Другарят председател централен нападател вкара гооооооооолллл

Сещам се за едни далечни времена, когато моят кум и приятел, офицерът от танковите войски Р. Иванов играеше много технично, но и много егоистично, демек не подаваше пасове на никого по време на футболен мач и финтираше до пълно обезумяване. 

Веднъж в някакъв квартален мач всички от нашия отбор спряхме да бягаме, защото ни писна да играем без топка. В същото време и противниците просто спряха да се движат. 

Двата отбора останахме по местата си, а  моят тогавашен приятел и днешен кум и още по-голям приятел продължи да финтира, да „лъже“, да пробива, да се върти из централната зона на игрището, да се щура по терена като нестинарка със стомашно-чревно разстройство и …накрая всички се разхилихме гороломно и той в един момент излезе от своя егоистичен унес и видя целият абсурд на положението.

Сам…той си играеше в онзи момент съвсем сам в някакво свое първенство, в свой мач и в своя паралелна вселена. А когато ни видя как се хилим на соловите му изяви, ни каза, че сме простаци и се разсърди.

Но както тогава, така и днес аз страшно много обичам този мой приятел и кум,офицерът Р. Иванов, защото той в края на краищата не е футболна звезда с претенции, а страхотен пич, пристрастен към соловите футболни изяви. / Дали ще изглежда като подмазване, ако допълня, че готви страхотно вкусно/

Аналогичен случай в наше село в днешни времена. Имаме един супер футболист, който е толкова супер футболист, че в един финален мач нахлува …ъъъ…не точно нахлува, а ходешком влиза в наказателното поле като на разходка…защитникът до него взима светкавично решение и …и рухва на земята. Супер футболистът си наглася топката, стреля към вратата и…

Никой не се смее. Всички ръкопляскат дори и лазещият по тревата защитник, който е направил нещо като шпалир. И двата отбора и публиката и медиите ръкопляскат и правят „мексиканска“ вълна. Издигат се и плакати, на които пише "Нашият председател централен нападател вкара гоооооллл" 
Но за разлика от онзи квартален мач, в който и двата отбора спряхме да играем, в този никой не вижда абсурда на положението. И футболисти и треньори пляскат с ръце и се смеят щастливо и носят супер футболиста на ръцете и го хвърлят във въздуха и той полита към небето като една истинска звезда.

Роди се звезда. 

Представете си на финала между Ливърпул и Реал Мадрид как Серхио Рамос се хвърля на земята, за да отвори коридор към вратата на Салах и всички ръкопляскат. Не си го представяте ли? Нямате въображение.

А сега да разгледаме някакъв сценарий за комедия…или за трагедия или за…пиеса…както би казал един наш класик „гражданско позорище в едно действие“

Величествен дворец. Огромна зала. В нея на два фотьойла стоят един дребен мъж със строго изражение и едър мъж също със строго изражение.

Първият мъж, който винаги е първи, казва с типичното си строго изражение:

А вторият мъж, който всъщност винаги е първи във всичко, отвръща:

…и му показва стилна скица на енергиен  хъб, нанесена върху салфетка с леки петна от контакт с филия с мас.

Първият мъж, който във всичко е пръв,  гледа сурово и вбесено в салфетката и отвръща…

…е, хайде сега…аз пък имам магнолии и трима папи са ме галили по главата – отвръща пренебрежително вторият мъж, който всъщност винаги е първи, поне така го представят всички, а някъде встрани една изящна  госпожа вади тефтера и пише „ В изказа  му се редуват  смирението и настойчивостта“

Двамата строги мъже потъват в разговора...

Край на първо действие на комедията, трагедията или на гражданското позорище в едно действие.

Ако имате нерви, чакайте и второ и трето и прочие действия в живота напред.

Как го бяха изпели Ъпсурт ?  „Животът ни е поп- фолк“

Ами, да.  Добре дошли в страната на неограничените възможности …поп-фолк певица изпя като гюбек стихове от Вапцаров, а футболист става голмайстор на първенство, докато защитниците пред него падат като умирающи лебеди.

Но стига футбол. Стига циркове. Да си кажем нещо за времето, а?

Днес ще бъде облачно…ще бъде и слънчево, а максималните температури в Бургас и в региона ще достигнат до 23 градуса.

Нека е хубав денят ви

Автор: Красимир Калудов