Имам странното усещане, че ако слушаме, гледаме и четем посланията на участниците в изборите, всичко е някаква „Врява и безумство“ на Уйлям Фокнър. Пък може би е някакъв нашенски вариант на "Панаир на суетата" от Уйлям Текери. И всеки от участващите в сутрешните телевизионни дебати се представя като най-достойният да влезе в „Къщата на духовете“ на Исабел Алиенде, туй де…в Народното събрание.
Но ако повечето от тези политици бяха честни, трябваше да разкажат искрено и лично своята версия на „Мемоарите на една гейша“ на Артър Голдън.
Но какво толкоз се чудим. В края на краищата, ако вярваме на Ремарк, положението у нас е „На западния фронт нищо ново“.
Все едно и също, все едни и същи стари муцуни обещават рестарт и обновление, но с устойчиво развитие и стабилност. Иначе ако ги питаш за техния жизнен статус, със сълзи на очи се самоопределят като..като…ами, като „Беднякът милионер“ на Викас Сваруп.
Разбира се, част от кандидатите за депутати обещават, че програмата им ще ни отведе „На изток от Рая“ в свят, който е по-хубав от света на Джон Стайнбек. Но неизбежно започваш да се сещаш „За мишките и хората“.
Слушаш го някакъв такъв кандидат и като му видиш физиономията, като го чуеш как примлясква с пресъхнала уста, пък си кажеш, че тоя е като „Цар Плъх“ на Клавел или още по-лошо. Като „Адвокат на дявола“ от Андрю Нидърман. И като чуеш как едни ти всевъзможни хубавини, ти иде да споменеш нечии „Интимни части“, както го е направил Хауърд Стърн.
Ами, предизборните програми?
В тях положението е бетер „Рудниците на цар Соломон“ на Х. Райдър Хагард или „Ян Бибиян на Луната“ на Елин Пелин.
Едните партии обещават истински чудеса и огромно увеличение на доходите от типа на „Опаричване“ на сър Тери Пратчет. Други кандидати с меден глас задгорски обещават, че ще ви отведат в „Градината на боговете“ от Джералд Даръл или като компромисен вариант до „Островът на съкровищата“ на Робърт Луис Стивънсън.
Уви. Истината е, че ако изберете точно тези типове, ще си гарантирате престой в „Град Отчаяние“ на Стивън Кинг или „Под купола“…пак от същия автор.
Винаги имайте едно на ум по време на предизборна кампания и се сещайте за Джером Джером и неговата творба „За вредата от следването на чужди съвети“
Пък и накрая човек като слуша, гледа и чете българската предизборна „Игра на тронове“, му идва да строи пред себе си повечето кандидати за депутати и понеже няма как да ги изпрати с черни плащове на Вала, да им каже едно кратко „Дракарис“.
Защото в момента средният българин е поставен в условията на …на „Пътят на сълзите“ на Хорхе Букай и като е тръгнало, заради някакви негодници все повече българи се отправят към стряскащото „Гробище за домашни любимци“ на Стивън Кинг.
Някой, някъде беше достигнал до извода, че секунди преди да вземе важно решение, средният българин изрича заклинанието „Е.ал съм му мамата“. Уви, това не е заглавие на книга, а безразсъдство.
Мислете. Мислете. Мислете. Налага се, защото когато страната ни попадне в "Селдънова криза", няма дори и бледо подобие на "Фондацията" на Айзък Азимов, за да ни изкара от кризата.
Затова в оставащите дни от кампанията, т.е в „Остатъкът от деня“ на Казуо Ишигуро се опитайте да намерите кандидат или партия, които говорят на вашия език и посланията им звучат като „Списъкът с моите желания“ на Грегоар Делакур.
Лично аз търся някой, който се доближава поне малко до „Елегантността на таралежа“ на Мюриел Барбери, защото…колкото и непатриотично да ви звучи това, ми писна от политически клонинги на „Бай Ганьо“ на Щастливеца, Алеко Константинов
Но това е. Резултатите от изборите на 4 април са забулени в „Облакът Атлас“ на Дейвид Мичъл.
И внимавайте коя партия и кой кандидат ще превърнете във „Властелинът на пръстените“. Защото за съжаление в България Саурон и Саруман почти винаги са победители и не пускат безценното си.
Властта.
Затова се надявам, че на 4 април ще видим как „Атлас изправи рамене“ по начина, описан от Айн Ранд и изходът от гласуването няма да е като „Погнусата“ на Жал Пол Сартър, а по-скоро като „Нещо свежо в Бландингс“ на Уудхаус.
А нашенските политически орки и назгули ще бъдат „Отнесени от вихъра“ на Маргарет Мичъл.
Затова гласувайте. Не стойте у дома си и си спомнете как Билбо Бегинс се осмели да направи първата крачка от едно дълго пътуване и промени всичко.
Автор: Красимир Калудов
