С какво се гордеят хората от Айтос? С древната история на своя град, която може да бъде проследена много векове назад? С нея ли?
Или с принадлежността си към съвремието? С това, че и те са дали нещо на света чрез делата на мъже и жени, родени в Айтос и пръснали се по света?
Да, хората от Айтос имат постижения във всевъзможни сфери от живота. Едни такива особени. Борбени и горди. Те са като своя град. Преминават през всичко и се справят с всичко.
Знаете ли, неслучайно споменах историята…, защото днес ще стане дума за един отрязък от време, заключил в себе си СТО ГОДИНИ.
Футболният отбор „Вихър“ Айтос навърши сто години.
През 1921 год. младежи провели учредителната сбирка на една от поляните в онази част на града, където днес е разположено училището „Никола Вапцаров“. Крум Делчев, Паскал Янакиев, Николай Велков и неколцина будни младежи поставили началото на тази история и тя не е спирала до днес. Отборът още го има.
Винаги го е имало…В моменти на величие и в моменти на страдание. Винаги е имало и айтозлии, които са ходели да подкрепят своя отбор по трибуните. Без значение на това в кое ниво на българския футбол играят че момчетата в червено-бели екипи. И днес някои от играчите са се устремили към превръщането си на част от градските футболни легенди.
А хората по трибуните си припомнят стари времена на невероятни победи и драматични загуби, на изумителни отигравания и комични пропуски. Припомнят си собствения си живот, в които футболът заема важно място: Еее, спомняте ли си онзи гол на Чалъма? Ами, онова воле на Ганчо Гацата? А Дражо Жабата какво спасяване направи тогава. Ей, този, бе…Самито как бягаше като Канте от „Челси“…А Милен Минчев оттук започна, а къде стигна, ехей…Ами, Марин Брадвата беше по-страшен от Серхио Рамос, бе…“
Тази година „Вихър“ Айтос ще добави нова славна страница към историята си. На нея ще пише „100 години“.
ЕДИН ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ФУТБОЛНИ МАЧОВЕ НА "ВИХЪР" АЙТОС
И в чест на юбилея ще се изиграе мач с участието на ветерани на отбора, за да могат верните фенове да видят отново своите любимци.
В момента с организацията са се заели изп. директор на отбора Станимир Генев , Валентин Иванов Чалъма и Пламен Йорданов.
Преговарят с ветерани на клуба, с треньори, които са били предвождали отбора във футболните битки като Михаил Йорданов, Лъчо Паланков, Тотко Дремсизов, Николай Матев…ще си спомнят за Георги Чобанов…
Засега плановете са през ноември да се проведе този футболен празник, в който ще се включат няколко поколение от играчи и треньори, които са написали заедно тези страници от историята на Айтос.
В града все повече се говори за задаващия се мач, а запалянковците тръпнат от нетърпение. И няма как да е друго, защото когато един футболен отбор навърши сто години, това си е едно малко чудо. И верността на айтозлии към техния любим „Вихър“ заслужава уважение.
А аз съм горд, че в една от всичките тези сто години бях играч на този славен отбор. и бях съотборник с местните легенди Марин Брадвата / от него научих много за играта в защита/ , Иван Попето, Сеса, Драго Жабата, Самито, Ганчо Гацата, Милен Минчев, Данчо Джъта и още много местни таланти.
ТУК можете да прочетете за един от най-невероятните футболни мачове на "Вихър" от онова време. Най- хубавото е това, че следващите велики мачове на отбора предстоят.
автор: Красимир Калудов
Коментари
.jpeg)
