В училището пред изборната секция имаше опашка, в която уютно се бяха сврели рамо до рамо хора най-различни по пол, възраст и занятие. Маса, народ. Маса…маскиран народ.
Достолепна дама обясняваше „Гласуването с хартия е по-хубаво, щото в машинното гласуване много хора пипат машината и е опасно“, а пред нея и зад нея двама възрастни господа одобрително клатеха глави.
СивоКос се замисли върху това откъде тези гласоподаватели знаят такива детайли за машинното гласуване, след като до момента в тази изборна секция никога през годините не беше имало машини…
В този момент в коридора излезе член на секционната избирателна комисия / любезна дама на видима възраст/ и извика „Има ли желаещ за машинно гласуване“.
СивоКос рипна като гергьовско агне / ако трябва да бъдем честни, по-скоро като стар пръч/ и помаха с ръка. Поканиха го да влезе и по този начин пререди опашката от фенове на хартиено, аналоговото гласуване.
Възрастната почитателка на хартиените бюлетини и нейните възрастни кавалери го изгледаха презрително.
СивоКос пристъпи плахо в класната стая на училището, където се решаваха съдбините на държавата за следващите четири години.
Плахо представи новата си лична карта, издадена преди четири пет дни. Член на комисията /млада и пъргава дама/ поиска от СивоКос да свали маската си, за да проведе лицево разпознаване и след кратко взиране се увери, че снимката на мумията в личната карта и мумията с кафяво палто пред нея са една и съща мумия. Затова любезно насочи СивоКос към друга маса. Там му връчиха малка бяла карта.
Упътиха го към машината за гласуване, обясниха му, че вдясно до нея има подробни инструкции как се гласува „машинно“, със слово и с картинки. СивоКос седна на стола пре машината, самовглъби се, дисциплинирано изчете инструкциите, разгледа илюстрациите по-обстойно, отколкото картините в музея Ватикана и…накрая ъъъ, пъхна картата…ъъъ?
Екранът на машината не реагира, а гласуващият се опули мъчително.
Става ли, господине? – любезно го, но със звънлив глас го попита член на секционната комисия / възрастна, но много отракана дама/
Ами, ъъъ…не става – измънка СивоКос .
Как така не става? Пъхнахте ли картата в отвора там, долу? – осведоми се възрастната, но много отракана дама.
Цялата комисия като по команда обърна глави към СивоКос, а заедно с тълпа партийни наблюдатели на изборите… , за да видят кой е този мискинин, който не може да пъхне като хората „онуй нящо в онуй нящо и не му става гласуването“.
При такъв масов интерес към особата му се почувства също толкова зле, колкото в деня Х, когато се наложи преди операцията за разбиване на камъни в бъбреците му, да лежи на някаква операционна маса гол голеничък, с вдигнати крака в поза 10 часа и 10 минути, а срещу него три операционни сестри любезно му казваха „Ама, той професорът, ей сегинка ще дойде“. И така гол голеничък и с разперени крила, туй де, крака чакаше.
А тук в изборната секция като в някаква нискобюджетна реклама на лекарство против възпалена простата жени с маски на лицата му подвикваха от вси страни „Става ли“, а той отвръщаше „Не става“.
И всичко това заради някаква пъхане в някакъв отвор там долу.
Господине, пъхнете картата там долу с чипа нагоре – извика му от другия край на изборната секция млада, но много вряла и кипяла членка на секционната комисия.
СивоКос изпусна въздишка на облекчение. Наистина беше пъхнал картата обратно.
Изкара я, вкара я отново там долу по правилния начин, на монитора се появи панел с имената на партиите вляво и панел с преференциите вдясно. Леко и деликатно натисна името на своите хора и…
Фасулска работа, бе!!! Фасулска, ли???
СивоКос осъзна, че явно е прост като фасул, защото пак нищо се не активира…
Става ли, господине? – извика една от всичките членки на секционната комисия, на невидима възраст заради огромната маска, зад която се криеше.
Ами, нищо не става – изстена нещастникът.
В стаята за гласуване настъпи тишина. Цялото училище, всички гласуващи и всички членове на секционни избирателни комисии сякаш затаиха дъх, докато гледат как СивоКос разиграва театрален етюд „Стар чичак машинно гласуваше“. Зер не всеки ден се случваше един мъж да признае толкова пъти пред куп жени, че не става.
Натиснете по-здраво, де!!! – посъветва го млада, но много вряла и кипяла в изборните дела членка.
Той я погледна с благодарност. Натисна…здраво.
Името на партията се потъмни. Ей, го и преференциалният номер вдясно. Потъмни се и той.
После натисна здраво върху надписа „Преглед“. На екрана излезе името на партията, плюс името и преференциалният номер на предпочитания от него кандидат, след това здраво натисна върху надписа „Гласувайте“ и след секунди от машината се изниза бележка като касов бон.
СивоКос сгъна листчето, пусна го в урната, взе си личната карта със снимка на мумия, каза едно срамежливо „довиждане“ на младите и възрастни госпожи от комисията и така завърши неговото машинно гласуване.
У дома заяви важно, важно на жена си, Миньон.
Машинното гласуване ли? Нямаш си представа колко лесно става.
После легна облекчено на дивана в поза 6.00 часа и запрецъква телевизионните канали с дистанционното.
P.S Според СивоКос правилният алгоритъм на машинното гласуване е „Пъхайте там долу, натискайте здраво и става“. Опитайте и вие.
Автор: Красимир Калудов
