На инж. Дечо Чурулинчев му писна. Иначе казано кипна му келят. Омръзна му всяка сутрин медиите да го разпъват на кръст и да го обвиняват, че не си върши работата и че не си вършел работата, защото бил като най-добра майчица за едни и най-зла мащеха за други, демек бил корумпиран. Инж. Дечо Чурулинчев не искаше да гради имидж на корумпирана майчица, още повече пък на зла мащеха.
Само мисълта за това, че ще остане така в историята и идните поколения ще го запомнят като една продадена невеста, пардон като продал съвестта си чиновник, го караше да се обрива. Затуй от дни стръвно се мажеше с едно мазило, което му беше дала майка му, която пък го била взела от някаква приятелка, а тя пък се била сдобила с него от един много добър ветеринар.
При това положение нали разбирате, че обривът на инж. Дечо Чурулинчев ставаше все по-ярък, а бесовете му все по-големи. Ама не можеше да откаже на напористата си родителка и затуй се примири с конското мазило, което нанясаше на тънък слой върху лицето си с кръгообразни движения обратно на часовниковата стрелка. Така бил казал ветеринарят. Много важно било движенията да бъдат обратно на часовниковата стрелка, за да помогнат за възстановяването на коня, туй де...на Дечо.
Сигурно затуй пръхтя като кон – каза си пощръклелият Дечо и без да се усети изпръхтя стресирано.
Тресящият се от нерви мъж беше оглавил наскоро местното подразделение на държавната структура, която отговаряше за контрола на незаконните обекти по морето. Оказа се, че все едно е влязъл в чрево адово. Проблемите го затискаха от всичките му страни, дори може да се каже, че проблемите му се множаха като незаконните обекти. Ето и тази сутрин двете най-влиятелни местни медии „Истерия инфо точка ком” и „Морга нюз точка беге” бяха заложили на сигурното, демек на него, и му бяха посветили три журналистически разследвания, осем новини, четири фоторазказа, седем интервюта със строителни предприемачи, които не бяха успели да построят нищо заради него и питаха защо други двайсет строители са реализирали своите обекти, а те не и...изобщо като тънка червена линия се прокарваше мнението, че то, инж. Дечо Чурулинчев е корумпиран, че за едни е най-добра майчица, а за други най-зла мащеха. Дори смело се прокарваше тезата, че точно той бил покровител на незаконното строителство и разпъвал чадър над извършителите му.
Това последното много обиждаше Дечо, защото той дори не притежаваше чадър, тъй като носеше по принцип шапки с големи периферии и те го пазеха от слънце, от дъжд и от мухи и от чужди погледи.
В „Истерия инфо точка ком” се бяха постарали да направят и фотоколаж. Едно огромно бетонно грозилище, чучнато върху плажа и до него Дечо с чадър над грозилището. За колажа бяха свалили снимка от фейсбук профила на майка му, която по време на фотографирането го беше стреснала и затуй той се блещеше от снимката по възможно най-идиотския начин.
Ето защо пак го втресе, пак изпръхтя и отново набързо намаза лицето си с конското мазило. Погледна се в огледалото на стената и видя как яркочервеният допреди малко обрив е станал още по-ярко червен.
Дечо звънна по вътрешната линия на секретарката Ленче и нареди да дойде подчиненият му Венцеслав.
Венцеслав, вземете четирима инспектори с вас, добавете десет работни единици с лопати /демек работници с лопати/ осигурете един багер и след петнадесет минути ме чакайте пред сградата на дирекцията. Подчиненият служител по принцип беше страшно ненадежден и мазен, но като видя плашещо пръхтящия си и пламтящо червен шеф, се стресна и хукна да изпълнява заповедите.
Тридесет минути по-късно инж. Дечо Чурулинчев, подчиненият му Венцеслав, лопатните единици и багерът нахлуха в крайбрежната зона, която беше гъсто осеяна с незаконни постройки. С развети от вятъра коси, с ярко червен обрив по лицето, капки морска вода по бузите и бадж с името на държавната структура върху хлътналите си гърди Дечо даде сигнал за начало на акцията. Багерът и лопатите се втурнаха напред и първият незаконен обект рухна. Чуха се викове на деца, майки и бащи.
Да се запише в протокола. Видно е, че за всички строежи се е ползвал пясък от ивицата, макар че е повече от ясно, че морският пясък е ненадежден строителен материал – нареждаше той на секретарката Ленче, която като съвестен хронист увековечаваше раздаването на справедливост.
Строеж с „шъ” ли се пише или с „жъ”? – попита винаги облещеното Ленче и прехапа напомпаните си устни.
Както искаш го пиши – заобиколи презрително инж. Дечо Чурулинчев подводните правописни камъни и даде знак разрушаването да продължи.
Половин час по-късно всичко беше свършило.
Всички, абсолютно всички четиридесет и девет незаконни обекта по брега бяха сринати и изравнени със земята. Когато репортерите на „Истерия инфо точка ком” и „Морга нюз точка бе ге” пристигнаха на плажа с изплезени от бързане езици, видяха чудна гледка. Побеснели бащи, разпенени майки, пощръклели дядовци, кълнящи баби и ревящи деца бяха наобиколили по бански костюми или загърнати с хавлии инж. Дечо Чурулинчев.
Всичко беше станало толкова бързо, че никой не беше имал време да се облече. Затова тълпата от разгневени граждани и селяни крещяха в лицето на държавния служител обидни думи и страшни закани за физическа саморазправа, а той със сурово и волево изражение на обринатото си лице им отговаряше кратко. „Тези обекти бяха незаконни, а законът е еднакъв за всички. Нямате разрешение за строителството и затова съборихме постройките”
Малко по-късно наказателната акция официално приключи, всичко беше надлежно описано в протокола, а инж. Дечо Чурулинчев се прибра в кабинета си и въздъхна с чувство на добре изпълнен дълг.
Сега да ги видя тия гадни журналя- каза си той. Да видим какво ще напишат.
Заглавията, които се появиха след двайсетина минути в „Морга нюз точка бе ге” и „Истерия инфо точка ком” бяха унищожителни.
„Кръволокът Дечо Чурулинчев унищожи пясъчните дворци на децата”, „Самозабравилият се шеф на Дечо Чурулинчев нахлу в плажа с багери и лопати и събори всички пясъчни замъци”, „Корумпираният Дечо разплака майки и деца на плажа” и т.н и т.н
Коментарите под публикациите бяха страшни, а в социалните мрежи набързо бяха създадени дванайсет групи, чиято основна цел минаваше от „Да поискаме оставката на Дечо” до „Да скалпираме жестокия Дечо Чурулинчев”
Кръвното налягане на директора на агенцията стигна рекордно високи стойности. Сърцето му прескочи няколко такта, а обривът на лицето му стана червен като вулканична лава.
Мамо – позвъни той на своята грижовна родителка. Мамо, туй конското лекарство вече не помага. Нали каза, че онзи ветеринар имал някакъв мехлем за крави. Прати ми един, моля те, че се обринах още по-лошо.
Инж. Дечо Чурулинчев прекъсна разговора. Дори не усети, че вече не пръхтеше уплашено. Той просто измуча тъжно от дъното на своето изстрадало сърце.
А гнусните заглавия в интернет се множаха.
автор: Красимир Калудов
още за строежите по бреговете можете да четете ТУК
Коментари
Само мисълта за това, че ще остане така в историята и идните поколения ще го запомнят като една продадена невеста, пардон като продал съвестта си чиновник, го караше да се обрива. Затуй от дни стръвно се мажеше с едно мазило, което му беше дала майка му, която пък го била взела от някаква приятелка, а тя пък се била сдобила с него от един много добър ветеринар.
При това положение нали разбирате, че обривът на инж. Дечо Чурулинчев ставаше все по-ярък, а бесовете му все по-големи. Ама не можеше да откаже на напористата си родителка и затуй се примири с конското мазило, което нанясаше на тънък слой върху лицето си с кръгообразни движения обратно на часовниковата стрелка. Така бил казал ветеринарят. Много важно било движенията да бъдат обратно на часовниковата стрелка, за да помогнат за възстановяването на коня, туй де...на Дечо.
Сигурно затуй пръхтя като кон – каза си пощръклелият Дечо и без да се усети изпръхтя стресирано.
Тресящият се от нерви мъж беше оглавил наскоро местното подразделение на държавната структура, която отговаряше за контрола на незаконните обекти по морето. Оказа се, че все едно е влязъл в чрево адово. Проблемите го затискаха от всичките му страни, дори може да се каже, че проблемите му се множаха като незаконните обекти. Ето и тази сутрин двете най-влиятелни местни медии „Истерия инфо точка ком” и „Морга нюз точка беге” бяха заложили на сигурното, демек на него, и му бяха посветили три журналистически разследвания, осем новини, четири фоторазказа, седем интервюта със строителни предприемачи, които не бяха успели да построят нищо заради него и питаха защо други двайсет строители са реализирали своите обекти, а те не и...изобщо като тънка червена линия се прокарваше мнението, че то, инж. Дечо Чурулинчев е корумпиран, че за едни е най-добра майчица, а за други най-зла мащеха. Дори смело се прокарваше тезата, че точно той бил покровител на незаконното строителство и разпъвал чадър над извършителите му.
Това последното много обиждаше Дечо, защото той дори не притежаваше чадър, тъй като носеше по принцип шапки с големи периферии и те го пазеха от слънце, от дъжд и от мухи и от чужди погледи.
В „Истерия инфо точка ком” се бяха постарали да направят и фотоколаж. Едно огромно бетонно грозилище, чучнато върху плажа и до него Дечо с чадър над грозилището. За колажа бяха свалили снимка от фейсбук профила на майка му, която по време на фотографирането го беше стреснала и затуй той се блещеше от снимката по възможно най-идиотския начин.
Ето защо пак го втресе, пак изпръхтя и отново набързо намаза лицето си с конското мазило. Погледна се в огледалото на стената и видя как яркочервеният допреди малко обрив е станал още по-ярко червен.
Дечо звънна по вътрешната линия на секретарката Ленче и нареди да дойде подчиненият му Венцеслав.
Венцеслав, вземете четирима инспектори с вас, добавете десет работни единици с лопати /демек работници с лопати/ осигурете един багер и след петнадесет минути ме чакайте пред сградата на дирекцията. Подчиненият служител по принцип беше страшно ненадежден и мазен, но като видя плашещо пръхтящия си и пламтящо червен шеф, се стресна и хукна да изпълнява заповедите.
Тридесет минути по-късно инж. Дечо Чурулинчев, подчиненият му Венцеслав, лопатните единици и багерът нахлуха в крайбрежната зона, която беше гъсто осеяна с незаконни постройки. С развети от вятъра коси, с ярко червен обрив по лицето, капки морска вода по бузите и бадж с името на държавната структура върху хлътналите си гърди Дечо даде сигнал за начало на акцията. Багерът и лопатите се втурнаха напред и първият незаконен обект рухна. Чуха се викове на деца, майки и бащи.
Да се запише в протокола. Видно е, че за всички строежи се е ползвал пясък от ивицата, макар че е повече от ясно, че морският пясък е ненадежден строителен материал – нареждаше той на секретарката Ленче, която като съвестен хронист увековечаваше раздаването на справедливост.
Строеж с „шъ” ли се пише или с „жъ”? – попита винаги облещеното Ленче и прехапа напомпаните си устни.
Както искаш го пиши – заобиколи презрително инж. Дечо Чурулинчев подводните правописни камъни и даде знак разрушаването да продължи.
Половин час по-късно всичко беше свършило.
Всички, абсолютно всички четиридесет и девет незаконни обекта по брега бяха сринати и изравнени със земята. Когато репортерите на „Истерия инфо точка ком” и „Морга нюз точка бе ге” пристигнаха на плажа с изплезени от бързане езици, видяха чудна гледка. Побеснели бащи, разпенени майки, пощръклели дядовци, кълнящи баби и ревящи деца бяха наобиколили по бански костюми или загърнати с хавлии инж. Дечо Чурулинчев.
Всичко беше станало толкова бързо, че никой не беше имал време да се облече. Затова тълпата от разгневени граждани и селяни крещяха в лицето на държавния служител обидни думи и страшни закани за физическа саморазправа, а той със сурово и волево изражение на обринатото си лице им отговаряше кратко. „Тези обекти бяха незаконни, а законът е еднакъв за всички. Нямате разрешение за строителството и затова съборихме постройките”
Малко по-късно наказателната акция официално приключи, всичко беше надлежно описано в протокола, а инж. Дечо Чурулинчев се прибра в кабинета си и въздъхна с чувство на добре изпълнен дълг.
Сега да ги видя тия гадни журналя- каза си той. Да видим какво ще напишат.
Заглавията, които се появиха след двайсетина минути в „Морга нюз точка бе ге” и „Истерия инфо точка ком” бяха унищожителни.
„Кръволокът Дечо Чурулинчев унищожи пясъчните дворци на децата”, „Самозабравилият се шеф на Дечо Чурулинчев нахлу в плажа с багери и лопати и събори всички пясъчни замъци”, „Корумпираният Дечо разплака майки и деца на плажа” и т.н и т.н
Коментарите под публикациите бяха страшни, а в социалните мрежи набързо бяха създадени дванайсет групи, чиято основна цел минаваше от „Да поискаме оставката на Дечо” до „Да скалпираме жестокия Дечо Чурулинчев”
Кръвното налягане на директора на агенцията стигна рекордно високи стойности. Сърцето му прескочи няколко такта, а обривът на лицето му стана червен като вулканична лава.
Мамо – позвъни той на своята грижовна родителка. Мамо, туй конското лекарство вече не помага. Нали каза, че онзи ветеринар имал някакъв мехлем за крави. Прати ми един, моля те, че се обринах още по-лошо.
Инж. Дечо Чурулинчев прекъсна разговора. Дори не усети, че вече не пръхтеше уплашено. Той просто измуча тъжно от дъното на своето изстрадало сърце.
А гнусните заглавия в интернет се множаха.
автор: Красимир Калудов
още за строежите по бреговете можете да четете ТУК
