" След това Сами си поема много дълбока глътка въздух, но в никакъв случай въздишка. После разказва как "Милан" водели с три на нула на почивката и как никой отбор в никое състезание, поне откакто Сами гледал футбол, никога не е бил така категорично надигран и толкова бързо отписан, колкото "Ливърпул" в онзи мач. Но в съблекалнята един от играчите се изправил и се развикал на останалите като побъркан, с почервеняло лице и почервеняло сърце, понеже отказвал да живее в свят, където не всеки мач може да се обърне. През второто полувреме вкарал за един на три, размахал ръце като обладан и полетял по терена. А когато резултатът станал два на три, полетял в небето. Защото той и всички останали видели, че отборът му е като лавина и няма да може да бъде спрян. Нито стени, нито ровове, нито десет хиляди диви коня биха могли да предотвратят обрата.
-Резултатът стана три на три, имаше продължения и накрая "Ливърпул" спечелиха с дузпи. Оттагава не можеш да кажет на никого, чийто баща е фен на "Ливърпул", че не всичко може да се обърне. "
Днес ще прелистим романа на шведския писател Фредрик Бакман "Брит Мари беше тук". Можем да го наречем роман за футбола. Или за хората, а може и роман за живота. Или просто книга, която си струва човек да прочете.
Коментари
