В днешния изборен ден, когато българите избират кой ще ги управлява през следващите 4 години, решихме да ви разкажем за първия избран кмет на Бургас.
Неговото име е Ясен Янев Русалиев и заема поста след Нико Попов, управлявал веднага след Освобождението – от 1878 година до 29 август 1880 г.
Ясен Русалиев е бил начело на града два пъти - първият му мандат е от 29 август 1880 г. до 18 юни 1883 г., а вторият от 3 август 1890 до 30 юли 1892 г.
Ясен Русалиев е роден през 1853 г. в Бургас. Баща му Яни Петков е от с. Тагаркьой (Вълчаново), но след Руско-турската война (1828-1829), когато е едва осемгодишен, семейството се изселва в Русия. Установяват се в с. Христос, Таврическа губерня. По това време руските власти започват да привикват на редовна военна служба преселниците българи. Когато навършва 18 години, Яни се завръща в България. В Русия остават родителите му, както и другите братя и сестри. Момчето се установява в Бургас, като няколко години по-късно при него идва и брат му Никола.
Тъй като идват от Русия, бургазлии започват да ги наричат Русалиеви или Русиноолу. Яни Русалиев идва във важен момент за Бургас, когато борбата на българите за самостоятелна община, църква и училище е най-ожесточена. Начело застават най-образованите, влиятелни и богати представители на българската общност. Между тях е и самият той. Синът му Асен Русалиев (който по-късно приема името Ясен) завършва основно образование в Бургас, след което заминава за Стара Загора, където учи в гимназия. Там се сближава със Стоян Заимов. От 1871 до 1877 г. е възпитаник на Робърт колеж в Цариград, където изучава английски, френски, латински, турски и български. По майчиния език преподавател му е Иван Славейков, син на Петко – Рачев Славейков.
По това време освен Ясен Русалиев в колежа учат още четирима българи, между които е и Михаил Маджаров. Ясен обаче е най-буйният и будният между тях и съпричастността му към борбите на българите излиза извън учебното заведение. В книгата си „Спомени от миналото” Михаил Маджаров пише за нелегалното посещение на Стоян Заимов в колежа и срещата с приятеля му и съидейник Ясен Русалиев. Тогава Стоян Заимов е избягал от Диарбекир с помощта и паспорта на полския инженер Антон Бенковски. Ясен скрива приятеля си през нощта в колежа, а на другата сутрин го извежда и го праща за Букурещ. Паспорта на Антон Бенковски обаче остава в бъдещия бургаски кмет. Във връзка с подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г., на Стоян Заимов е възложено да запали Цариград, за да създаде смут и безредие по време на въстанието. За негов помощник е определен Гаврил Хлътев от Копривщица. Той организира група български емигранти в Румъния и заминава за Цариград.
По препоръка на Стоян Заимов в групата на „подпалвачите” е включен и Ясен Русалиев. Двамата с Хлътев определят 40 точки, от които трябва да пламне градът. Решават и да убият султана по време на разходките му от стария Истанбул към Долмабахче. Великият везир Мидхад Паша ги изпреварва, като подкупва докторите на султана да му прережат вените. Поради липса на средства за закупуването на барут, необходим за подготвянето на въстание, се налага Гаврил Хлътев да замине за Букурещ. Тъй като имал нужда от нов паспорт, Ясен Русалиев му дава останалият при него документ на Антон Бенковски. Кръщавката става веднага и по-късно Бенковски заменя името Антон с Георги. Така остава в българската история като Георги Бенковски.
През пролетта на 1876 г. до колежа достига вестта за избухването на въстание, но скоро идват и сведения за масови убийства, запалени села и грабежи. Фанатизирани и озлобени турски тълпи обсаждат колежа и се опитват да влязат в него, за да избият българите. Още по-тежко става в колежа, когато през пролетта на 1877 г. започва Руско-Турската война. Учебното заведение се намира в пълна обсада, но благодарение на моряците от американския военен кораб „Вандалия”, акостирал на Босфора, животът на колежаните е спасен. Въпреки напрегнатата обстановка са проведени държавни изпити, а петимата българи се справят отлично.
През есента на същата година Ясен Русалиев успява да се измъкне от Цариград и да се прибере в Бургас. Още в първите дни след Освобождението се включва в създаването на новите български институции, като става и общински съветник. На 29 август е избран за градоначалник. Той е първият източнорумелийски кмет на Бургас. Става и депутат в областното събрание на Източна Румелия, както и в VI ОНС.
Първата задача, с която се заема Ясен Русалиев, е благоустрояването на града. На 23 октомври 1880 г. Общинският съвет взема решение да се възложи на инж. Ананиян да изработи подробен план на Бургас. На първите си заседания градският съвет разглежда размера на приходите от обикновените градски „даждия” и тъй като те са крайно недостатъчни, е взето решение да се обложат с такса износът на стоки, продажбата на добитък, игрите в кафенетата и др. За опазване на реда в Бургас е създадена градска полиция, състояща се от 12 жандарми, един старши и един комисар. За разрастване на търговията по море е извършен ремонт на старите скелета и е взето решение за построяването на нови съоръжения. Съботата е обявена за пазарен ден, като целта е да се ограничи спекулата и да се даде възможност на селяните от района да предлагат производството си в града. На 15 декември 1880 г. Ясен Русалиев поставя въпроса за назначаването на градски доктор. Решено е да се поиска съдействието на руския вицеконсул в Бургас. По-късно за градски лекар е назначен д-р Михайлов. С оскъдните си средства градският съвет поддържа пет легла в болницата, като за по-доброто ръководство е избрано и болнично настоятелство.
Освен като търговски център, кметът има желание да развива Бургас и като курорт. На 14 юни 1882 г. той предлага на градския съвет да гласува решение за създаването на лятно кафене и лятна морска баня, които да се посещават от гражданите и гостите на града. Ясен Русалиев е първият кмет, който дава почетната титла „Бургаский гражданин”. Първи с тази чест е удостоен френският вицеконсул в Бургас Леге. Отличието му се дава „… за пребиваването си тук от февруари 1879 г. до май 1882 г. не престана да заслужава общото уважение на Бургаските власти”. След проведените избори на 8 май 1883 г. новоизбраните съветници се събират на заседание в помещението на Бургаското градско кметство и пристъпват към избор на кмет и помощник-кметове.
След тайно гласуване Иван Хаджипетров и Ясен Русалиев спечелват по равен брой гласове. Следва повторно гласуване, при което за кмет е избран отново Ясен Русалиев. Постепенно отношенията между двамата кандидати се изострят и на 16 юни 1883 г. градоначалникът подава оставка. Вторият мандат на Ясен Русалиев започва от 3 август 1890 г. и продължава до 30 юли 1892 г. Това е период, в който кипи голямо строителство в Бургас. На свои заседания градският общински съвет взема решения да разреши на арх. Леон Манас да изработва планове за частни постройки. Предоставено е място на 24 черноморски пехотен полк и на 12 пеши резервен полк за построяване на казарми. На 30 април 1892 г. е определено място за построяването на българска църква.
За благоустрояване и утвърждаване на Бургас като курортен град е сключен договор с предприемача Митко Ангелов за построяване на морски бани, поддържане на градината, засаждане на дръвчета, поставяне на фенери. Назначен е градинар, който да оформя и надзирава парка. По това време е завършен и проектът за водоснабдяването на града от Баш Бунарските извори. Поради липса на средства кметът заминава за София, за да влезе в споразумение с банкерски къщи за сключване на заем. Със специално решение на градския съвет се определят границите на нов индустриален квартал. Залагат се и условията за строеж на фабрики и магазини. По време на втория мандат на Ясен Русалиев е открита и първата жп линия Ямбол – Бургас (1890 г.)
На 30 юни 1892 г. градският съвет упълномощава кмета да замине за Варна, за да се срещне с министър-председателя Стефан Стамболов. След тази среща той е освободен от поста си. Уморен и разочарован от политическите битки и интриги Ясен Русалиев се оттегля от политиката и се заема с управлението на чифлика си в с. Ачларе (Екзарх Антимово). Много бързо фермата му се превръща в образцова и привлича вниманието дори на княз Фердинанд. През 1907 г. той му изпраща писмо, с което лично го поздравява за модернизирането на чифлика и за внесените нови породи животни от чужбина. В отговор на писмото бившият бургаски кмет подарява на княза великолепен жребец. Ясен Русалиев не създава семейство и не оставя потомство. Той умира на 10 октомври 1917 г.
Коментари
