Тодор Георгиев: Тъжно е, че през 2017 год. българският бизнес мисли как да вземе едни пари, а не как да реинвестира печалбата си

Представяме ми поредния анализ на икономическата ситуация в България на международния консултант Тодор Георгиев.

Кажи речи по едно и също време през тази седмица бяха планирани две важни събития, важни за нашата икономика. Едното е форум, свикан от КРИБ и второто е Световният икономически форум в Давос...На едното се обсъжда какви пари можем да усвоим или вземем от пакта „Юнкер”, а на другото говорят за Четвъртата индустриална революция...Бихте ли коментирал разликите в темите?

Първо по темата за революциите. Първата индустриална революция беше свързана с въвеждането в действие на технологията на парната машина, втората беше във връзка с електричеството, третата с автоматизацията на производството и четвъртата с високите технологии и изкуствения интелект, с роботите...Трябва да има Четвърта индустриална революция, иначе как ще стигнем нивото на голямата империя и как ще се движим като Люк Скайуокър. Това са технологични етапи. Джордж Лукас ни предсказа бъдещето , а ние го следваме... толкова за революциите, а колкото за плана „Юнкер”, той е допълнение към еврофондовете. Милиарди евро за цяла Европа.

Иначе за нашия форум...КРИБ напомня на оперативка на една голяма корпорация. Само че големите корпорации имат големи планови отдели, които планират бъдещето на производството. Плановете варират в зависимост от резултатите, от технологиите в различните сектори. Имат краткосрочни, средносрочни, дългосрочни планове и стратегии. 

При нас как е поставен въпросът. Да вземем едни пари. Първо трябва да знаят за какво ще ги вземат тези пари. Нашата икономика какво е сега? Строителство на жилища за руснаците. Имаме две три големи компании фармацевтични. Друго какво имаме...IT сектор, а фирмите в него правят аутсорсинг. Физически са тук иначе работят за чужди компании. IT секторът е по-скоро дребен. Да, има някои компании, които са създадени, развити и вече продадени, но нямаме собствени технологии, които да се прилагат.

Нямам идея Световната банка от каква основа тръгва като казва, че имаме 3.6% ръст. Ако имаме реален икономически ръст, трябва да го усетим по джобовете си, по покупателната способност, а ние още говорим за 2.5 млн бедни хора в страната. Как се формира този ръст тогава? Ако е на база на статистиката, аз съм противник на този метод. Не че лъже, но винаги може да бъде закръглен или подобрен някой показател.

Не, не виждам нищо такова. Въвеждането на нови технологии в производствата, разкриването на нови производства се получава, след като самата държава и нейните управляващи имат стратегия за развитие на икономиката, т.е какво трябва да бъде приоритет. Самото развитие на капитализма почива на базата „пари-прим”, но трябва да е ясно в кои сектори ще бъде тази революция. В земеделието? Добре, нека бъде в земеделието. Да вземат пари от пакта „Юнкер” за земеделието. 
В тежката промишленост? Няма кой да инвестира в това. Нямаме суровини, нямаме и пазари. Пазарите се промениха и обърнаха, говоря специално за стомана и изделия от стомана. В момента Турция, Египет, Тунис и Иран задоволяват  почти цялото потребление на Европа. Китайците също са традиционни износители на европейския пазар. Не ни виждам къде можем да инвестираме в тази сфера. 

Не виждам нито една база, която може да се развие. Да, имаме две три големи фармацевтични компании. Добре печеливши са, добре се развиват, но все пак за световния пазар са твърде малки. Да, носят необходимите печалби на собствениците си, имат развитие, но като определящи за икономиката...не бих ги нарекъл по този начин.

За 25 години не съм видял нито една партия с ясна икономическа програма. У нас поначало са объркани понятията „дясно” и „ляво”. У нас „десните” мразят Путин, а „левите” го обичат. Дясно и ляво са икономически термини, а не идеологически митологеми. Има „дясна” икономическа политика и „лява”  икономическа политика. И съобразно едната или другата човек се определя като „десен” или  като „ляв”. В единия случай се протежират бизнесът и субектите, които създават пренадена стойност и реален продукт при „дясната” политика и осъществяваш необходимия контрол върху онова, което те правят. В другия случай просто преразпределяш средствата през държавата. Това е разликата. Но при нас нещата не са така. Винаги в България се преразпределя през държавата. По дефиницията за „ляво” и за „дясно” ние и след 1989 год си живеем в комунизъм, социализъм или постсоциализъм. Всичко е „ляво”. Всички управници казват едно и също.

„Аз ви давам или аз ще ви дам”. Дали ще кажат „аз” или „ние”, все едно и също е .  Когато една икономика минава само през центъра, за да се върне обратно към хората това не е икономика, а чист социализъм, айде нека бъде постсоциализъм.

Аз и за 2018 и за 2019 год не съм оптимист. Ако мислим за 2030 год да имаме реално увеличение на БВП, увеличение на потреблението и покупателната способност, по-добри условия за живот, сваляне на нивото на бедност, ние трябва да почнем работа от днес. Да имаме някаква програма за действие. Условия, финансиране, развитие и след пет шест години да започне да се показва какви ще бъдат крайните резултати от цялата инвестиция.

Самият факт, че през 2017 год КРИБ или най-голямото бизнес обединение в България обсъжда как  да вземем едни пари от Юнкер, говори достатъчно сам за себе си. Защо не говорят как ще стимулираме нашата икономика чрез реинвестиране на печалбите? Защо не подобряват икономиката чрез искане за подобряване на условията за кредитиране? Защо говорят само за готови пари.Нормално е бизнесът да работи с кредити. Защо тогава не поискат по-добри условия за кредитирането? Нашите банки в момента са претъпкани с пари. Дори не са и лихвари. Те имат по-лоши условия от уличните лихвари при отпускането на кредити. Винаги рискът остава за кредитоискателя. Няма гъвкавост, а банките по света са гъвкави. Осем години много сектори бяха много зле по света. Всички тези сектори получиха финансиране от банките. Да, правителствата внимателно следяха секторите, финансираха банките среще условието да разхлабят хватката върху бизнеса. Ще дам пример. Лошите кредити в корабоплаването минаха 520 млрд долара, т.е това бяха построени кораби за тези пари, но не можех да се развъртят, защото пазарите бяха замрели. Ако банките не бяха кредитирали, новите кораби щяха да отидат за скрап. А у нас банките не са така. Не се прави така. Нашите банкери са лихвари на ниско ниво. Не са гъвкави.

Не е лоша програмата. Осигуряват се пари за фирмите. Въпросът е какво правят с тези пари и с печалбата фирмите? Реинвестират ги в бизнеса или някои хора си сменят любовниците? Зависи какви са фирмите. Аз лично предпочитам тези пари да се дадат на една голяма фирма, която има история. Ама, да не санира само. Нека да строи жилища, да строи инфраструктура. Да е голям холдинг с ясна визия какво прави. Да има над 5-6000 работници. Не просто да изхарчи тези пари, а да ги инвестира в самата икономика.  А сега наемаме 50 души за саниране, изкарваме едни пари, купуваме си с печалбата един „Мерцедес” и ...това не е икономика. Просто захранваме едни хора с държавни пари. Добре, взимаме 50 цигани майстори с или без трудов договор и санират. Това не е икономика.