различно 10 юни 2021 2021-06-10 2021-06-10 https://www.burgas-reporter.comhttps://www.burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBcjkxIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--b19256edc0b8b1c44fdf6273f63f2dc5ffd082a1/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/zalez1.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Обреди и обичаи за Спасовден

В българската фолклорна традиция празникът Възнесение Господне, наричан още Спасовден, е свързан преди всичко с поверието, че в четвъртък преди Великден на земята слизат душите на мъртвите, а на Спасовден се връщат.

На този ден се извършвали различни ритуални действия, свързани с осигуряване на здраве, плодородие, защита на реколтата от суша и градушка, както и обичаи с женитбена насоченост.

Нашите прадеди са вярвали, че на този ден идват русалките – митологични същества, които могат да навредят на човека, но в същото време могат и да го излекуват от нелечими болести. Те започват да се подготвят за Русалската неделя, когато ще „сеят“ своята роса над нивите. Правят това и на Спасовден – пременени и закичени с росен, любимото цвете, което берат в магическата нощ преди празника. Според вярването, русалките берат само върха на лековитата билка.

И до днес на някои места, преди изгрев слънце, хората се търкалят в сутрешната роса „за здраве“.

Някога в източно-българските райони, болните от „самодивска болест“, треска, парализа и други неизлечими страдания, преспивали в местност, в която расте цветето росен. Носели различни дарове, които оставяли за митичните русалки. Прекарвали нощта в пълно мълчание, преди изгрев се търкаляли в росата и отново в мълчание напускали мястото. Подобни магически действия извършвали и невестите, които не можели да заченат. Правели и празнични хора, за които момите се обличали с булчинска премяна, взета назаем. Считало се, че така ще се задомят преди следващия Спасовден.

През седмицата, наричана Русалска, ходят и Русалиите – мъжки чети, винаги с нечетен брой участници. Техният водач се нарича ватафин или юзбашия. Калпаците си окичват с всякакви билки. Носят тояга от леска, явор или дрян – лековити дървета с магическа сила.

Дружините обикалят през цялата седмица и лекуват „русалската“ или „самодивската“ болест (причинена от лоши въздействия на русалки или самодиви). Правят го със специален обреден танц около болния. Наредени в кръг, русалиите играят под музикален съпровод като постепенно ускоряват темпото, достигайки екстатично състояние. Когато екзалтацията е в своя краен предел, ватафинът счупва гърне с целебна течност, а болният става и побягва. Неговото място заема някой от русалиите и така болестта е прогонена. След приключване на лечебните ритуали, момците посещават църквата, за да се пречистят и тогава се връщат към обикновения си начин на живот. Счита се, че русалските игри са наследство от дълбока древност.

На своя ден свети Спас отключва небето и земята, прави така, че да зароси ситен дъждец, за да има хляб през годината. Митичният герой е почти близнак на свети Георги. Точно като него той подковава коня си рано сутринта, за да обходи „зелен синор“ и да види „есенници изкласили, пролетници врeтенили, а лозята изресили“. Всяка капка дъжд, която падне на Спасовден, е жълтица – същото казва народът ни и за дъжда на Гергьовден. В нощта срещу празника невъзможните желания се сбъдват. Това е един от най-благоприятните моменти да се отправят молитви за рожба, за женитба, за здраве… Да се извършват ритуали за дъжд, плодородие и избавление от нелечими болести.

Във фолклорната традиция съществува забрана да се работи на всички четвъртъци от Великден до Спасовден. На самия ден стопанките не бива да се докосват до зелено, защото през лятото ще бие градушка. Не се перат и простират дрехи – да не настъпи суша.

На Спасовден празнуват всички, които носят имената Спас, Спаска, Спасимира, Сотир и др.

Източник: БНТ

Коментари

различно ...


култура ...


ориентири ...