момент, когато се въздава справедливост и това е неумолимо правило.
Та, така е и с привилегиите.
Когато те са част от принадлежността към някоя партия, не е зле да знаете, че имат срок на годност заедно със самата партия, която ги раздава. Заедно възникват, заедно изчезват.
Но нека бъдем по-ведри, а. И без това управляващите решиха да финансират само позитивни филми.
Време е за прогноза
Днес ще бъде облачно, влажно и с максимални температури от 15 градуса в Бургас и в региона.
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
Коментари
