Голямата Задушница, наричана още Архангелска или Архангелова, тази година се пада на 3 ноември.
Тя винаги се пада в съботата преди Архангеловден, откъде носи и името си.
Това е последната Задушница за годината, но и най-голямата. По традиция на поменалната трапеза в гробищния парк се поставят седем различни ястия, с което се отдава почит към мъртвите в настъпващите коледни пости.
Особено значение на Голяма Задушница се отдава на каноническия църковен ритуал и прекадяването с тамян. Общо е вярването, че „дяволът бяга от тамян". Върху гробовете на починалите се палят свещи, за да не угасва паметта в душите на живите.
На Задушница се прави преливане на гроба с вода и вино. В старите вярвания на българите гробът принадлежи на мъртвия. То е място, където може да се осъществи контакт с живите. Обредното преливане е начин да се поддържа „животът" на мъртвия на „онзи свят".
Ритуалът се изпълнява от най-възрастната жена на помена. Тя взема съда с вино и полива „очертавайки” три кръста или три кръга от ляво на дясно, прекръства се до три пъти. После разчупва обредния хляб – литура, и го раздава на всички присъстващи. На трапезата се оставят празно място и за душата на мъртвеца. Първата хапка всеки оставя на земята и отлива част от виното, като промълвява: "Господ да го прости!".
Според народните вярвания ако по време на помена над трапезата закръжи пеперуда или мушица, душата на починалия е сред тях - видима, но недосегаема.
На този ден не се работи, не се пере, не се върши никаква домакинска работа.
На Архангелова Задушница се отдава и вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България.
Коментари
