"Хора, които са спечели веднъж името войвода или друго прилагателно от юнашкия катехизис, по само себе си се разбира, че не им се умира твърде лесно, защото ги блазни бъдещето. Помня когато Панайот пишеше от Белград до русчукския комитет, във всяко писмо загатваше "Нужно е да се поразмисли за избирането на един народен главатар". същото това се случва и с дипломираните. Сгъната диплома и турена в пазвата, са равни на един добър чифлик и с няколко воденици. "Защо аз я имам, когато не можа да и усетя добрината" - разсъждава нейният притежател ипстиска очи пред всякакъв позор"
В своите "Записки по българските въстания" Захари Стоянов описва не само подготовката, избухването и потушаването на Старозагорското и Априлското въстание, но и рисува многоцветните форми на българския характер. А някои части от тази картина не са никак хубави за гледане. Като например лицето на българския политически кариерист.
Коментари
