"Селянинът, избран за председател, престанал да действа. "Малко ми е - рекъл - уважението, всички ме познават, а власт без уважение не бива". И престанал да идва в селсъвета на работа. Черновчани ходили до Калитва, за да докарат за председател непознат човек, когото заради това всички да уважават. Но и така нищо не излязло. В Калитва им казали, че няма инструкции за преселване на председатели от чуждо място - изберете си достойни от своето общество.
- Ами, като нямаме достойни! - наскърбили се черновчани. - Ние всичките сме си лика прилика. Единият е крадец, другият е мързеливец, а на трети жена му лоша, скрила му панталоните...Какво ще правим сега?"
Днес ще потърсим из страниците на романа "Чевенгур" на Андрей Платонов една минута за размисъл. И ако описаната ситуация за търсене на ръководител на някакво село напомня на нашенската ситуация, едва ли е случайно...
Коментари
