Като заваляха записи и флашки, та цяла неделя.
Запис след запис. Тихо, кротко, цяла нощ.
Записваха, записваха, записаха хубаво всичко и всеки, пък оправи се времето, само за слушане.
Руди Кайлъканина извади таблетите Белчо и Сивушка, па пусна рекърд.
От всички страни говорят. Думите се ронят като захар.
Говорете, говорете , хайде братя- тихо просумтя Руди Кайлъканина, че да не го чуят говорещите.
Таблетът Белчо уверено започна да записва файл след файл.
Сивушка, с два пъти по-малко RAM се задъха, направо заби.
И ето че се редят записи, един, два ,три...пет часа и минути отгоре.
Бре, Белчо...Сивушка не смогва да записва като тебе, бе! – вика си тихо Руди Кайлъканина, ама тихо, че да не го чуят говорещите.
Таблетът Белчо записва със звук кристален и всеки шепот улавя, пък таблетът Сивушка...накокържил се и забива ли, забива...видеото и звука.
Ех, миличка, процесорът ти плаче. Днес да позаписваме, пък утре ще пускаме файловете на извънредна пресконференция – дума тихо Руди Кайлъканина, пък таблетът Сивушка премигва страдалчески.
Пък припука нещо, присветна.
Сивушке, не прави така, миличка! Съжали ме! Слушай! Записвай, само това заседание на партията остана да запишем, да монтираме, пък после почивка. До живот няма да те карам да записваш, само ще си гледам клипчета в Ютюб...- проплака Руди Кайлъканина, но екранът на Сивушка не светна, та да се види запис. Трепереше като трескав и накрая угасна. Завинаги.
На другия ден Руди Кайлъканина пусна на брифинг записите само от таблета Белчо.
Коментари
