В средата на седмицата Общинският съвет в Бургас гласува и прие предложение да даде за стопанисване на футболния „Черноморец 1919“ спортния комплекс в квартал Долно Езерово. И аз бях един от гласувалите „за“.
Имаше много радостни от това решение, имаше и много натъжени и бесни. Имаше и едновременно радостни и гневни, колкото и невъзможно да звучи това състояние.
Един от натъжените и бесни ми позвъни на телефона и ме попита с болка на сърцето „Ти бе, на какво точно, по дяволите, се радваш“
И, не защото той и другите като него не оценяват и не разбират плюсовете на решението за „миграцията“ на "Черноморец" към крайния квартал.
Бесен е, защото и той, пък и ние всички знаем, че каквито и инвестиции да се направят в Долно Езерово, „акулите“ няма да са в дома си, че техният дом е там, където сега бурени заграбват метър след метър по трибуните, там където разрухата се опитва да заличи спомени за славни победи и тежки поражения, легенди за моменти, в които са се „раждали“ велики играчи със синя фланелка.
Дълго си говорихме, защото и той, и аз, и всички ние знаем, че независимо от това дали сме радостни, гневни, бесни, натъжени...всички ние не сме спрели нито за миг да се надяваме и да вярваме, че „Черноморец“ ще се върне там, където винаги е бил.
И той и всички ние знаем, че всички около „Черноморец 1919“ в момента са като бежанци, прокудени с измама от своя дом. И плащат скъпо и прескъпо, за да влизат в дома си. И във всеки един момент могат да бъдат извърлени.
И той и всички ние знаем кои са виновниците за случилото се и за случващото се.
И се надяваме, че все някога ще си получат заслуженото от закона. По човешките и по Божиите закони.
Защото като пращаме „Черноморец“ накрая на града, ние всъщност се опитваме да заметем по килима един грях към бургаския футбол. Грях не само към "Черноморец", но и към "Нефтохимик".
Защото в края на краищата документално всичко може да е изрядно, но когато някой чрез документи е унищожил мечти, надежди, спомени, когато е се е опитал да унищожи любовта на поколения бургазлии, това е непростимо.
Да, комплексът в „Долно Езерово“ със сигурност ще стане хубаво място за спорт. Няма как да бъде другояче, щом зад промените там застават Васко Данев и семейство Томови. И не е хубаво да ги изоставяме, защото те дават всичко от себе си, за да запазят „Черноморец“ жив. Защото „Черноморец“ е в сърцата им.
Да, Георги Чиликов е треньор от друго измерение и беше футболист от друго измерение. Играл е на стадиони и терени, които съществуват само в мечтите ни.
И не трябва да изоставяме него и момчетата му сами, а да ги последваме и в Долно Езерово. Макар че никога не сме мечтали за стадиона в Долно Езерово.
Но всички ние не трябва да изоставяме и дома на „акулите“. Защото ако сме заедно, все ще има някакъв шанс да го опазим.
Няма да ви кажа кой беше този тъжен и гневен бургазлия, който ми позвъни след сесията на Общинския съвет, за да ме попита на какво всъщност се радвам. Това ще си остане между мен и него.
Но му го казах онзи ден, ще му го кажа и сега.
Ти си един от хората, около които в момента се раждат нови надежди и мечти на всички, които обичат „Черноморец“. От сърце ти пожелавам да успееш.
автор: Красимир Калудов
Коментари
